Решение № 436 от 19.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Русе, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20224500500498 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Р. С. Д., чрез пълномощника си адв. К. Д. е подала въззивна жалба против Решение № 548/03.05.2022 г. по гр. д. № 5499/2021 г. по описа на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения с бащата и издръжката на малолетното дете Г. Т.ова Ч.а. Твърди, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Моли за отмяната му и постановяване на решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, като се уважи изцяло исковата молба и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Т. Б. Ч., чрез пълномощника си адв. А. Е. взема становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено 1 следното:

Жалбата е постъпила в законния срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р. С.

Д. против Т. Б. Ч., с предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК да бъде изменено утвърденото с Решение № 1411/05.11.2015 г. по гр. дело № 5146/2015 г. по описа на РРС, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето им Г. Т.ова Ч.а, като родителските права бъдат предоставени за упражняване от майката, на бащата бъде определен режим на лични отношения с детето: всяка втора и последна седмица от месеца от петък от 18.00 часа до неделя до 14.00 часа с преспиване, половината от зимната, Великденска и лятна ваканция, когато не съвпадат с отпуска на майката, както и да бъде осъден бащата да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 200 лв.

По делото безспорно е установено, че страните са родители на малолетното дете Г. Т.ова Ч.а, родено на 10.08.2009 г. Не е спорно, а и видно от приложеното Решение № 1411/05.11.2015 г. по гр. дело № 5146/2015 г. по описа на РРС, бракът между родителите е прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено споразумение, съгласно което родителските права за детето да се упражняват от бащата, местоживеенето му е определено при него в гр. Г., а на майката е определен режим на лични отношения с детето и е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства и твърденията на двете страни се установява, че страните са сключили граждански брак през 2001 г., от който имат три деца – С. Ч.а, Н. Ч.а и Г. Ч.а. След като отношенията между родителите се влошават, майката напуснала семейното жилище през 2012 г., а през 2015 г. бракът бил прекратен с развод по взаимно съгласие. Майката има още две деца от друго съжителство – Е. Ч.а и Е. Ч..

След като тя напуска семейството, грижи по отглеждане и възпитание на детето Г. полага баща му, а контактите с майката са били изключително редки.

Изготвени са социални доклади от ДСП Русе и ДСП Ветово, базирани 2 на домашни посещения, срещи – разговори с родителите и детето, ОПЛ и лични впечатления и наблюдения на социалните работници. От проведеното социално проучване се установява, че детето Г. живее заедно с баща си и сестра си Н. в къща в гр. Г.. В дома са осигурени и се поддържат задоволителни хигиенно-битови условия, безопасна и сигурна среда за нормалното развитие на детето. Г. е привързана към баща си, сестра си и роднините по бащина линия. Записана е в шести клас през учебната 2021/2022 г. и посещава училище редовно. Майката живее с двете си деца – Е. и Е. и баща им Ш. З. в с. С.. В жилището са осигурени добри битови условия. И двамата родители заявяват, че имат нужните умения и желание да полагат необходимите грижи за дъщеря си Г. и да осигурят пълноценното й развитие.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М. Ц. Ц. – съседка на Р. Д. и З. Б.а С. – сестра на Т. Ч..

Според показанията на М. Ц., Д. е добра и работна жена, има добри доходи, притежава къща и две коли и си гледа и възпитава децата много добре. Възмутена е, че е допуснато едно от децата на страните, докато е било при баща си, да се омъжи още на 15 години. Виждала е детето Г. да идва при майка си, но вече втора година не е идвало. Свидетелката заявява, че Р. плачела за децата си и иска да са при нея, но няма възможност да отиде при тях, тъй като не може да шофира, няма редовно автобуси, а мъжът й в момента е на работа в Г.. Твърди, че е виждала Г. на снимки във Фейсбук, неприлично разголена за възрастта си.

Свидетелката З. Б.а С. изнася данни, че всеки ден посещава къщата на брат си Т. Ч., за да чисти, готви и помага. В къщата Г. има отделна стая, редовно посещава училище, освен когато е болна. Заявява, че брат й е много добър баща и отношенията му с детето са добри. Купува на децата си каквото искат – дрехи, храна, всичко.Той се грижи за нея от тригодишна възраст, когато майката ги е напуснала. Г. помага в грижите за болната си сестра, понякога играе с нея, пазарува й. Свидетелката споделя, че майката за последно е идвала през 2017 г. да види децата, а преди това ги е вземала 3-4 пъти. Бащата не ги е водил при нея, а тя е идвала с мъжа си. Майката не е изпращала никакви средства на бащата за издръжката на детето.

Изслушано в съдебно заседание пред районния съд, детето споделя, че 3 живее с баща си и сестра си, учи в гр. Г.. Леля й З. им помага в домакинството всеки ден. Справя се долу-горе добре с уроците, за училище й помагат сестра й и леля й. Когато порасне иска да учи за ветеринарен лекар, защото много обича животните. Има куче, котка и коза. Много добре се разбира със сестра си. При майка си, която живее в с. С., не ходи. Не се е чувала с нея и няма телефонния й номер. Преди време е ходила няколко пъти заедно със сестра си, но там не се чувства добре, докато при баща си се чувства много добре.

Другите две деца, които са в С., стъпвали на краката на сестра й и й дърпали косата, което я дразнело.

