Решение № 393 от 12.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Кюстендил, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Е.я Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Е.я Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500686 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Х. В. В., ЕГН ********** от гр.Дупница, ул.***, обл. Кюстендил чрез проц. пр-л адв.Е.А. срещу решение на

Дупнишкия районен съд

№260090/23.04.2021г. постановено по в.гр.д.№227/2020г. с което В. е осъден да заплати на Р. М. Б., от с.Блажиево, ул.***, сумата 7261.00 лева ведно със законна лихва от 15.10.2018г. и 1000.00 лв. деловодни разноски и определение №228 от 19.02.2020г., с което е отхвърлен, като неоснователен иска на Х. В. В. за заплащане на 5415 лв. имуществени вреди и 4237.74 лв., обезщетение неизпълнение на договор, като Х. В. е осъден да заплати на Р. Б.

1525.80 лв. деловодни разноски. Подадената въззивна жалба, съдържа оплаквания за липса на произнасяне по предявен насрещен иск, необоснованост, поради игнориране на представени от въззивника писмени доказателства, събраните доказателства от друга страна не са били обсъдени в съдебния акт, не е изследвано обстоятелството относно степента на изграждане на строежа и момента на съставяне на акт образец 14, удостоверяващ времето и етапа на завършеност на строителните дейности, вместо което са кредитирани свидетелски показания, оборени с писмени такива, намиращи се в Общинска администрация Бобошево.Като нарушение в решаващата дейност на съда се сочи обстоятелството, че не са били разпитани свидетели на страната на ответника, които били осигурени за разпит в с.з.Допълнително се твърди, че решението се основава единствено на твърденията на ищеца и приетата по делото съдебно – техническа експертиза , която също се опира главно на твърденията на ищеца и е определила, като дължима сума 4739.00 лв.Недопускането на повторна съдебно – оценителна експертиза въпреки съществуващо противоречие в приетата, между действителни и пазарни цени , въпреки много въпросителни също се сочи, като порок на обжалвания съдебен акт.В съответствие с изложеното е и искане за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния 1 съд за произнасяне по предявения насрещен иск, а при условията на евентуалност за уважаване на претенциите му, за сума 5415.00 лв- за причинени имуществени вреди в резултат от противоправно задържане на строителна механизация и строителен инвентар в периода 21.08.2018г.2.11.2018г., както сумата 4237.74 лв. с която той е бил санкционира, поради невъзможност да изпълни договорът от 05.10.2018г. с възложител „Юлиус – 2015“ ЕООД гр.Дупница, , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск, до окончателното им изплащане..В жалбата се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски. С допълнителна въззивна жалба с вх.№2879/02.03.2020г. подадена от Х. В. В. чрез адв.Е.А. е обжалвал определение на РС – Дупница, постановено по посоченото гр.д.

№2062/2018г., с което съдът е допълнил своето решение по същото дело, като е отхвърлил предявения иск за сумите 5415.00 лв и 4237.34 лв. Твърди незаконосъобразност.Сочи като порок ненадлежно произнасяне по исковата претенция, вместо с решение, с определение.Прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Преписи и от двете жалби са връчени на насрещната страна Р. М. Б., чрез пълн-к адв.С..В подадените отговори е обосновано становище за неоснователност на жалбите.В отговор на доводите в жалбата са противопоставени следните твърдения и правни съображения: налице е допълнително произнасяне с което насрещните претенции са отхвърлени, представените писмени доказателства са игнорирани, поради това, че след открито производство по оспорване на истинността им, като частни документи,съставени от Х. В., несъдържащи подпис на оспорващата страна не са ангажирани доказателства за установяване на истинността им.Във връзка с установяване вида и степен на завършеност на строително – ремонтни дейности е допусната съдебно – техническа експертиза, с която е доказано на какво ниво е изпълнението, и на каква стойност.По искане на страните са допуснати свидетели на страната на ищцата лицата Караканов и Б., допуснатите за разпит на ответника свидетели не били осигурени, в с.з. на 17.09.2019г., не било направено искане за разпита им в друго съдебно заседание.Съдът е основал решението си на всички обстоятелства относими към правния спор въз основа на което е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.Предвид факта, че заключението на вещото лице е отговорило на поставените от страните въпроси решението на съда да не допуска друга експертиза било съобразено с разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК.Именоването на допълнителния съдебен акт, като определение вместо решение според ищцовата страна – ответник по жалбата не обосновава извод за незаконосъборазност, с оглед съдържанието му.

