Решение № 290 от 28.02.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1322/2019
- Вид
- Решение № 290
- Подписан
- 28.02.2020
- В сила
- 28.02.2020
- Състав
- ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА
Други актове по делото
- Определение № 1934 от 14.10.2019 · ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 109 28.02.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На петнадесети октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Т.
Членове: Даниела Михова
Таня Русева-Маркова
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер
1322 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1874 от
19.07.2019г., постановено по гр. дело № 6196/2018г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от А.Г.Д. от гр. Бургас против „Топлофикация - Бургас” ЕАД със седалище гр. Бургас и против „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас иск за приемане за установено, че А.Г.Д. в качеството си на клиент/потребител на топлинни услуги – топлоенергия и гореща вода, доставяни в апартамент, находящ се в гр. Б, ж.к. Л, бл. *, вх. *, ет. *, не дължи на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД сумата от 156, 25 лева, от които 148, 97 лева – главница, представляваща задължение за месец януари – 2018г. по Фактура № 13889092/08.02.2018г. и 7, 28 лева – лихва за забава, дължима за периода от 08.02.2008г. – 24.08.2018г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.Г.Д., с която претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. В жалбата се посочва, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и вътрешно противоречиво. В жалбата се посочва, че по делото е безспорно установено, че ищецът е потребител на топлинна енергия – налице е облигационно правоотношение между него и топлофикационното дружество, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, както и обстоятелството, че топлоснабдяването на е под режима на етажната собственост. Посочва се обстоятелството, че по делото е установено, че в един от апартаментите в етажната собственост не е осигуряван достъп за отчитане на топлинна енергия за месеците ноември и декември на 2017г. и за месец януари – 2018г., като същевременно достъп е осигуряван за имота на въззивника и показанията на наличните уреди са коректно отчитани. Посочва се, че по делото е установено, че поради постоянния теч на вода (установен и с протокол на „В и К“ ЕАД със седалище гр. Бургас е налице отчетена разлика от 1634 куб.м. вода в имота на етажния собственик Атанасова, но тази разлика е преразпределена само между останалите потребители – в това число и ищеца в настоящото производство. В жалбата се посочва, че първоинстанционния съд независимо, че е констатирал непрекъснатия теч на топла и студена вода в един от апартаментите – етажна собственост е приел разпределението за правилно и законосъобразно, а оттам е приел и претенцията за неоснователна. В жалбата се посочва, че ответното дружество при констатирана разлика над 30% при отчитането на индивидуалните уреди за измерване на доставената топлоенергия е следвало да извърши проверка, а такава не е направена. В жалбата се посочва, че нормата на чл. 69, ал. 5 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването не е възпроизведена и липсва в обявените Общи условия на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас, но липсата на такова задължение в тях сочи на наличие на неравноправна клауза, тоест – уговорка във вреда на потребителите.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и със своя процесуален представител, като заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна по въззивната жалба – „Топлофикация – Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е необоснована и неоснователна, а атакуваното решение на Районен съд – Бургас е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие както на процесуалните правила и материално правни норми, така и на събраните по делото доказателства.
Посочва, че извършената по делото експертиза безусловно е установила, че правилно е приложена действащата нормативна уредба за топлоснабдяването, по силата на която императивно се установяват параметрите за разпределяне на разликата между отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода. В депозирания отговор се посочва и обстоятелството, че е останала недоказана тезата на ищеца по делото, че определен абонат е единствената причина за констатираните разлики между общият и индивидуалните водомери в етажната собственост.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Ответната страна по въззивната жалба – „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас не депозират писмен отговор на въззивната жалба, не изразяват конкретно становище по основателността й и не отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от А.Г.Д. от гр. Бургас против „Топлофикация - Бургас” ЕАД със седалище гр. Бургас и против „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас иск за приемане за установено, че А.Г.Д. в качеството си на клиент/потребител на топлинни услуги – топлоенергия и гореща вода, доставяни в апартамент, находящ се в гр. Б, ж.к. Л, бл. * вх. *, ет. *, не дължи на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД сумата от 156, 25 лева, от които 148, 97 лева – главница, представляваща задължение за месец януари – 2018г. по Фактура № 13889092/08.02.2018г. и 7, 28 лева – лихва за забава, дължима за периода от 08.02.2008г. – 24.08.2018г. В исковата молба се посочва, че един от етажните собственици в сградата – К А не допуска инкасаторите на „ВиК“ и „СМК Монтажи“ АД за отчитането на показателите на потребеното количество студена и топла вода, отваря крановете на своите чешми в кухнята и банята и водата изтича неконтролируемо, вследствие на което разликите между ивдивидуалните водомери и общите водомери (топла и студена вода) са нараснали многократно с повече от 30%. В исковата молба се посочва, че след подаване на жалби от страна на етажните собственици е постановена Заповед № 8/23.01.2018г. на Изпълнителния директор на „Топлофикация - Бургас“ ЕАД, по силата на която е спряно подаването на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване за обект, находящ се в к-с „Л“, бл., вх., ет., ап. ляв с титуляр на партидата К И А. Посочва се, че след извършена проверка в дома на това лице от служителите на „ВиК“ ЕАД е взето незабавно решение да бъде прекъснато водоснабдяването за обекта, тъй като са констатирани показания на водомерите с около 1 634 куб.м. повече, отколкото са били служебните начисления за този обект и това дружество е уведомило етажните собственици, че техните сметки за ползване на вода ще бъдат коригирани и те са се надявали, че това ще следва да направят и ответните дружества относно дължимите суми за топла вода, но това не е било направено.