От писмените доказателствата по делото се установява, че майката е трудово ангажирана - наета е на трудов договор от Община Русе на длъжност "личен асистент" с месечен доход от 889,38 лв. към м. 01.2022 г., притежава собствен имот в село С.. Представен е трудов договор от 25.08.2020 г. от Община Ветово със срок до 01.05.2022 г., от който е видно, че бащата е бил назначен на длъжност „личен асистент“.

От тази фактическа обстановка първоинстанционният съд извел извод, че родителските права по отношение на детето Г. следва да се упражняват от бащата, тъй като детето живее и се отглежда в стабилна семейна среда, има трайно установени навици и режим, за него се полагат адекватни грижи, чувства се сигурно и спокойно и затова с оглед неговите интереси, не се налага промяна в съществуващото положение относно упражняване на родителските права.

Настоящата съображения: инстанция не споделя тези изводи, по следните

В хода на въззивното производство, във връзка с твърдения на жалбоподателката за новонастъпили обстоятелства – образувана преписка в РУП – Ветово по сигнал на майката за извършено сексуално насилие по отношение на малолетното дете Г., по реда на чл. 266 ГПК, са събрани и приети по делото нови доказателства: изискани са и приложени материалите по досъдебно производство ДП № 40/22 г. по описа на РУ – гр. Ветово, отново е разпитана свидетелката З. Б.а и са изслушани родителите.

От изисканите по делото материали по посоченото досъдебно производство става ясно, че наказателното производство е образувано на 30.04.2022 г., води се с оглед на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НПК, за 4 това, че през периода м.януари 2022 г. – 23.04.2022 г. в гр. Г., обл. Русе, е извършено съвкупление с лице ненавършило 14-годишна възраст – Г. Т.ова Ч.а. Разследването по делото не е приключило и няма привлечено към наказателна отговорност лице. По преписката са проведени разпити на свидетели и е изготвена съдебномедицинска експертиза във връзка с данни, че спрямо Г. са осъществявани актове на сексуално насилие, когато е била на 8 години от роднина на име М., както и в периода от края на месец януари 2022 г. до края на месец април 2022 г. от И. М., 57-годишен, съсед на леля й по майчина линия М. М. в гр. Г..

При повторния си разпит З. Б.а, твърди че няма промяна в поведението на Г. от пролетта до момента - всеки ден ходи на училище, прибира се около 14 часа, учи уроците си, играе със сестра си и не излиза никъде. За случилото детето не е споделяло, а разбрала от полицаите, когато дошли да търсят брат й, който впоследствие и казал, че И. е закачал детето. Свидетелката разпитала Г., а тя отговорила, че само я бил пипнал по ръката.

При проведено във въззивното производство изслушване, майката Р. Д. разказва, че сестра й С. К. я уведомила по телефона, че другата им сестра М.

М., се е обадила на С. и е разказала, че И. е закачал Г. и че са имали полов контакт, че той я опипвал и целувал. Деца на сестра й, са видели и са разказали на майка си. Според Д., сестра й М. вместо да вземе мерки, напротив, карала е детето да ходи при този господин. Веднага щом разбрала за случилото се, майката подала сигнал в полицията в гр. Ветово. Полицаите взели Г. от дома й и я завели в полицията, а също и И., където и двамата си признали, че са имали контакт и че това е ставало срещу пари – купил й ваучер за 10 лв. и й дал 7 лв. за училище, защото нямала пари. Твърди, че бащата не се е появил през целия ден и дори не е знаел къде е детето в момента. Не го е уведомила за случилото се и не желаела да говори с него, защото е агресивен. Свидетелката заявява, че е помолила полицаите да не разказват на Ч. какво им е казала Г., за да не я набие. Д. е получила информация, че дъщеря й е много нервна, в училище била агресивна, биела, псувала. Майката е ходила в училище да провери, дали наистина поведението на детето е действително такова, защото счита, че няма да получи информация. Откакто е подала сигнала в полицията не поддържа връзка с дъщеря си, а тя страни от нея.

5

При изслушването си пред въззивния съд, бащата Т. Ч. заявява, че разбрал за случая от полицаите, когато дошли у тях да вземат Г.. Полицаите му обяснили, че има случай на изнасилване от страна на И.. Когато полицаите върнали дъщеря му вкъщи, казали, че не е имало такъв случай между нея и И..

Месец по-късно го извикали в Първо РУП - Русе, заедно с детето, там му казали, че има данни за изнасилване и провели разпит на бащата и детето.

Тогава разбрал и за предишния случай, когато е била съвсем малка – на 8 години. Г. не му е споделяла за тези неща. Бащата твърди, че не си говори с И. и е предупреждавал Г. да не ходи при него и в неговата къща. Когато я попитал, тя му казала, че нищо такова не се е случвало. Т. Ч. споделя, че вече не я изпраща при баба й по майчина линия и е казал да не ходи там. Изказва възмущение, че не са му казали за станалото. Заявява, че твърденията на майката не са съвсем верни и Г. не е толкова агресивна. Разбрал е, че другите деца са я блъскали и нямало как да няма агресия. От Дирекция „Социално подпомагане“ посещавали дома им всяка седмица, за да питат за Г..

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази наведените в жалбата доводи и събраните доказателства, настоящият състав приема следното от правна страна:

Съобразно задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г., при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Повечето от тези критерии за преценка са посочени и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД.