Решение № 349 от 26.11.2020, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Русе , 26.******.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Наталия Георгиева

Аглика Гавраилова

Антоанета Атанасова

Мариета Цонева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 2020450050052*** по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК, след обезсилване от ВКС на РБ на Решение № 73/22.02.20***9 год., постановено по в. гр. дело № ***8/20***9 г. на ОС Русе и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.

Образувано е по въззивна жалба от Д. И. Д. против Решение № ***686/26.***0.20***8 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 7372/20***7г., с което е уважен предявеният срещу него от Г. К. Т. , С. И. Т. и П.К.М. иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР и е признато за установено по отношение на Д. И. Д. , че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-***8-7***/**.******.2006г. на ИД на АК по отношение на имотите *** и ***, находящи се в гр.Русе, кв.Д., № 5 -7 като вместо образуваните два имота следва да съществуват три имота с граници и размер, съобразно действащия към ***97***г. регулационен план на кв.Д., а именно: УПИ ХХIII -580, УПИ ХХIV-580 и УПИ ХХV-580 с площ от по 720кв.м всеки имот, като е обявено, че Приложение № *** към заключението на вещото лице Г.Ф. на л. 74 от делото е неразделна част от съдебното решение. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който предявеният иск срещу него да се отхвърли.

1

Ответниците по жалбата Г. К. Т. , С. И. Т. и П.К.М. чрез адв. И.И. по реда и в срока по чл. 263 ГПК вземат становище за нейната неоснователност по подробно изложени в отговора съображения и искат решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, предявена от Г. К. Т. , С. И.

Т. и П.К.М. срещу въззивника в настоящото производство Д. И. Д. в обстоятелствената част, на която се твърди, че планът на кв. Д. на гр. Русе бил изменен в резултат от сключена през ***97*** г. между К.З.Т. и И.З.Т. съдебна спогодба, са съществували три парцела, образувани от имот с пл. № 580, кв. 36 с площ от 2***60 кв. м., а именно:

ХХІІІ-580, ХХІV-580 и ХХV-580, всеки с площ по 720 кв. м. По силата на спогодбата парцел ХХV-580 бил изключителна собственост на К.З.Т. (като за този имот ищците Г.

К. Т. и С. И. Т. са частни правоприемници на К.З.Т.), а парцел ХХІІІ-580 бил изключителна собственост на И.З.Т.. Парцел ХХІV-580 останал съсобствен на К.З.Т.

(починал на ***3.07.***992 г. и наследен от ищците Г. К. Т. и П.К.М.) и И.З.Т..

Имотите, собственост на И.З.Т., били придобити от ответника по иска Д. И. Д. . Излага се още, че със съдебно-спогодителния протокол от ***5.02.***97*** г. била поделена собствеността върху построените в парцел ХХІV-580 сгради и било разпределено ползването на терена. Като граница на така разпределеното ползване била определена линия, успоредна на страничните регулационни линии (представляващи граници на парцел ХХІV-580 с парцели ХХІІІ-580 и ХХV-580 ) и разположена на по 7 м. от тези линии. С исковата молба се поддържа, че съсобствеността върху парцел ХХІV-580 не е прекратена и понастоящем. Въпреки това, в одобрената през 2006 г. кадастрална карта вместо да са нанесени три имота, които да са съответни на трите отредени за имот с пл.

№ 580, кв. 36 парцела, били отразени два имота – ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. Това от една страна не съответства на собствеността, наред с което двата имота не са равни по площ. Вместо да са по *** 080 кв.м. всеки, записаният на името на ответника ПИ с идентификатор *** е с площ *** ***04 кв.м., а записаният на името на ищеца Г. К. Т. ПИ с идентификатор *** е с площ *** 047 кв.м., т. е. с 33 кв.м. по-малко от притежаваното от ищците.

2

Формулирали са петитум да се признае за установено, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-***8-7*** от **.******.2006 г. на ИД на АК по отношение на имотите *** и ***, като вместо образуваните два имота следва да съществуват три имота с граници и размер, съобразно действащия към ***97*** г. регулационен план на кв. Д., а именно УПИ ХХІІІ-580, УПИ ХХІV-580 и УПИ ХХV-580 с площ от по 720 кв.м. всеки, а в случай, че тази претенция е неоснователна, при условията на евентуалност съдът да приеме, че е налице грешка в кадастралния план и кадастралните регистри относно границата на тези имоти и същата следва да бъде определената с Протокол от ***5.02.***97*** г. по гр.д.№ 495/***97*** г. по описа на РС – Русе граница за реално ползване на имот ХХІV-580, а именно права линия отстояща на по 7 линейни метра от регулационните линии, разделящи съответно парцели ХХІІІ-580, ХХІV-580 и ХХV-580 и успоредна на тези регулационни линии.

