Решение № 153 от 23.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900027 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от А. С. М., ЕГН ********** от гр.П., ул. „А. С.“ № ***, ет.** и от Т. С. М., ЕГН **********, от с. Ю., обл. П., ул. „**“ № *, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43.

В обстоятелствената част ИМ са изложени следните твърдения:

Сочи се, че на 07.06.2023 г. в гр.П. на кръстовището на улиците „Стефан Стамболов“ и „Искра“ настъпило тежко ПТП, при което пострадали двамата ищци – първият, в качеството си на водач на мотоциклет „ Кавазаки“, модел ЕР 6 Н с p e г. № **** и возещата се на същото МПС пътничка Т. М., непълнолетна към онзи момент.

Твърди се, че процесното ПТП настъпило изцяло поради нарушение на правилата за движение визирани в ЗДвП, извършено от водача на автобус “Исузу“, модел „Ситибус“ с peг. № ****, управляван от И. С. К., който при движение по ул. „Стефан Стамболов“ при извършване на маневра „завой на ляво“ на кръстовището в посока ул. „Искра“, отнел предимството на насрещно движещия се в своята лента и със съобразена скорост водач на мотоциклета, който бил ударен от задна дясна част на автобуса.

1

Сочи се, че първият ищец бил приет по спешност в МБАЛ-П. АД в отделение ОТО. Извършени били редица изследвания, от които се установило, че вследствие на ПТП е получил открита рана и скъсване на четириглавия мускул и сухожилията, открито счупване на пателата, лезия на медиалния мускул на мускул квадрицепс фемурис, разкъсно-контузии рани, кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания по тялото и крайниците, които му причинили болки и неудобства. На следващия ден 08.06.2023 г. му била извършена оперативна интервенция - прикрепване наново на мускул под обща венозна анестезия, почистване с атнисептични разтвори и извършване на ревизия на раната с щателно измИ.е, като се установила частична лезия на четириглавия мускул с поставени П - образни шевове. От описаните увреждания той търпял значителни по своя интензитет болки и страдания, социално-битови ограничения и затруднения при придвижването, а към настоящия момент лечението му продължавало. Продължавал да изпитва сериозен дискомфорт от скъсванията, двигателен дефицит и затруднения при придвижването и изпитвал болки при елементарни физически натоварвания.

Твърди се, че ищцата М. преживяла силен емоционален шок и стрес, който довел до лечение при психолог с лекарствени средства и консултации. И към момента не можела да преодолее посттравматичното стресово разстройство, като се нарушили значително психическото и емоционалното й състояние, подробно описано в психологичното изследване, приложено към ИМ. Освен това получила и телесни увреждания: разкъсно-контузна рана по главата, контузио торакоабдоминалис, кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по главата, тялото и крайниците. От тях търпяла болки и страдания, а към момента освен епизоди на стрес, безсъние и безпокойство, имала и световъртеж, отпадналост, позиви за повръщане и главозамайвано.

Твърди се, че увреждащото МПС при управлението, на който било причинено процесното ПТП, имал сключена задължителна застраховка по „гражданска отговорност“ в ответното ЗД „Евроинс“ АД съгласно полица № ******, с валидност от 06.04.2023 г. до 05.05.2024 г.

На 19.07.2023 г. ищците предявили пред застрахователя искане за заплащане на обезщетение, изпратено по пощата, но застрахователят не изплатил такова, което било мотив за отправяне на настоящата претенция.

Въведеният петитум е да се заплатят на ищците следните суми:

2 на първия ищец - сума в размер от 60 000 лева (Определение № 377/30.10.2024 г.), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) и намалената двигателна активност в резултат на ПТП от 07.06.2023 г., причинено от водача на застрахован при ответника автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“ с peг № **** по полица № ****, с валидност от 06.04.2023 г. до 05.05.2024 г., ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от 20.08.2023 г. до окончателното й изплащане; втората ищца - сума в размер от 27 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и намалената двигателна активност в резултат на ПТП от 07.06.2023 г. причинено от водача на застрахован при ответника автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“ с peг № **** по полица № ****** с валидност от 06.04.2023 г. до 05.05.2024 г., ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от 20.08.2023 г. до окончателното й изплащане В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответното „ЗД Евроинс” АД е постъпил писмен отговор, чрез пълномощника юрисконсулт Й. И., с който се оспорва основанието е размера на исковете.

Не се оспорва, че на 07.06.2023 г. около 22:20 ч. в гр. П. на кръстовището на ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Искра“, е настъпило ПТП между автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“, с рег.№***** и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ЕР6Н“, с per. № ****.

Не се оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ,,ЗД ЕВРОИНС“ АД и „ХЕБЪРБУС“ АД по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“, с рег.№*****, съгласно застрахователна полица №******, валидна от 06.04.2023г. до 05.05.2024г.

Оспорва се обаче описания в обстоятелствената част на ИМ механизъм на ПТП. Въвеждат се доводи, че представеният по делото Констативен акт за ПТП с пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила в частта относно механизма и причините за настъпване на ПТП и няма характер на официален свидетелстващ документ.

