Разпореждане № 21601 от 28.05.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21601 гр. Варна, 28.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Частно гражданско дело № 20253110105296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на “А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. О. П. за суми по договори за електронни съобщителни услуги, неустойки и такси. Претендират се и разноски.

Съдът като съобрази местната си компетентност, както и че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК, намира, че искането следва да бъде уважено по отношение на вземанията за незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, неустойки и обезщетение за забавено плащане на същите.

Що се отнася до заявената претенция, представляваща обезщетение за събиране на просрочено вземане, както и начислено върху нея обезщетение за забава, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда задължение на съда да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите нрави, като в случай на констатирано противоречие, заявлението подлежи на отхвърляне. Доколкото длъжникът има качеството на потребител на електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения, същият се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.

Заявителят уточнява, че претенцията за обезщетение за събиране на просрочено вземане, се основава на клаузи в общите условия на заявителя, предвиждащи заплащане в случай на частично или цялостно неплащане на указанията във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и 1 разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите от него суми“. Съгласно действащия ценоразпис таксата за събиране на дължими суми представлява 8% от неплатените просрочени думи по фактури за съответните услуги и/или закупени устройства.

От изложеното следва, че посочените такси се начисляват независимо от това дали са извършени разходи от кредитора за администриране и събиране на просрочени вземания и независимо от действителния им размер. Същите са уговорени в предварително определен в общите условия на мобилния оператор размер, без да се държи сметка какви са всъщност разходите на оператора. Поради това настоящият съдебен състав намира, че коментираните клаузи в общите условия на заявителя, въз основа на които тези вземания са начислени не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. В този смисъл те са нищожни и заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно така претендираното вземане и обезщетение за забава, начислено върху него.

Във връзка с направеното допълнително искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на заявителя следва да се присъдят и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от заявлението, като съдът определя справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение от 50 лв. за всички претенции.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заявление с вх. № 37370/25.04.2025 г. в полза на заявителя за следните суми:

По Общ рамков договор индивидуализиращ се с № 505487504 от 26.09.2018 г. и партида № М6124058;

I. По Приложение 1 от 02.10.2018г. за пакетна услуга фиксиран интернет (101001335394) и телевизия (201001335393) с план А1 Extended 75 T&B Aug 2018, сумите, както следва:

- 186.22лв. – дължима за предоставени услуги за периода 23.06.2022г. - 22.12.2022г. както и дължимата лихва за забава върху тази сума за периода от 17.08.2022г. - 05.03.2025г. в размер на 44.89лв.;

II. По договор с партиден номер М6124058 за услуга 201001335393 - неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа - предоставен цифров приемник за посочения номер, в размер на 100.00лв., както и законна лихва за забава върху тази сума в размер на 20.94лв. за периода 10.02.2023г. - 05.03.2025г.

2

ІІІ. По договор с партиден номер М6124058 за услуга 101001335394 - неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа - предоставен WiFi Router за посочения номер, в размер на 100.00лв., както и законна лихва за забава върху тази сума в размер на 20.94лв. за периода 10.02.2023г. - 05.03.2025г., ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на заявлението 14.03.2025 г. до окончателното плащане, както следните разноски в заповедното производство 24,46 лв.- държавна такса и 48,92 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 37370/25.04.2025 г. подадено от „А1 България“ ЕАД срещу С. О. П., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми:

- По договор с партиден номер М6124058 - Такса за събиране на дължими суми, в размер на 6,90 лв. за периода 23.09.2022 г. – 27.10.2022 г., както и законна лихва за забава върху тази сума в размер на 1.61 лв. за периода 17.11.2022г. - 05.03.2025г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3