Решение № 266447 от 02.11.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV–„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева в.гр.д. № 8532 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 125643 от 18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 49799/2019 г. по описа на СРС, ІII ГО, 81 състав са отхвърлени предявените от „С.в.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. *******, ул. „**********сграда 2 А, против С.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. *******, бл. **********искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „С.в.” АД сума в размер на 1588,76 лв., представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставени в апартамент № 137, находящ се в гр. София, ж. к. *** **, бл. *******, за периода 17.09.2015 г. -20.02.2019 г., мораторна лихва в размер на 185,16 лв. за периода 18.10.2015 г. – 20.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, като ищецът „С.в.” АД, ЕИК ****** е осъдена да заплати на С.Г.Ц., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 400 лв. – разноски в заповедното производство.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от „С.в.” АД /ищец в първоинстанционното производство/, чрез пълномощника юрск. П.И., в което същото се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се излагат съображения, че в обжалваното съдебно решение, съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца, че ответникът има качеството на потребител на В и К услуги, респ. че между страните е съществувало облигационно правоотношение. Поддържа се, че тези изводи на съда са неправилни и противоречащи на събраните в производството доказателства. Сочи се, че да да докаже качеството „потребител“ на В и К услуги на ответника за процесния имот за процесния период, ищцовото дружество е представило писмени доказателства още с исковата молба, които не са били обсъдени в мотивите на съдебното решение, а именно заявление на ответника до В и К оператора, в качеството му на титуляр на партидата с клиентски номер открит за процесния имот, в което като свой собствен адрес, същият сочи адреса, на който се намира имота. Излага се, че в допълнение на това писмено доказателство, за установяване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, по искане на ищцовото дружество е изискано удостоверение за декларирани данни, издадено от СО, Столична община, район „Овча купел“, Отдел “Общински приходи - Овча купел“, което като издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред е официален документ и като такъв съставлява доказателство за изявленията пред него и да извършените от него и пред него действия, съгласно нормата на чл.179, ал.1 ГПК. Сочи се, че от представеното удостоверение именно се установява, че данъчно задължено лице за имота се явява ответникът по делото С.Г.Ц., а в депозираната от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ, същият е декларирал, че е собственик на процесния имот, която по естеството си съставлява извънсъдебно признание за това обстоятелство.

На следващо място, в жалбата се излага, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни, поради това, че ищецът не е доказал че през процесния период е предоставил В и К услуги на стойност претендираната по делото главница“, поради това, че с изготвеното заключение по допусната съдебно - икономическа експертиза не е допустимо да се доказват тези обстоятелства, при условие, че за същите не се съдържат доказателства по делото. Твърди се, че решаващият съд е достигнал до този извод в резултат на допуснато от него съществено нарушаване на процесуалните правила в хода на съдебното производство, което е обусловило постановяването на неправилното съдебно решение. В тази връзка се излага, че още в исковата молба е било направено искане за допускане на комплексна счетоводно – техническа експертиза, с изрично искане вещите лица да извършат проверка, както при ищеца, така и по местонахождението на процесния имот, но в доклада си по чл. 140 ГПК, съдът е допуснал изготвянето на съдебно-икономическа експертиза, без да се произнесе по искането за допускане на комплексна счетоводно-техническа експертиза. В допълнение, първоинстанционният съд е посочил, че въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза не може да се направи извод, че е доставена услуга на претендираната стойност, както и че по делото не са представени доказателства за доставката на В и К услуги на претендираната стойност, на потребената вода, от които да може да се направи извод за размера на ежемесечните задължения и начина, по който са формирани. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че на вещото лице по допуснатата експертиза са предоставени всички относими технически /отчети, карнети и др./ и счетоводни документи, въз основа на които експертът е направил обосновани и правилни изводи, като поддържа, че е лишено от смисъл представянето и прилагането по делото на същите тези документи, с които е работило вещото лице.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна С.Г.Ц. /ответник по делото/ е депозирал писмен отговор по въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, в който оспорва същата като неоснователна като излага подробни съображения за това, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е и правилно и законосъобразно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени искове от „С.в.” АД против С.Г.Ц. искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „С.в.” АД сума в размер на 1588,76 лв., представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставени в апартамент № 137, находящ се в гр. София, ж. к. *********, за периода 17.09.2015 г. -20.02.2019 г., мораторна лихва в размер на 185,16 лв. за периода 18.10.2015 г. – 20.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задълженията.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищецът „С.в.“ АД не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е страна по договор за доставка на „ВиК“ услуги по отношения на процесния имот, в това число, че е собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на имота, предмет на делото и следователно, че същият има качеството на потребител на „ВиК“ услуги. На отделно основание, съдът е приел, че ищецът не е доказал, че през процесния период е предоставил ВиК услуги на стойност претендираната по делото главница.

Спорният пред въззивната инстанция въпрос съобразно наведените от страните доводи и възражения се свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по договор за доставка и пречистване на вода, респ. че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на имота, предмет на делото, респ. че същият има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, както и дали дружеството - ищец е доказал, че реално е доставил до процесния имот питейна вода и нейното количество, съответно че е предоставил ВиК услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

Съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставка на питейна вода, количеството на доставената питейна вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума.

С оглед представените по делото доказателства, въззивният съд намира, че в случая не може да се приеме за доказано наличието на облигационна връзка между страните. Ищецът се е позовал на действащи за периода Общи условия, твърди, че между страните в процеса е налице неформално правоотношение по доставяне на питейна вода. По делото не са представени доказателства обаче, от които да може да се направи извод, че ответникът е собственик или ползвател на имота, за който е отреден процесния абонатен номер.

По силата на § 1, т. 2 от ДР на

ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

В настоящия случай, въззивният съд съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху имота, за който е отреден процесния абонатен номер. За да докаже твърденията си в тази връзка, дружеството – ищец е ангажирал като доказателства в тази насока писмо от Дирекция “Общински приходи” и удостоверение от СО, Дирекция “Общински приходи”, без обаче към тези документи да е приложена самата данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Независимо от този факт, обаче въззивният съд споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че данъчната декларация, още по-малко извлечение от същата, не е предвиден закона способ нито за придобиване, нито за доказване право на собственост върху недвижим имот, в който смисъл е и посочената от първоинстанционния съд съдебна практика, обективирана в Решение № 972 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 4266/2008 г. на ВКС, II г.о. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез прана сделка, по давност или по други начини, определени закона, а според чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Писмото и удостоверението от СО, Дирекция “Общински приходи” няма удостоверителна стойност относно качеството собственици, поради което от тях не може да се установи качеството на потребител на ответника.

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8849f84a-f032-4dc1-95a3-45d5d85bc6ed