Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3532 от 11.08.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 970/2026
Вид
Разпореждане № 3532
Подписан
11.08.2026
В сила
21.08.2026
Състав
Василка Желева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3532

Хасково, 11.08.2026 г.

Административният съд - Хасково - I състав, в закрито заседание на единадесети август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Василка Желева административно дело № 970 по описа за 2026 година на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

I. По жалбата на Г. П. П., с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника й адв. А. С. С., с посочен по делото електронен адрес, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2963852 от 31.07.2026 г. на мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

II. В жалбата е формулирано искане на основание чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на оспорваната ЗППАМ до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

В искането са изложени съображения, че незабавното действие на мярката причинявало конкретни, значителни и труднопоправими вреди, които надхвърляли обичайното неудобство от невъзможността за лично управление на автомобил.

Жалбоподателката твърди, че била майка на две малолетни деца – близнаци, родени на **.**.**** г., ползвала отпуск по майчинство и именно тя осъществявала непосредствените и ежедневни грижи за тях. След налагането на мярката възникнала фактическа невъзможност да обезпечава самостоятелно ежедневните потребности на децата и необходимото им придвижване. Настоящият й адрес бил в [населено място], община ******, докато личният им лекар и медицинските специалисти, които посещавали, се намирали в [населено място] и други населени места. Придвижването с две деца на една и съща възраст, които били изцяло зависими от придружител, не можело да бъде приравнено на обичайно неудобство за пълнолетен човек. С удостоверение от 03.08.2026 г. д-р С. Д. изрично удостоверявал, че поради честото боледуване на двете деца и необходимостта от консултации, редовни прегледи и изследвания при лекари, било необходимо майката да шофира. Твърди се, че пропуснат или забавен преглед, изследване или консултация при деца на тази възраст можело да има последици, които не могат да бъдат поправени чрез последващо обезщетение. Постоянното използване на обществен транспорт или случайни превози не представлявало реална и сигурна алтернатива при необходимост от непредвидени и спешни медицински посещения, едновременно пренасяне на две деца, детски принадлежности и съобразяване с конкретни часове за прегледи и изследвания. Вредата се проявявала ежедневно и засягала не само правната сфера на жалбоподателката, но и интересите и здравето на две малолетни деца. Същевременно общественият интерес бил достатъчно защитен, регистрационните табели на конкретния автомобил били иззети, поради което продължаването на предварителното изпълнение спрямо жалбоподателката не било необходимо за преустановяване движението на същото МПС. Продължаващото отнемане на СУМПС създавало несъразмерна тежест, без съответстваща допълнителна защита на обществения интерес.

Твърди се, че наред с изземването на регистрационните табели, още в 14:49 часа на **.0*.202* г. за автомобила била сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност“, така констатираната липса на застрахователно покритие била преустановена незабавно.

Към жалбата са приложени относими към твърденията документи – удостоверения за раждане на децата С. В. С. и Ц. В. С., Удостоверение от д-р С. Д., Удостоверение за настоящ адрес на жалбоподателката и копие от Застрахователна полица №BG/22/1260026****** от **.0*.202* г.

В придружителното писмо на Н. С. „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково, с което по делото е изпратена оспорената Заповед и административната преписка по издаването й, от страна на ответника не е ангажирано становище по направеното в жалбата особено искане.

Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2963852 от 31.07.2026 г. е издадена от Ц. Б. Б., на длъжност мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково, на основание чл.171, т.1, б.„з“ гг) от ЗДвП и с нея на Г. П. П. е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС на водач, който e извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От съдържанието на заповедта и административната преписка е видно, че нарушението е установено с АУАН Серия GA №5779309, съставен на 31.07.2026 г., и изразяващо се в управление на 31.07.2026 г. около 14:10 ч., от Г. П. П., на лек автомобил Д. Г. Ч. с рег.номер [рег. номер], без данни за собственост, който лек автомобил е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 30.06.2026 г., т.е. поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. В заповедта е посочено, че са отнети документи: СУМПС [номер].

Съгласно чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП, обжалването на този вид заповеди се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тоест самият закон допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт и същият се ползва с предварително изпълнение по силата на закона.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.

Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е основателно.

Условията, предвидени в ал.2 на чл.166 от АПК, към които препраща ал.4 на същия член, са две – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Според законодателя тези две условия, предвидени алтернативно, по своята значимост са годни да противостоят на онзи обществен интерес, заради който със закон е допуснато предварително изпълнение на административния акт.

