Решение № 205 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504746 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1881/02.02.2024 г. по гр. д. № 52791/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, при участието на трето лице – помагач „ПУМ Инженеринг“ ООД, е признато за установено, че Н. К. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36627/2023 г. на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ – сумата 1615,23 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., както и за сумата от 48,17 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен номер *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.06.2023 до окончателното плащане; на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 217,49 лева – лихва за забава върху главницата за 1 доставена топлоенергия за периода 15.09.2021 г. – 16.06.2023 г., като искът е отхвърлен за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 16.06.2023 г. в размер на 10,21 г. като неоснователен. Ответницата е осъдена да заплати сумата от 224,41 лева разноски, съобразно уважената част от исковете, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Д. Ч. сумата от 2,65 лева – разноски в производството съобразно отхвърлената част на иска за оказано процесуално представителство по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

Против решението, в частта, с която са уважени исковете за заплащане на суми за дялово разпределение в размер на 48,17 лева и за сумата от 217,49 лева – лихва за забава, е постъпила въззивна жалба вх. № 59315/22.02.2024 г., подадена от Н. К. К., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържа, че не било доказано нито основанието, нито размерът на претендираното вземане за дялово разпределение на топлинна енергия. Посочва, че съгласно чл. 36, ал. 2 от ОУ редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи тази услуга и се обявява по подходящ начин на клиентите, съгласно чл. 36, ал.

3 се издава документ за платената сума. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от ОУ на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършвало възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциация по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Посочва, че таксите за дялово разпределение се заплащали от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплащало цената на извършените услуги на дружеството за дяловото разпределение. По делото обаче, не били представени доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на 2 услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ. Не били представени и доказателства за обема на реално предоставените услуги дялово разпределение и за уговорената стойност на тези услуги, поради което искът бил неоснователен инедоказан. На следващо място, поддържа, че съдът неправилно е присъдил и претендирантие суми за забава върху главницата за доставена топлинна енергия. По делото не били представени доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно ищецът не бил установил изпадането на ответника в забава за процесния период, от което следвало, че обезщетение за забава не се дължало. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете за посочените суми да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 97691/25.03.2024 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 52791/2023 г. по описа на СРС, 55 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. К. К. по реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката задълженията и договорите. и чл. 86 от Закона за

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен номер *******. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното 3 предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл.

150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, услугата дялово разпределение на топлинна енергия се осъществява от „ПМУ Инженеринг“ ООД. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.

05.2020 г. - м. 04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1615,23 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 48,17 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.202116.06.2023 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в размер на 217,49 лева и 10,21 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 – 16.06.2023 г. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение. Претендира направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение.

4

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Н. К. К., с който заявява, че не оспорва размера на претендираните суми, а единствено оспорва основанието за дължимост, поради наличие на погасителна давност, липса на основание за претендираното вземане за дялово разпределение, както и липса на основание за претендираната лихва за забава върху главницата и сумата за дялово разпределение, като в другата част не оспорва размера. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение. Приема за установено, че до имота, собственост на ответника, е доставена топлинна енергия в установеното количество. С решението си районният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е поставен в забава за плащане на главниците услуга дялово разпределение.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 36627/2023 г. по описа на СРС, 55 състав. По заявление от 30.06.2023 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Н. К. К. сумата от 1615,23 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *******, абонатен номер *******, ведно със законна лихва за период от 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 217,49 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.06.2023 г., 48,17 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 16.06.2023 г. и разноски в заповедното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 5 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.

86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 36627/2023 г. по описа на СРС, 55 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.

Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.

36, ал. 3. Между страните в първоинстанционното производство няма спор, че ответникът Н. К. К. е собственик на топлоснабдения имот, както и че до този имот е доставена топлинна енергия.

С отговора на исковата молба и с въззивната жалба въззивникът е 6 оспорил дължимостта на суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира апартамент № 45, в гр. София, ж.к. *******, се извършва от „ПМУ Инженеринг“, което дружество е вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката.