Решение № 675 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502618 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 27.04.26г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 2618/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-15 състав от 30.06.25г. по г.д. № 9925/23г. са уважени /частично: за сума в размер на 31 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 01.06.23г./ и 1 676, 37 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 01.06.23г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Л. С. против ЗАД „Алианц България“ АД.

Решението на СГС се обжалва от Л. С. /в отхвърлителните – негативните за ищеца/ части /жалбоподателят претендира присъждане на допълнителни обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Ищецът поддържа, че е претърпял /в качеството си на пешеходец, пострадал на 05.05.23г. от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това: Л. С. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „Алианц България“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на ПТП-е Л. М./.

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /Л. М./, противоправността на деянието му, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Л. М. и ЗАД „Алианц България“ АД/ са установени /със събраните в процеса пред СГС доказателства:

1 писмени, гласни и експертни; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание – преценени в съвкупност/. Същите /изброените/ обстоятелства са установени и при условията на чл.

300 от ГПК /с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд – представен пред настоящата съдебна инстанция/, а не се явяват и спорни към момента /на този етап от процеса/.

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата: какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца, съответно налице ли е /и в какъв размер/ основание за редуциране на имуществената отговорност на застрахователя /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:

Относно размера на обезщетението:

Събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертни доказателства /медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

От една страна:

Вида и естеството на получената от ищеца травма /конкретно индивидуализирана като естество и вид от медицинската експертиза, а именно: фрактура на бедрената кост; по естеството си с „лека морфология“/; проведеното лечение /в това число и оперативно/; протеклият възстановителен /лечебен/ период; настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива на увреждането.

От друга страна:

Безспорно /този факт следва да се презумира както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ в момента на инцидента /а и за съответен период след това/ ищецът е претърпял съществен психически стрес /инцидент като процесния, а именно ПТП-е винаги причинява такъв стрес; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Безспорно /този факт също следва да се презумира предвид горните съображения; този факт е и конкретно установен с гласни доказателства/ получените от инцидента физически и психически травми са рефлектирали негативно в начина на живот на пострадалия /непосредствено след злополуката и за съответен период след това/.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на ищеца към момента на инцидента – 86 г./ обосновават определяне на обезщетение в размер на 35 000 лева /какъвто е изводът и на СГС/.

Посоченият размер обезщетение се явява обоснован и с обстоятелството /което е установено от приетата в процеса експертиза/, че при пострадалия са били налични стари /отпреди ПТП-е/ дегенеративни артрозни изменения /които са утежнили лечебния – възстановителен период; които рефлектират негативно и в медицинската перспектива на увреждането/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към съображенията на първоинстанционния съдия /изложени в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД/.

Относно съпричиняването:

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС /изложени в контекста на правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В допълнение:

От една страна:

Пострадалият /макар да е предприел преминаване по пешеходна пътека/ е следвало да съобрази /в контекста на постановката по чл. 113, т. 1 от ЗДвП/ поведението си на пътя - като отчете /в съвкупност/ следните обстоятелства /които се явяват пряко относими към възможността за осъществяване на правилно и преди всичко безопасно пресичане/: възрастта си /86г./ и затруднената си подвижност /която в процесната хипотеза се е явявала следствие не само от 2 напредналата възраст, но и от обстоятелството, че ищецът е водил пред себе си куче/. В тази насока следва да се отчете констатацията на експерта, че Л. С. е имал пряка /безпрепятствена/ видимост към пътната обстановка /приближаващото МПС-во/.

От друга страна:

Определеният от първоинстанционния съдия процент на съпричиняване /10%/ кореспондира /доколкото не е висок/ и с постановките по пар. 6, т. 75 от ДР на ЗДвП във връзка с чл.

5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В контекста на изложеното: присъдените /след редукция по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ от СГС обезщетения /за неимуществени и за имуществени вреди/ следва да бъдат „потвърдени“.

Предвид горните съображения: въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение /атакуваното решение следва да бъде потвърдено/.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 250 евро /във връзка с възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК/. Тази сума кореспондира по размер с фактическата и правна сложност на въззивния процес /където е проведено само едно съдебно заседание - при отсъствие на производство по събиране на допълнителни доказателства; където защитата на ответника преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес – при отсъствие на жалба на дружеството/. Същата сума кореспондира и с актуалната практика на СЕС /и тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-15 състав от 30.06.25г. по г.д. № 9925/23г.

ОСЪЖДА Л. И. С. да плати на ЗАД „Алианц България“ АД 250 евро – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3