Ответната страна по предявения иск – „Топлофикация – Бургас“ ЕАД депозира писмено отговор на претенцията, в който оспорва исковете и сочи, че сумите, които следва да се дължат от индивидуалните абонати са разпределени правилно.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По отношение на наведените в жалбата основания за отмяна на първоинстанционното решение, съдът съобрази следното:
По делото не се спори, че ищецът А.Г.Д. е собственик на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в ж. к. Лазур, бл. 7вх. 1, ет. 3, ап. ляв с площ от 86, 48 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и има качеството на етажен собственик в така образувана етажна собственост.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че е постановена Заповед № 8 от 23.01.2018г., постановена от Изпълнителен директор на „Топлофикация Бургас“ ЕАД, по силата на която е наредено да се спре подаването на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване на обект, находящ се на следния адрес – гр.
Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 7, вх. 3, ет. 3, ап. ляв с титуляр на партидата – К И А.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 25.04.2019г., от неоспореното заключение на която е видно, че задължението на ответника произтича от изразходена топлинна енергия за битово горещо водоподаване, за отопление от един радиатор, за сградна инсталация и такса дялово разпределение.
Вещото лице посочва начислените суми по компоненти за месец януари 2018г., като дължимата главница възлиза на сума в размер от 148, 97 лева, а мораторната лихва е в размер на 16, 72 лева. Вещото лице изрично посочва, че топлинният счетоводител е разпределил правилно доставената топлинна енергия за битово горещо водоподаване, отопление и сградна инсталация, като е спазил наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялото разпределение и не се установява несъответствие при разпределената топлинна енергия, а цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния период от топлинния счетоводител.
Вещото лице в своето заключение посочва, че отчетената топлинна енергия от топломера в абонатната станция е намалена с технологични загуби и останалото количество е разпределено между отделните потребители, присъединени към абонатната станция по методиката за дялово разпределение и така разпределеното количество топлинна енергия е фактутирарано и след като не е заплатено в законовия срок, се начисляват лихви за забавено плащане.
На основание чл. 69, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г. количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. На основание ал. 2 от цитираната наредба изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя 1. по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 и т. 2 при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
На основание ал. 5 в случаите когато разликата между количеството гореща вода, отчетено от водомерите в отделните имоти, и изчислените съгласно ал. 2, т. 2 количества за клиентите без водомери надвишава 30% се извършва проверка от представители на лицето по чл. 139б от ЗЕ, топлопреносноното предприятие и етажната собственост. Съставя се констативен протокол с описание на коригиращи мерки.
На основание ал. 6 от цитирана наредба коригиращите мерки по ал. 5 са: 1. извършване на проверка от представители на лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, на етажната собственост и на топлопреносното предприятие на всички индивидуални водомери за топла вода в отделните имоти в сградата – етажна собственост (позиция на монтажа, проверка целостта на оловни и холендрови пломби, срок на валидност на периодичната проверка), определяне на имотите в случаите по ал. 2, т. 2 и уточняване броя на обитателите в тях; проверката се извършва в срок до един месец след съставяне на констативния протокол по ал. 5 и на основание т. 2 се извършва извънредна метрологична проверка на водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване за сметка на топлопреносното предприятие в срок до един месец след съставяне на констативния протокол по ал. 5.
Разпечатката съдържа 38 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8844de72-51c4-4019-a4ca-5b9dd07e08e5