Решение № 4927 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4927 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110208379 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба на В. И. И., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 23-4332-009156/29.05.2023 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са й наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 600,00 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за доказателствена необезпеченост на квалифициращия признак „системност“. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. Н. Г. от АК-Перник, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 129314/28.04.2023 г., съставен от Г. П. М. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на Д.Д.Ч. и И.П.Б. – свидетели при съставянето на акта е констатирано, че на 23.01.2023 г. около 10:24 часа в гр. София, по „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул.

„Европа“, жалбоподателят И. управлява лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ****, лична собственост, като в близост до ТЕЦ Люлин, при ограничение на скоростта 80 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26, се движи със скорост от 114 км/ч, изчислена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %. Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2, сериен № MD1193 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние, като същото е реализирано в условията на системност, след наказването на водача с влезли в сила на 11.08.2022 г. електронни фишове серия К 5943646 и серия К 4987891.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на И..

2

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-009156/29.05.2023 г. от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5 във 2, т. 4 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя И. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 600,00 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Препис от оспореното НП е връчен лично на въззивника на 01.06.2023 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 05.06.2023 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

С протоколно определение 19.02.2024 г., постановено в о.с.з., на основание чл. 79б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63г ЗАНН е прекратено съдебното производство по НАХД № 8379/2023 г. по описа на СРС, НО, 106 състав в частта относно административното наказание „глоба“, наложеното по отношение на жалбоподателя В. И. с оспореното в настоящото производство наказателно постановление № 23-4332-009156/29.05.2023 г. от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, като в обсъдената част въззивната жалба е оставена без разглеждане. Съдебният акт не е бил оспорен от страните и е придобил юридически стабилитет на 16.03.2024 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В 3 тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай обаче законодателят по императивен начин е ограничил правомощията на ръководно-решаващия орган в съдебната фаза на процеса единствено по отношение на преценката, касателно размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, който извод произтича от изричната разпоредба на чл. 79б, ал. 3 ЗАНН.

След заплащането на наложеното административно наказание „глоба“ на 01.06.2023 г. от страна на въззивника И. процесното наказателно постановление е влязло в сила на същата дата в обсъдената част, поради което е процесуално недопустимо да се пререшава въпросът относно неговата правилност, както и да се проверява наличието на евентуално допуснати процесуални нарушения в преходната фаза на административнонаказателното производство. Това от своя страна мотивира логично умозаключение, че основателността на оплакванията в жалбата и представените писмени бележки от адв. Г. за липсата на „системност“ не следва да се обсъжда от съда.

В контекста на изложеното, на основание чл. 79б, ал. 2, изр. 1 ЗАНН, настоящият съдебен състав приема, че вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и неговото авторство са доказани по категоричен и безспорен начин, имайки предвид, че атакуваният санкционен акт е придобил юридически стабилитет, досежно процесните обстоятелства.

По отношение на кумулативно наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца този съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 6 ЗДвП при системни нарушения е „глоба“ в двоен размер и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 6 месеца. Имайки предвид, че кумулативната санкция е абсолютно определена, то не съществува правна възможност за нейното намаляване /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.

Съдът констатира съобразно изложените фактически и правни доводи, че липсват основания за редуциране на размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Ето защо, оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обсъдената част.

4

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 23-4332009156/29.05.2023 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя В. И. И., ЕГН ********** е наложено кумулативно административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.

21, ал. 2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5