Решение № 3556 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3556 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100101665 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е предявен от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД против „ИН 80“ ЕООД иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на многофункционална сграда на адрес: гр. София, бул. ********, построена върху УПИ VI от кв. 231а по плана на гр. София на основание договор за покупко-продажба от 03.06.2005 г. при предишно наименование на дружеството купувач „Застрахователна компания Левски Спартак“ АД. Преди придобиване на собствеността един от съсобствениците е предоставил при устен договор безвъзмездно ползването на офис, находящ се на втори етаж от сградата с площ от 242,60 кв. м. на „Ин 80“ ЕООД. Ищецът поканил ответника да освободи ползвания имот, но въпреки осъществяваното ползване без основание, ответникът отказал.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че е собственик на офис с площ 242,60 кв. метра - втори етаж от многофункционална сграда на адрес: гр.

София, бул. ********, построена върху УПИ VI от кв. 231а, както и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на посочената реална част от имота.

В отговор ответникът оспорва предявения иск. Посочва, че през 1999 г. собствениците на сградата: А. П., М. П., С. Д. и А. Д. възложили на ответника извършване на охранителна дейност, стопанисване и полагане на грижи за имота. Като насрещна престация ответникът получил собствеността на посочения офис, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Твърди се от 1999 г. ответникът да е извършил подобрения във вещта и да се е нанесъл и да ползва като собственик имота, обективирайки спрямо третите лица намерението си за своене, както и по отношение на собствениците. Оспорва да е осъществявано владение по 1 договор за заем, което обстоятелство не се твърдяло и в полученото от ответника уведомление за освобождаване на офис. Ищецът никога не е ползвал процесното помещение, поради което не е подписван и приемопредавателен протокол по реален договор. Промяната в собствеността не е отразявана в документи, тъй като не е имало претенции спрямо ответника и собствеността му не е оспорвана от трети лица. Ответникът заплащал за този и други обекти в сградата консумативни разноски. Прави възражение за придобиване собствеността на процесния офис по давност, считано от 01.12.1999 г. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

През 1999 г. А. П., неговата съпруга (свидетелката П.), С. Д. и А. Д. са закупили цялата сграда, намираща се в гр. София на бул. „********“ III № 136 „в“, построена в УПИ VI от кв. 231а по плана на гр. София . Собствеността е отразена в т. 1 (нотариален акт № 126, том І-1, рег. № 1983, дело № 111/2005 г.) като Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том LLII, дело № 25130/1999 г.

Видно от нотариалния акт от 03.06.2005 г., е, че процесният офис е част от многофункционалната сграда, която тези физически лица са закупили. Този офис се намирал на втория етаж и се състоял от вестибюл, склад, офисно помещение, стая за пушене и две тоалетни със застроена площ от 242,60 кв.м., при съседи : стълбище, зала за дегустация, дворно място, покривна тераса, дворно място.

От показанията на свидетелите се установява, че още през 1999 г. – 2000 г. процесният офис е бил „даден“ на ответното дружество „Ин-80“ ЕООД. Единият от съсобствениците на имота – А. П. е бил познат с управителя на „Ин-80“ ЕООД и така на това дружество била възложена цялата сграда за охрана, срещу което то е започнало да използва офиса.

По отношение на това как дружеството е получило фактическата власт върху процесния офис са събрани противоречиви доказателства. От една страна свидетелката на ищеца – М. П. е заявила, че дружеството е получило имота за постоянно ползване, но собствеността не била предмет на договорка между страните.

От друга страна са показанията на свидетеля на ответника, според които от 1999-2000 г. дружеството ответник ползва процесния офис.

Свидетелят определя това ползване като „владение“ - спокойно в качеството му на собственик. Заявява, че всички били наясно с това и не оспорвали, че дружеството е било собственик на офиса. Същевременно според показанията на същият свидетел, желанието на А. П. е било да не се прехвърля собствеността „документално“, за да може тя цялата да бъде апортирана в капитала на „Левски Спартак“, включително и процесния офис.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че около 2000 г.

„ИН-80“ ЕООД е стопанисвало ресторант на същия адрес, на който е и процесния офис. Видно е също, че дружеството е имало сключен договор за 2 продажба на електроенергия в обект на същия адрес, но не е ясно кой точно е този обект.

