Решение № 5397 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5397 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110135539 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Г. Т., с която срещу ........ е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, претендирани по изпълнителен лист от 27.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 1592/2009 г. по описа на Софийския районен съд, поради погасяване по давност на вземането.

Ищецът твърди, че по изпълнително дело № ........ по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. М. е конституиран като длъжник въз основа на процесния изпълнителен лист.

Посочва, че последното изпълнително действие по предходното изпълнително дело № 2379/2010 г. е извършено през месец май 2015 г., като след това до подаването на молба за образуване на новото изпълнително дело на 31.10.2024 г. не са предприемани действия по принудително изпълнение. Ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което нова погасителна давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие. Счита, че към месец май 2020 г. петгодишният давностен срок е изтекъл, като съобразява и спирането на давностните срокове по време на извънредното положение през 2020 г. Поради това моли съдът да признае, че не дължи процесните суми, и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът ........ оспорва изцяло иска като неоснователен. Поддържа, че въз основа на договор за цесия е придобил вземането. В допълнително становище от 03.12.2025 г. ответникът твърди, че са били предприемани изпълнителни действия, включително подаване на молби за справки и налагане на запори на 28.08.2019 г. и на 09.12.2022 г., които според 1 него са прекъснали давността. Позовава се на съдебната практика, че всяко поискано изпълнително действие прекъсва давността, и счита, че между отделните действия няма изтекъл петгодишен срок. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, като прави и възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Това е отрицателен установителен иск, с който длъжникът оспорва съществуването на вземането, по което е издаден изпълнителен лист, на основание настъпили след издаването му факти, какъвто факт е изтичането на погасителната давност.

Относно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на извършени или поискани валидни изпълнителни действия, които са прекъснали течението на давността.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни между страните следните факти: че по ч.гр.д. № 1592/2009 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на който е образувано изп. дело № 2379/2010 г. при ЧСИ М. М., което е прекратено поради перемпция, и че впоследствие през 2024 г., въз основа на същия титул, е образувано ново изп. дело № 616/2024 г. по описа на същия съдебен изпълнител.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: От представеното копие на изпълнителен лист, издаден на 27.07.2009 г., се установява, че ищецът е осъден да заплати сумата от 877.38 лева главница, ведно със законната лихва от 10.01.2009 г. до изплащането, както и 65.00 лева разноски. На гърба на изпълнителния лист е наличен изричен запис от частния съдебен изпълнител, че производството по предходното изп. дело № ........ е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като изрично е отбелязано, че последното изпълнително действие е от месец май 2015 г. От представената молба за образуване на изпълнително дело се установява, че ответникът е инициирал новото принудително изпълнение чрез ЧСИ М. на 31.10.2024 г. Въпреки че в становището си от 03.12.2025 г. ответникът твърди, че е подавал молби за изпълнителни действия през 2019 г. и 2022 г., същият не ангажира никакви писмени доказателства в тази насока, като за съда остава неясно и недоказано по кое изпълнително дело са правени годни да прекъснат давността действия, доколкото ИД 379/2010г. е било прекратено, а новото ИД е образувано едва 2024г., като не са предсатвяни доказателства за други образувани ИД, както и не са наведени дори такива твърдения от ответника.

Съдът е дал изрична възможност и срок на ответника да представи доказателства за извършени изпълнителни действия в периода след 2015 г., но към посоченото становище такива не са приложени, като е представено единствено пълномощно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното 2 производство се прекратява по силата на закона. Без правно значение е дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване. Прекратяването става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия случай безспорно се установи от надлежното отбелязване върху самия изпълнителен титул, че последното изпълнително действие по първоначалното изпълнително дело е извършено през месец май 2015 г. От този момент е започнала да тече нова погасителна давност за вземането. Процесното вземане е за главница и разноски, поради което се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Този петгодишен срок е изтекъл през месец май 2020 г. Ответникът, който носи тежестта да докаже, че е прекъснал давността чрез предприемане на валидни действия по принудително изпълнение в рамките на този период, не представи абсолютно никакви доказателства за твърдените от него действия през 2019 г. и 2022 г. Твърденията на страните не представляват доказателства и при липсата на подкрепящи ги документи, съдът приема, че давността не е била прекъсвана. Образуването на новото изпълнително дело през месец октомври 2024 г. е извършено много след като вземането вече е било погасено по давност. С изтичането на давността за главното вземане, съгласно чл. 119 от ЗЗД, се погасяват и акцесорните вземания за лихви и разноски. Ето защо съдът намира, че сумите по изпълнителния лист не се дължат поради погасяването им по давност, и искът следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Ищецът е представил доказателства за направени разноски, които съдът присъжда поотделно, а именно: сумата от 50.00 лева за заплатена държавна такса за образуване на делото и сумата от 600.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.

Заплатеният хонорар от 600.00 лева е над минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по делото, поради което с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото следва да бъде намален в размер от 480 лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. Г. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ............, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Ц. Г. Т. не дължи на ........, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ........., сумата от 877.38 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 65.00 лева, представляваща разноски по делото ( 1592/2009г. СРС ) , които суми са обективирани в изпълнителен лист от 27.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 1592/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 73 3 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ М. М., поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА ........, с ЕИК ........, да заплати на Ц. Г. Т., с ЕГН **********, поотделно следните суми: сумата от 50.00 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски за държавна такса, и сумата от 480,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4