Определение № 700 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 14.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20243001000535 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба вх. № 3674/25.09.2024 г. подадена от Г. М. С., чрез адв. С. В. срещу определение № 260/26.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 94/2024 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е изменено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

Производството по частната жалба е препратено по компетентност на настоящия съд с разпореждане № 2269/01.11.2024 г. на ВКС, към който първончално е била изпратена преписката по частната жалба.

В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че постановеното по делото на Търговищкия окръжен съд решение, в частта му по произнасянето за разноските, не е подлежало на изменение, доколкото ответните страни, отправили искането за неговото изменение, не са представили списъци съобразно чл. 80 ГПК, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото да се иска изменение на решението в тази му част. На следващо място смята, че в конкретния случай разноски се дължат, тъй като на общо основание нормата на чл. 81 ГПК се прилага според правилата на чл. 78 ГПК. Претендира присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Еос Матрикс“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Смята се, че същата следва да 1 бъде оставено без уважение.

Производството пред Търговищкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г. М. С. против решение № 38 от 13.03.2024 г. на РС – Попово, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. отрицателен установителен иск, с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК.

С постановеното решение № 89 от 19.06.2024 г. по гр. дело № 94/2024 г., Търговищкия окръжен съд е намерил за недопустимо обжалваното решение на предходната инстанция, обезсилил е решение № 38 от 13.03.2024 г. на РС – Попово и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане. Окръжният съд е приел като порок на обжалваното решение извършеното от районния съд произнасяне по предявен евентуален иск, без преди това да се е произнесъл по допустимостта или основателността на главния иск, като необходима процесуална предпоставка. В диспозитива на решениети си Търговищкия окръжен съд е присъдил и разноски в производството пред него в полза на въззивника Г. М. С. и е осъдил въззиваемите „Банка ДСК" АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД да заплатят сторените от насрещната страна разноски.

Последвали са молби, съответно с вх. № 2791/19.07.2024 г. от „Еос Матрикс“ ЕООД и с вх. № 2832/23.07.2024 г. от „Банка ДСК" АД, с които е поискано изменение на решението на Търговищкия окръжен съд, в частта му, в която се е произнесъл по разноските в производството, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Така се е стигнало до произнасяне с процесното определение № 260/26.08.2024 г. на Търговищкия окръжен съд, с което съдът е изменил решението в частта относно присъдените разноски, като е оставил без разглеждане искането на Г. М. С. за разноски в производството пред него.

Всяка от страните е отправила искане за присъждане на разноски в производството (видно от съдържанието на въззивната жалба и постъпилите писмени отговори от насрещните страни). В преклузивните срокове за това въззивникът е представил списък по чл. 80 ГПК и платежни документи, като приложение към депозирана от него молба по делото (л. 48 – л. 53 от делото на Търговищкия окръжен съд).

По допустимостта на обжалваното определение:

Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ако страната не представи списък, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските (така т. 2 и т. 9 от ТР № 6/2013 г., на ОСГТК, на ВКС). Списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да бъдат присъдени. Списъкът по чл.

80 ГПК е предназначен да информира съда за разноските, които страната е направила в 2 хода на делото и претендира да бъдат присъдени по правилата за разпределяне на отговорността за разноски - чл. 78 ГПК. С оглед целта на списъка неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна (така определение № 416 от 20.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1124/2019 г., II т. о., ТК). Действително, до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция молителите не са представили списък по чл. 80 ГПК, но отсъствието на списък не води до недопустимост на заявеното в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените на Г.

М. С. (насрещна страна) разноски. Оплакванията в частната жалба по отношение допустимостта на обжалваното определение са неоснователни, въззивният съд е постановил допустим акт. Доколкото определението е допустимо, на разглеждане подлежи неговата основателност.

По основателността:

По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по разноските, когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице непротиворечива практика на ВКС - определение № 45/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 178/30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 491/27.06.2011 г. по ч. т. д. № 288/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други.

Отговорността на страните за направените разноски в исковото производство е уредена в разпоредбите на чл. 78, ал. 1 - ал. 11 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да претендира заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На ответника е признато право на разноски и в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 от ГПК/, както и при прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 от ГПК/. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл. 81 от ГПК регламентира задължението на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. Решението, с което се обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 - за ищеца и чл. 78, ал. 3 от ГПК - за ответника. В такъв смисъл и определение № 1162 от 29.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1889/2023 г., I т. о., ТК.

По държавната такса и разноските в производството:

3

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски в производството.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си (чл. 118, ал. 2 от ГПК). С оглед на изложеното следва да се приеме, че изискването за внасяне на държавна такса, макар и по сметка на първоначално сезирания съд, който е приел, че не е компетентен да разгледа спора, е изпълнено.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 от 26.08.2024 г. постановено по гр. дело № 94/2024 г., по описа на Търгвощкия окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4