Решение № 89 от 16.10.2024, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 336/2024
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Мария Йорданова Дучева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Айтос, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20242110200336 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Р. С. Р. с ЕГН ********** от ***, против НП № 24-0237000094 / 18.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити. Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.05.2024 г., около 22.50 часа, служителите на РУ-Айтос Н. Ц. и Й. Й. патрулирали на територията на ***. В района на *** с посока на движение от *** забелязали да се движи л.а. Мерцедес модел „Е220 ЦДИ“ с рег № РР 7824ВМ, управляван от жалбоподателя Р.. По време на проверката жалбоподателят първоначално отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство, но по-късно се съгласил да даде кръв и му бил издаден талон за медицинско изследване №138238. От изследването се констатирало концентрация на алкохол в кръвта 1, 16 %, за което бил представен протокол за химическа 1 експертиза за определяне на концентрацията алкохол в кръвта № 176 от 07.05.2024 г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас (л.20).
За констатираните нарушения бил съставен АУАН Серия АД № 396920 от 05.05.2024 г. от Н. Ц., на длъжност мл. автоконтрольор в РУ-Айтос, който бил предявен на водача, който саморъчно вписал възражения в графата за това.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, като АНО изцяло възпроело фактите и правната квалификация дадени от контролните органи в АУАН.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази: От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че при извършената от органите по КАТ проверка, жалбоподателят е извършил описаното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от представените по преписката писмени доказателства - протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията алкохол в кръвта № 176 / 07.05.2024 г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас (л.20). В конкретния случая е безспорно установено, че на 05.05.2024 г. около 20.55г в района на *** с посока на движение от *** жалбоподателят е управлявал МПС Мерцедес модел „Е220 ЦДИ“ с рег № РР 7824ВМ с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.
Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Актът е предявен на нарушителя и от актосъставителя му е разяснено обвинението, като в графа „ възражения” нарушителят саморъчно е посочил, че има възражения без да е конкретизирал. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не са постъпили допълнителни писмени възражения.
Взета е кръвна проба и съответно изследването е показало концентрация на алкохол в кръвта над допустимото – 1, 16 %. Наличието на алкохол в кръвта не е отречено от въззивника. Ето защо правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност с издаденото НП. Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а съгласно чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасният му характер, знаел е че е 2 употребил алкохол , знаел е че не бива да управлява МПС и въпреки това го е направил. Не на последно място жалбоподателят е бил наясно, че преди по-малко от година е бил наказан по адм.ред за същото нарушение- управление на МПС след употреба на алкохол.
Предвид безспорно установеното нарушение и неоснователността на възраженията следователно правилно в наказателното постановление е определена санкцията за констатираното нарушение и наказателното постановление следва да се потвърди в посочената част, с която на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
При проверката се е установило също, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС- част 2, което консумира състава на адм.нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съответно водачът правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.3 , като му е наложено наказани „глоба“ в размер на 10 лева.
За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения. Чл.93, т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът споделя за правилна.
Относно отнемането на контролни точки съдът, счита че не представлява принудителна административна мярка, както и наказание по ЗДвП /глава VI и глава VII/.
Същото не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна. При отнемане на контролни точки АНО действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение, т.е. отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква „екс леге“ по силата на законовата норма, а не по силата на нормите на Наредбата. В НП само се посочва конкретния брой на отнетите точки, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага, като самостоятелно наказание Ето защо издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0237-000094 / 18.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на Р. С. Р. с ЕГН ********** от ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Бургас с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4