В изпълнение на дадените от състава на ВКС в Решение № ***2/8.09.2020 г., постановено по гр. д. № ***9**/20***9 г., ВКС, ІІ Г. О. указания с Разпореждане № ***992/***5.09.2020 г. на съдията –докладчик, производството по делото е оставено без движение като на ищците е указано да отстранят нередовностите на исковата си молба като в едносемичен срок с препис за насрещната страна формулират искане, кореспондиращо с изложените обстоятелства като основание на иска. В изпълнение на това е постъпило уточнение на исковата молба от Г. К. Т. , С. И. Т. и П.К.М. чрез адв.

Л.М. АК Русе, с която искат от съда да признае по отношение на ответника принадлежността им на правото на собственост върху процесните имоти като същите са неправилно отразени със Заповед РД—***8-7***/**.******.2006 г. на ИК на АД, поради което е допусната грешка и имотите не са нанесени съгласно документите за собственост в съответните граници и вместо парцели ХХІІІ-580, ХХІ-580 и ХХV-580, всеки с площ по 720 кв. м. са образувани имоти с идентификатори *** с площ ***047 кв. м. и имот с идентифакотр *** с площ от ***047 кв. м. , което не отговора на обема на правото им на собственост. В условията на евентуалност иска да бъде признато за установено по отношение на ответника правата им за собственост в пълен обем, а именно че границата на имота е правата линия, отстояща на по 7 линейни метра от регуалционната линия, разделяща съответно парцели ХХІІІ-580, ХХІV-580 и ХХV-580 и успоредната на тези регулационни линие, установено от дйстващия регулационен план на кв. Д. към ***97*** г. и че към момента на влизане в сила на кадастралния план, одобрен със Заповед РД—***8-7***/**.******.2006 г. на ИК на АД са били собственици на общо ***080 кв. м., а не на ***047 км.м., което поради грешка в кадастралната основа събоствеността им погрешно е била заснета и отразена към имота на ответника с 33 кв. м. повече.

При така формулираният петитум, настоящият въззивен състав намира, че 3 исковата молба продължава да е нередовна. Изложените в исковата молба обстоятелства безспорно сочат на спор за собственост по чл. 54, ал. *** ЗКИР, доколкото ищците обосновават правния си интерес с наличието на неточно отразяване на границите на правото им на собственост в кадастралната карта. Въпреки дадените им указания от въззивния съд обаче липсва ясно обособяване на спорната част от земята и еднозначен петитум, както по главния, така и по евентуалния иск.

Формулираното искане за установяване на правото им на собственост върху процесните имоти по главния иск е неясно и неконкретизирано, доколкото от изложеното в исковата молба става ясно, че липсва спор, че парцел ХХІІІ-580, образуван от имот с пл. № 580, кв. 36 с площ от 2***60 кв. м. след изменението на плана на кв. Д. на гр. Русе в резултат от сключена през ***97*** г. съдебна спогодба е останал в изключителна собственост на праводателя на ответника, парцел ХХV-580 – на праводателя на първите двама ищци, а относно парцел ХХІV-580 липсват твърдения за извършвани след съдебната спогодба от ***97*** г., при която той е останал съсобствен между праводателя на първия и третия ищец и този на ответника, разпоредителни сделки. Отправеното до съда искане не сочи при какви права от кой имот искат да им бъде признато правото на собственост. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени и твърдения, че реална част от собствения им имот е заснета погрешно в действащата кадастрална карта като част от този на ответника.

Липсва обаче ясно и еднозначно посочване на пространствените граници на тази част в размер на 33 кв. м. Недопустимо е съдът да презюмира както обстоятелствата, така и искането по исковата молба. Същите следва да са ясно и недвусмислено посочени от ищеца.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 2 от 2.07.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 2/2004 г., ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството.

Такъв е и настоящият случай.

С даването на указания и предоставянето на срок за изпълнението им, съдът е изчерпал процесуалните възможности за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но тя е останала нередовна. Съответно, постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно съдебно решение е недопустимо. Поради изложените съображения първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

4

Предвид изхода на спора, заявеното искане и съобразно чл. 294 ГПКсторените от ответника разноски за платена държавна такса в размер на 87.74 лв. при касационното обжалване следва да бъдат възложени в тежест на ищците.

Мотивиран така и на основание чл. 270, ал. 3, изр. ***, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Ррешение № ***686/26.***0.20***8 г., постановено по гр. д. № 7372/20***7 г. на Русенския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Г. К. Т. , ЕГН **********, С. И. Т. , ЕГН **********, двамата от гр. Русе, *** и П.К.М., ЕГН ********** от с. К., обл. Русе, ул. „В.“, № ** да заплатят на Д. И. Д. , ЕГН ********** от гр. Русе, кв. „Ч. Г-ЮГ“, ул. „Р.И.“ № ***, бл.

205, вх. А, ет. 8, ап. ** сумата в размер на 87,74 лв., представляваща разноски в касационната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

***. _______________________

2. _______________________

5