Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22900 от 26.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5882/2026
Вид
Определение № 22900
Подписан
26.10.2026
В сила
26.10.2026
Състав
Иванина Иванова Пъстракова, Румяна Милчева Найденова, Анна-Мария Мирославова Събева

Цитирани разпоредби

  • чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22900 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Румяна М. Найденова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505882 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 98040/27.03.2026 г. на Г. А. Г., срещу Заповед № 5936/26.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 7742/2025 г. на Софийски районен съд, 180 състав, с която е разпоредено Г. А. Г., да заплати на заявителя

„Фронтекс Интернешънъл“

ЕАД, сумата 2 342,77 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 3 856,11 лв., представляваща договорна лихва за период от 05.09.2015 г. до 01.04.2024 г., сумата 266,45 лв., представляваща мораторна лихва за период от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 129,31 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Молителят твърди, че не е бил надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение и не е могъл да подаде възражение по чл. 414 ГПК. За съществуването на заповедта и изпълнителното производство е узнал едва при налагане на запор върху банковата му сметка. Заповедта за изпълнение е връчена на адрес, на който не живеел повече от 15 години. Не са били налице предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК. На посочените основания моли съда да приеме възражението за допустимо и основателно и да приеме, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила.

Подадена е и частна жалба по чл. 407, ал. 1 ГПК с вх. № 98034/27.03.2026 г. от Г. А. Г. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20251110107742/2025 г. на СРС, 180 състав.

Твърди се, че липсват предпоставките по чл. 416 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не е редовно връчена – изпратена е на адрес по ЕСГРАОН, на който жалбоподателят не живее повече от 15 години. Поради това се 1 поддържа, че срокът по чл. 414 ГПК не е започнал да тече. Иска се отмяна на разпореждането, обезсилване на изпълнителния лист и спиране на изпълнението до произнасяне по жалбата.

Ответникът по възражението и частната жалба – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва възражението като недопустимо и необосновано. Сочи, че на 26.02.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частното дело, като с оглед липсата на депозирано възражение по чл. 414 ГПК същата е влязла в сила на 02.08.2025 г. Посочва, че въз основа на заповедта е издаден Изпълнителен лист 19169/08.08.2025 г. и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 3569/2025 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851/2025. КЧСИ. Твърди, че видно от приложеното Съобщение за образувано изпълнително дело с разписка с изх. № 67315/24.11.2025 г. адресът на длъжника е посещаван три пъти в рамките на малко повече от месец, като и трите пъти лицето не е било установено. Поради тази причина било залепено Уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на жилищната сграда. Длъжникът не се е явил в кантората на ЧСИ М.П. за получаване на документите в законоустановения двуседмичен срок, с оглед на което същите се смятат за връчени на дата 13.01.2026 г. съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Счита, че не е налице нередовност на връчването. Добавя, че длъжникът прави ежемесечни вноски по погасяване процесното задължение по сметка на ЧСИ, като подобни постъпления за извършени на следните дати: 27.01.2026 г., 16.02.2026 г., 13.03.2026 г., 14.04.2026 г., 15.05.2026 г. Счита подадената частна жалба по чл.

407, ал. 1 ГПК срещу разпореждане № 124238/08.08.2025 г. за недопустима и неоснователна. Сочи, че същата е подадена след изтичане на двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение и се явява недопустима, както и неоснователна.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с което е поискано издаването на заповед срещу длъжника Г. А. Г..

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025 г. районният съд е разпоредил длъжникът Г. А. Г. да заплати на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД посочените в заявлението суми и разноски.

От служебно изготвена справка по заповедното производство по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. е видно, че постоянният и настоящият адрес на длъжника е в гр. София, ул. ****. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение като адрес на длъжника е посочен различен адрес: гр. София, ул.