Нови доказателства страните не са посочили.С оглед оплакванията в жалбата съдът е указал на жалбоподателите да преценят необходимостта от събиране на доказателства - .доказателствени искания не са направени.

По така подадените въззивни жалби Кюстендилският окръжен съд се е произнесъл с решение №260090/23.04.2021г., с което е обезсилил решение №24/10.01.2020г. на ДнРС и прогласил нищожността на определение №228/19.02.2020г( имащо характер на допълнително решение).

Постановеното от КнОС решение е обжалвано пред Върховния касационен съд.С решение №50196/21.11.2022г. решението е обезсилено, в частта за обезсилване на решение РС – Дупница от 10.01.2020г. по гр.д.№2062/2018г. , делото е върнато за повторно разглеждане.В мотивите на обжалвания съдебен акт е отбелязано, че за изясняване същността и характера на заявеното за защита от ищцата субективно право е необходимо да бъдат уточнени обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като бъде посочено: развален ли е договора за строителство поради виновно неизпълнение от ответника или има отказ от договора, съгласно предвиденото в чл.268 ЗЗД и кога;ако твърди разваляне на договора, да опише виновното неизпълнение на 2 задълженията по договора, което е послужило, като основание за развалянето му; да се посочи кой вид от уговорените първоначално и допълнително строително – монтажни дейности са били извършени от ответника до прекратяване на договора, на каква стойност са те и заплатени ли са от нея, кога;има ли строително монтажни дейности от първоначално и допълнително уговорените , за които ищцата е платила, които са останали неизвършени от ответника до прекратяване на договора, какъв е размер на авансово платеното за тях;на какво фактическо основание се претендира плащане на исковата сума.Да се има предвид, че след допуснато увеличение претенцията е фиксирана на сума 7261.00 лв.Касационният съд е приел, че тези нередовности следва да бъдат отстранени при условията на ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК и ТР №1/2001г. от 17.07.2011г. по гр.д.№1/2001г.

На основание чл.294, ал.1 изр. второ ГПК -указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. На основание указанията на касационната инстанция с определение №66 от 26.01.2023г. съдът е предоставил възможност на ищцата да отстрани визираните от касационния съд нередовности на исковата молба.Указанията са съобщени на ищцата чрез адв.С. на 03.02.2023г. В определения 1- седмичен срок по делото чрез електронна поща е постъпила молба с вх.№779/10.02.2023г. съдържаща разяснения и уточнения на исковата молба в съответствие с дадените указания.С цитираното решение на ВКС не е отменено обжалваното решение №260090/23.04.2021г. в частта, в която е прогласена нищожността на определение 0228/19.02.2020г.( имащо характер на допълнително решение ).

На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема, като се има предвид и наименованото неправилно определение, обективиращо всъщност произнасяне по предявения иск. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).

Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на 4 IV г. о).

С исковата молба, с която е поставено начало на производството, Р. Б. е направила искане за осъждане на ответника Х. В., да и заплати сумата 12 000.00 лв-, авансова предоставена сума по Договор за изграждане на пристройка по одобрен архитектурен проект, при представени две оферти, включващи вида на работата, която следва да бъде извършена, нейната мярка, количество и стойност и постигнато съгласие, работата да започне на 11.08.2018г., като бъдат извършени изкопи и извозване, разбиване на стар бетон и зидария, изкоп с багер, извозване със самосвал, тънък ръчен изкоп, както и товарене и извозване на отпадъци.Договорен е бил следващ етап, за изграждане на мазе от кота – 4.00 до кота 0.80 ,включваща изкоп на ивични основи, армиране фусове, бетон ивични основи, кофраж основи, кофраж стени, армиране стени и колони, кофраж стълби , армиране стълби, бетон стълби, кофраж площадка с греди, армиране площадки с греди, бетон 3 площадка с греди, зидария тухла, армирана настилка, канал и В и К за баня.Предвидени били строително монтажни работи за пристройка на етажа от кота 0.80 до кота 2.70, като общата стойност на тези дейности от офертата е опредЕ. на 18 958.96 лв, съгласно основна оферта и допълнителни дейности съгласно допълнителна оферта, възлизащи на 6 972.00 лв.