В процесния случай жалбоподателката представя доказателства във връзка с твърденията си, че има настоящ адрес в [населено място], общ.***** и е майка на две деца близнаци, родени на **.**.**** г. Тези доказателства подкрепят твърденията й, че при осъществяване на грижата за децата си на жалбоподателката се налага да посещава лекари в [населено място]. От така представените доказателства обаче съдът не възприема извода, че от предварителното изпълнение на наложената й принудителна административна мярка Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, жалбоподателката Г. П. П. евентуално би претърпяла вреди, които да се характеризират като значителни, или като труднопоправими. Безспорно отнемането на СУМПС на водача затруднява обслужването на неговите и на членовете на семейството му потребности от лично управление на моторно превозно средство, но това са вреди, причинени като резултат от самия вид и характер на принудителната мярка, а не конкретно от нейното предварително изпълнение. Заявените в жалбата твърдения за възможност от пропускане или забавяне на прегледи, изследвания, или консултации на децата, не обосновават преки и непосредствени вреди, произтичащи от предварителното изпълнение на мярката временно отнемане на СУМПС. В случая липсват доказателства за такова здравословно състояние на децата, изискващо задължително притежаване на СУМПС от тяхната майка. Издаденото от д-р С. Д. У. №3**/03.08.2026 г. не следва да бъде ценено като надлежно доказателство, тъй като не съдържа конкретни данни за здравословно състояние, нито необходимост от конкретно периодично посещение на лекар, а изложеното в него, че „поради честото боледуване на децата и необходимост от консултации, редовни прегледи и изследвания при лекари има нужда майката да шофира“ представлява извод, който медицинският специалист няма компетентност да направи.

Същевременно по делото са налични доказателства – Застрахователна полица №BG/22/1260026*****/31.07.2026 г., удостоверяващи, че на същата дата, на която е извършено и установено нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за управляваното от Г. П. П. МПС с регистрационен номер [рег. номер] е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с начало на застрахователния период 14:49 ч. на 31.07.2026 г., и че този факт е станал достояние на административния орган, който срещу подпис в Разписка на 31.07.2026 г. е върнал на Г. П. П. 2 броя регистрационни табели [рег. номер] – след представена валидна застраховка ГО.

Сключването на валидна застраховка води до възстановяване на служебно прекратената регистрация на пътното превозно средство по реда на чл.143, ал.10, изр.второ от ЗДвП, каквато е удостоверено да е извършена на 31.07.2026 г. 14:18 часа, и може да се приеме, че защитимата от закона цел на приложената ПАМ – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение – е била постигната непосредствено след издаването на ЗППАМ.

Предварителното изпълнение на административния акт, включително допуснатото по закон, не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. В последната трайно установена практика на ВАС по сходни казуси (Определение №5108 от 12.05.2026 г. по адм.дело №4381/2026 г.; Определение №4800 от 30.04.2026 г. по адм.дело №3851/2026 г.; Определение №4528 от 24.04.2026 г. по адм.дело №3734/2026 г.; Определение №4296 от 20.04.2026 г. по адм.дело №2833/2026 г.; Определение №4283 от 20.04.2026 г. по адм.дело №1775/2026 г.; Определение №4227 от 17.04.2026 г. по адм.дело №3509/2026 г.; Определение №3949 от 08.04.2026 г. по адм.дело №3450/2026 г.; Определение №3902 от 07.04.2026 г. по адм.дело №3515/2026 г. и др.) се приема, че след като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, както и че в тези случаи допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение.

Въз основа на това съдът отчита, че с предварителното изпълнение на наложената й мярка Временно отнемане на СУМПС, интересите на оспорващата – да притежава свидетелство, даващо й право да управлява МПС, ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. От друга страна, по делото не се установяват обстоятелства, обосноваващи наличие на опасност от осуетяване или затрудняване изпълнението на акта след евентуалното му влизане в сила.

При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и тези, които следва да бъдат охранени с допуснатото предварително изпълнение на обжалваната ЗППАМ, съдът приема, че са налице обстоятелствата, предвидени в чл.166, ал.2, изр.първо от АПК и обуславящи спирането на предварителното изпълнение на акта. С оглед изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва: жалбоподател – Г. П. П.; ответник – мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково (Ц. Б. Б.).

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.10.2026 г. от 10.00 часа.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.