****.

Видно от материалите по заповедното дело е, че адресите били посетени 2 на в различни дни, един от които почивен ден, в различно часово време, като адресатът и друго лице, което да приеме съдебните книжа, не са били открити, никой не се е отзовал и на поставените съобщения за обратна връзка. Била изготвена справка за действащи трудови договори, при която не са установени такива.

С разпореждане №103583/01.07.2025 г. съдът е счел заповедта за редовно връчена, а с разпореждане №124238/08.08.2025 г., поради недепозирано в срока по чл. 414 ГПК възражение, е разпоредено издаване на изпълнителен лист.

Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 3569/2025 r. по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851/2025 r. КЧСИ. Видно от представеното копие на същото са изпратени съобщения за наложен запор до различни банки на територията на Република България, както и до НОИ София-град.

Видно от уведомление от последния вх. №119427/27.11.2025 г. върху пенсията на Г. А. Г. е наложен запор по изпълнително дело №. 3569/2025 г. по описа на ЧСИ М.П., считано от 01.12.2025 г., като е посочен размер на определената удръжка, а именно 194.05 лв., съгласно чл. 446, ал.1 ГПК и при съобразяване на ТР №2/26.06.2015 г. От л. 53 до л. 56 на изпълнителното дело се съдържа кореспонденция между НОИ и ЧСИ относно направени удръжки от пенсии, включително тази на Г. Г., за месец декември 2025 г. в определения за последния размер-194.05 лв.

Видно от уведомление вх. №03226/15.01.2026 г. от НОИ София- град уведомяват ЧСИ, че считано от 01.01.2026 г. размерът на определената удръжка от пенсията на Г. Г. по изпълнително дело №. 3569/2025 г. е променен на 29.68 евро, съгласно чл. 446, ал.1 ГПК при съобразяване с ТР №2/26.06.2015 г., поради промяна в размера на минималната работна заплата в страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в съответствие с хипотезите, изброени лимитативно в т. 1-4 на горепосочената норма. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т.1 от ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Едномесечният срок по чл. 423 ГПК е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда, предвиден в чл.

423 ГПК. Същият срок тече от момента на узнаването на длъжника за издадената заповед, а не непременно от нейното формално връчване. Това е фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазване на срока съдът съобразява както твърденията на молителя, така и представените по делото доказателства за момента на узнаването.

3

В конкретния случай самият молител Г. твърди, респ. признава в депозираното възражение, че е узнал за издадената заповед при налагане на запор върху банковата му сметка. С оглед гореустановеното относно наложен запор върху пенсията на молителя, считано от 01.12.2025 г., настоящият съдебен състав прави извод, че длъжникът е бил запознат с обстоятелството, че е издадена заповед за изпълнение, послужила за образувано изпълнително дело, още през месец декември, с оглед наложения запор върху неговата пенсия. Дори и това да е станало в последния ден от месеца, а именно на 31.12.2025 г., то подаденото едва на 27.03.2026 г. възражение се явява просрочено, процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане

Що се отнася до частната жалба по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, наведените в същата доводи по същество се основават на твърдение за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и произтичащата от това невъзможност да подаде своевременно възражение по чл. 414 ГПК. В тази хипотеза съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 6 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приложимият ред за защита е този по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо в рамките на настоящото производство съдът следва да разгледа или да откаже да разгледа единствено възражението по чл. 423 ГПК, като искането за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и обезсилване на изпълнителния лист по реда на чл. 407 ГПК не е предмет на настоящото производство, същото се явява преждевременно заявено и производството в тази част подлежи на прекратяване.

С оглед на изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК с вх. № 98040/27.03.2026 г. на Г. А. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.

****, общ. Столична, обл. София (столица) чрез процесуален представител адв. И.И., срещу Заповед № 5936/26.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 7742/2025 г. на Софийски районен съд, 180 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба по чл. 407, ал. 1 ГПК с вх. № 98034/27.03.2026 г. от Г. А. Г. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20251110107742/2025 г. на СРС, 180 състав, като преждевременно образувано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5