От приетия по делото нотариален акт от 03.06.2005 г. се установява, че на посочената дата А. П., неговата съпруга – М. П., С. Д. и А. Д. са продали на ищеца (към онзи момент с фирмено наименование Застрахователна компания Левски Спартак АД), собствените си обекти от многофункционалната сграда, намираща се в гр. София на бул. „******** „в“, измежду които и процесния офис, находящ се на втория етаж и състоящ се от вестибюл, склад, офисно помещение, стая за пушене и две тоалетни със застроена площ от 242,60 кв.м., при съседи : стълбище, зала за дегустация, дворно място, покривна тераса, дворно място.

През 2007 г. между страните е бил сключен договор за охрана на цялата административна сграда на ул. „********“ № 136В срещу месечно възнаграждение от 800 лева без ДДС.

Между страните не е спорно, а се установява и от приетото по делото писмо, че ищецът е поканил ответното дружество да освободи офиса с уведомление от края на 2024 г. В отговор „ИН-80“ ЕООД е заявило, че владее офиса от 1999 г. и е отказало да го освободи. Не се и спори между страните, че и към момента фактическата власт се упражнява от ответника.

Останалите писмени доказателства, представени от страните, не са относими към предмета на делото. От тях не могат да се направят изводи от кръга на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Тези документи не могат да свържат действията, които ищецът иска да докаже, че е извършвал, именно с процесния офис, а не просто със сграда, или друг самостоятелен обект на посочения адрес, още повече, че от свидетелските показания се установява безпротиворечиво, че всъщност в този парцел има не една, а три сгради.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл. 108 ЗС:

Основателността на предявен ревандикационен иск се обуславя от съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален обект индивидуализиран недвижим имот – процесния офис, който се владее или държи без правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на фактическа власт като елемент (правомощие) от правото си на собственост.

Доказателствената тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и упражнявана фактическа власт от ответника се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото си на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на заявеното с исковата молба основание като в тежест на ответника е да докаже правно основание за осъществяваната върху процесния имот фактическа власт.

Доколкото по делото не се спори, че ответникът осъществява 3 фактическа власт върху процесния недвижим имот, което се установи и от доказателствата по делото, то, за да е основателна предявената ревандикационна претенция, остава да бъде установена принадлежността на правото на собственост в правната сфера на ищеца.

Тази предпоставка се установи от приетия по делото нотариален акт от 2005 г., от който е видно, че застрахователното дружество е закупило многофункционалната сграда, заедно с процесния офис. Ето защо са налице всички предпоставки за уважаването на иска на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.

По възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност в продължение на повече от 10 години:

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС), правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Следователно, за да е придобил собствеността по давност, ответникът трябва да докаже, че е владял имота през съответния период от време. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, с намерение за своене.

В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението /corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори (в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от 4 момента на установяването си (Решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 4951/ 2015 г. на I ГО на ВКС и цитираната там съдебна практика). Когато е налице основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго, презумпцията е оборена.

В случая не е спорно, че ответникът упражнява фактическа власт върху веща. По делото се установи, че такава той упражнява, считано от 1999 – 2000 г. До получаването на нотариалната покана през 2024 г., с която ищецът е поканил ответника да му върне офиса, са изминали повече от 10 години. Така е установен обективният елемент от фактическия състав на придобивната давност – упражняването на фактическа власт в продължение на 10 години.

По отношение на намерението на ответника, с което той е упражнявал фактическа власт, са събрани свидетелски показания. Те са противоречиви, както се изтъкна при описанието на фактическата страна на спора. От една страна свидетелите на ищеца са заявили, че ответното дружество е получило само ползването на офиса като възнаграждение за осъществяваната от него охранителна дейност, но собствеността не е била предмет на уговорки между тях. От друга страна е заявеното от свидетеля на ответника, че уговорката е била за предаване на собствеността върху офиса, но не и документално, защото волята на А. П. като собственик и на имота и на ищеца е била цялата сграда да се апортира в капитала на застрахователното дружество „ЛЕВ ИНС“ АД.