В исковата молба е посочено, че на гърба на офертите са отбелязани платени суми, както следва 250 евро възлизащи на 500.00 лв, и предоставени по 2000.00 лв на 13.08.2018г., 14.08.2018г. и 15.08.2018г.Сочи се платена сума 918.00 лв на 21.08.2018г. и декларация от изпълнителя, че дължимото възнаграждение за част изкопи е платено, както 183 лв. аванс за следващите етапи.Общата платена сума по първия етап е опредЕ. на 7160.00 лв.По втората оферта за допълнителни дейности била предоставена на ответника сума 2000.00 лв на 17.08.2018г., 399.00 лв. на 21.08.2018г., 2000.00 лв на 24.08.2018г. или обща сума 4399.00 лв.Общия размер на заплатените средства е определен на 12 000.00 лв.

По време на извършване на работата възложителят установил, че строителя не се съобразил с параметрите посочени в проекта, не се работи качествено, не се спазват срокове, част от материалите са стари, останали от други обекти.След няколко разговора, свързани с качествено и срочно изпълнение на обекта, и в отсъствие на адекватна реакция от изпълнителя, ищцата заявила, че разваля договора и поискала да и бъде върнато платеното възнаграждение.Пред нотариус страните изложили исканията си , но така и не се стигнало до разрешаване на проблема.

В хода на настоящото производство допълнително пояснява, че работата е следвало да бъде изпълнена в срок от 25 дни, считано от 11.08.2018г. До разваляне на Договора на 05.09.2018г. са били изпълнени само малка част от строително – монтажни дейности: масов изкоп- 51 куб.м. на стойност 260.00 лв, извозване земни маси – 40 куб.м. на стойност 200.00 лв, ръчен изкоп – 17.2 куб.м. на стойност 206.00 лв, бетон и стъпки на ивични основи – 4.6 куб.м. на стойност 534.00 лв., бетон и стена на ивични основи -2.85 куб.м. на стойност 365.00 лв, бетон и стена мазе – 5.61 куб.м. на стойност 718 лв, бетон плоча на мазе – 1.3 куб.м. на стойност 169.00 лв, бетон единичен фундамент – 1.8 куб.м. на стойност 209.00 лв, кофраж и основи – 11.4 куб.м на стойност 168.00 лв, кофраж стени мазе – 44.8 куб.м. на стойност 658.00 лв, кофраж плоча- 7.98 куб.м. на стойност 76.00 лв,кофраж единични фундаменти – 9.2 куб.м. на стойност 155.00 лв, армировка стени – 42 кг на стойност 101.00 лв,армировка плоча – 54 кг на стойност 130.00 лв, ръчен изкоп канал – 9 куб.м. на стойност 108.00 лв, полагане на тръби Ф100-22 м. на стойност 152.00 лв,ръчно засипване – 9 куб.м. на стойност 60.00 лв,изпок на шахта- 0.8 куб.м. на стойност 10.00 лв, куфраж шахта- 7.2 куб.м. на стойност 106.00 лв, бетон шахта- 1.5 куб.м. на стойност 174.00 лв.Били изпълнени допълнително, но не на правилното място 2 колони на стойност 394 лв., при което стойността на изпълнените СМР е опредЕ. на 4345.00 лв.Когато видяла неправилно изпълнените колони, ищцата разбрала, че В. не е в състояние да изпълни точно договора, въпреки което той започнал изпълнение по втората оферта.Разликата между заплатената сума и стойността на изпълнените СМР възлиза на 7650.00 лв, която е предмет на предявения иск.Неизпълнени са според ищцата по отношение на допълнителна постройка- кофраж площадка и греди за 224.00 лв,армиране площадка с греди за 576.00 лв, бетон площадка с греди 300.00 лв, армирана настилка – 330.00 лв, хидроизолация на детайл- 684.00 лв, водопровод на кухни покрай нов строеж – 600.00 лв, дренаж от ъгъл покрай нов строеж до РПП – 450.00 лв, нова РПП с изкоп и заустване – 120.00 лв, канал Ф160-от РПП – 600.00 лв, или работи на стойност 4560.00 лв.Неизпълнени в основната пристройка – кофраж на стълби – 440.00 лв, армиране на стълби – 756.00 лв, бетон стълби – 360.00 лв, кофраж площадка с греди – 252.00 лв, армиране площадка с греди – 864.00 лв, бетон площадка с греди – 480.00 лв, или общо 3152.00 лв – платени но неизпълнени дейности.