Оспорват се твърденията, че вина за настъпването на инцидента има водачът на автобуса И. К., като се твърди, че вина за ПТП има ищеца А. М., 3 който при управление на мотоциклета е нарушил разпоредбите на ЗДвП движил се е с превишена скорост за района на ПТП и е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, а освен това е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, според която „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Твърди се, че ищецът забелязал, че водачът на автобус „Исузу Ситибус“ вече е бил започнал да извършва маневра „завой наляво“ и се е намирал в лентата за движение, в която се е движил и мотоциклета, но въпреки това не задействал своевременно спирачната система и не предприел навреме действия за избягване на удара, поради което с поведението си (движението му с несъобразена скорост и липсата на своевременна реакция за спиране или избягване на възникналата опасност) бил в основа за настъпване на вредоносния резултат.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че вина за процесното ПТП има водачът на автобуса, се прави възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на ищеца А. М., като водач на мотоциклета „Кавазаки“ с peг. № ****.

Оспорват се твърденията, че ищците са претърпели описаните в ИМ неимуществени вреди, в т.ч. настъпването и наличието на причинна връзка между ПТП и претърпените от тях телесните увреждания.

При условията на евентуалност, се прави възражение и за съпричиняване на увреждането от страна на самите ищци, като се изтъква, че двамата не са били с поставени предпазни каски и предпазно облекло, което е допринесло за възникването на телесните увреждания, а освен това ако водачът на мотоциклета се е движил с разрешената скорост, то и претърпените от тях увреждания са щели да бъдат значително по-леки.

Оспорва се размерът на претендираните обезщетения, размерът на които бил прекомерен завишен и не съответствал на установената съдебна практика, икономическата конюнктура в страната и принципа на справедливостта.

С оглед неоснователността на главните претенции, се оспорват като изцяло неоснователни и акцесорните искове за лихви.

С оглед на изложеното се иска от съда отхвърляне на претенциите.

В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна ИМ от ищците, 4 поради което и не е провеждана размяна и по реда на чл.373 ГПК.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства и направени възражения съгласно указанията на съда и при спазване разпоредбата на чл.154 от ГПК.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

Безспорно установен и ненуждаещ се от доказване е правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ,,ЗД ЕВРОИНС“ АД и „ХЕБЪРБУС“ АД по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“, с рег.№*****, съгласно застрахователна полица №******, валидна от 06.04.2023г. до 05.05.2024г.

В хода на настоящето производство с постановление постановено по ДП №456/2023 г. по описа на РУ на МВР – Пазарджик, влязло в законна сила, на основание чл.243 ал.1 т.1,вр.чл.24 ал.1 т.1,вр.чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство. Ето защо в случаят се налага да се изследват деянието, неговата противоправност, авторството на водача К. и неговата вина.

Относно установяване механизма на процесното ПТП, както и евентуално наличие на съпричиняване от страна на ищеца М., като водач на мотоциклета, са събрани писмени доказателства, гласни доказателства – показанията на свидетеля И. К.– участник в ПТП-то, както и е приета САТЕ.

Съдът приема, че следва да кредитира посочените свидетелски показания защото лицето е бил участник в произшествието или очевидец на същото.

Следва да се кредитира изцяло и САТЕ, тъй като заключението по нея е дадено при съобразяване на всички относими писмени доказателства намиращи се в настоящето дело, както и въз основа на изслушания свидетел.

Същата не е оспорена от страните и компетентно изготвена.

Така от посочените доказателства преценени в съвкупност се установява, че процесното ПТП е настъпило на 07.06.2023 г. около 22:20 ч. в гр. П., на кръстовището на ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Искра“, между автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“, с рег. № **** управляван от И. К. и мотоциклет 5 марка „Кавазаки“, модел „ЕР6Н“, с peг. № ****, управляван от А. М..

Установената посока на движение на участниците в ПТП-то е както следва: мотоциклета се е движел по бул „Ст.Стамболов“ в посока изток, а автобуса при изпълнение маневра „завой на ляво“ от бул. „Ст.Стамболов“ към ул.

„Искра“ – моста на р.Марица, от ляво на дясно спрямо посоката на мотоциклета, нализа в коридора на движението на последния и настъпва удара. Самият К., в качеството му на свидетел по делото, обяснява, че не е видял движещият се мотоциклет при предприемане на маневрата, а едва след като вече е потеглил, тогава зърнал светлини. ПТП настъпило, когато предницата на автобуса била вече застанала в началото на моста и поради дължината му ударът настъпил в задната му част. В този смисъл е и заключението на в.л. Ф., който установявайки скоростта на двете МПС – на автобуса 27 км/ч и мотоциклета 67 км/ч , разстоянието помежду им преди сблъсъка, прави извод за невъзможност същият да бъде предотвратен тъй като А. М., дори и да се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч не е разполагал с необходимото време и разстояние за аварийно спиране на мотоциклета. Ако скоростта му е била по – малка от 39 км/ч, при дадените пътно – климатични условия, водачът на мотоциклета е може да предотврати удара. Ето защо експертът заключава, че водачът на автобуса при извършване на предприетата маневра „завой на ляво“, възприемайки със закъснение движещия се мотоциклет, не го е пропуснал и е настъпило процесното ПТП.

От събраните гласни доказателства се установява, че ищците към момента на ПТП-то са били с предпазна каска на главите, но без защитно облекло.