Решение № 101 от 01.10.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Дряново, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100193 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид :

Кумулативно предявени субективно и обективно свързани искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата П. В. Ц. основава исковата си претенция на обстоятелството, че работила в ответното дружество на длъжност “технолог”. Посочва, че на 01.12.2023г. била освободен от работа. Посочва, че във връзка с работата си не била получил заплатата си за м. април и май 2022г. и за м. май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2023г. След прекратяване на трудовото правоотношение му се дължало обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ за уволнението по чл. 327, ал.

1, т. 2 от КТ в размер на една брутна заплата. Дължала се и законната (мораторна) лихва върху тези суми.

Твърди, че се дължат следните суми за работна заплата на основание чл. 128, т. 2 от КТ за м. април 2022г. – 593 лв., м. май 2022г. – 600 лв. , м. май 2023г. – 660 лв., м. юни 2023г. – 660 лева, за м. юли 2023г. – 660 лева, за м. август 2023г. – 660 лева, за м. септември 2023г. – 660 лв., за м. октомври 2023г. – 660 лв. и за м. ноември 2023г. – 660 лв. или общо 5 813 лв. за работни заплати.

Законова лихва върху сумата за заплата за м. април 2022г. за периода от 01.06.2022г. до 23.05.2024г. възлизала на 141,78 лв., за заплата за м. май 2022г. за периода от 01.07.2022г. до 23.05.2024г. 138,45 лв., за заплата за м. май 2023г. за периода от 01.07.2023г. до 23.05.2024г. 80,67 лв., за заплата за м. юни 2023г. за периода 1 от 01.08.2023г. до 23.05.2024г. 73,21 лв., за заплата за м. юли 2023г. за периода от 01.09.2023г. до 23.05.2024г. 65,76 лв., за заплата за м. август 2023г. за периода от 01.10.2023г. до 23.05.2024г. 58,54 лв., за заплата за м. септември 2023г. за периода от 01.11.2023г. до 23.05.2024г. 51,08 лв., за заплата за м. октомври 2023г. за периода от 01.12.2023г. до 23.05.2024г. 43,87 лв. и за заплата за м. 697,23 лв. за законова лихва върху задължението за работни заплати.

Заявява, че се дължи обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата или 852,34 лв. Както и мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.12.2023г. до 23.05.2024г. 56,65 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата 5 813 лв. за работни заплати, законова лихва върху задължението за работна заплата в размер на 697,23 лв., обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 852,34 лв., законова лихва върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 56,65 лв., ведно със законната лихва върху сумата за работна заплата и обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.

В дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответника „Вагонен завод – Интерком“ АД. Същите, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по делото. От направената служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество съдът констатира, че срок за решаване на делото на 25.07.2024г. е вписано решение на Окръжен съд Габрово за откриване на производство по несъстоятелност и е назначен синдик П. К., който се яви в съдебно заседание и взе становище по предявените искове.

Във връзка с горното в съдебно заседание на 02.09.2024г. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ по отношение размера, като същият да се счита предявен вместо за сумата 852,34 лв. за сумата 769,50 лв., както и по отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД същият да се счита предявен вместо за сумата 56,65 лв., за периода от 01.12.2023 г. до 23.05.2024 г., за сумата 33,31 лв. и за периода от 01.02.2024 г. до 23.05.2024 г.

Съдът съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника в отговора, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че по силата на трудов договор № 24/ 10.03.2019г., изменен с допълнително споразумение от 01.01.2023г. ищцата П. Ц. работила при ответното дружество на длъжност „Технолог“. Със заповед № 77/ 01.12.2023г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от същата дата. В заповедта е посочено, че на основание чл. 221, ал. 1 от КТ следва да се изплати обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срок от един месец. В конкретния случай 2 ответникът не е оспорил, а и с оглед презумцията, уредена в чл. 8, ал. 2 КТ съдът приема, че през процесния период ищцата е изпълнявала своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила. Процесуалният представител на ответника не оспори, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата се дължи сумата 5 813 лв. за работни заплати за периода м. април и м. май 2022г. и м. май до м. ноември 2023г., законова лихва върху задължението за работна заплата в размер на 697,23 лв. за периода от 01.06.2022г. до 23.05.2024г., обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 769,50 лв., законова лихва върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 33,31 лв. за периода от 01.02.2024г. до 23.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата за работна заплата и обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Поради изложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове са основателни и следва да се уважат изцяло.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената сума за трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 313,30 лв. за присъдените суми по предявените искове, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В съдебно заседание на 02.09.2024г. адвокат И. направи искане за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.05.2024 г. се установява, че адвокатската помощ е осъществена безплатно. Цитираната по-горе правна норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от 3 една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочено е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адвокат И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер под минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора и проведеното едно открито съдебно заседание. Поради което за искове на основание чл.

128, т. 2 от КТ за сумата 5813 лв., чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата 769,50 лв. и по чл. 86, ал. 1 КТ за сумата 730,64 лв. съдът определя адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА под минималния по Наредбата, а именно в размер от 200 лв., 50 лв. и 50 4 лв. за всеки от исковете. Поради което на адв. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всички искове в общ размер на 300 лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от синдика П. В. К. ДА ЗАПЛАТИ на П. В. Ц., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** СУМАТА 5813 (пет хиляди осемстотин и тринадесет) лв. – главница за неизплатени работни заплати за периода м. април и м. май 2022г. и м. май до м. ноември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (23.05.2024г.) до окончателното изплащане на сумата, СУМАТА 697,23 лв. (шестстотин деветдесет и седем лв. и двадесет и три ст.) – общ размер на законна лихва върху задължението за работни заплати за периода от 01.06.2022г. до 23.05.2024г., СУМАТА 769,50 лв. (седемстотин шестдесет и девет лв. и петдесет ст.) – главница за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (23.05.2024г.) до окончателното изплащане и СУМАТА 33,31 лв.

(тридесет и три лв. и тридесет и една ст.) – лихва за забава върху това обезщетение за периода от 01.02.2024г. до 23.05.2024г.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената сума за работни заплати в общ размер на 5813 (пет хиляди осемстотин и тринадесет) лв.