Определение № 173 от 14.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600223 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е определение № 123 по ЧНД № 113/2025 г. на Окръжен съд гр. Търговище, постановено на 19.05.2025 г., с което съдът се произнесъл по жалба от адв. С.А. от ТАК, защитник на обв. З.

Ю. А., и отменил постановление на Окръжна прокуратура Търговище за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 251/2022г. по описа на РУ Омуртаг.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП Търговище и жалба на адв. А.Б., защитник на обв. А. М..

В протеста прокурорът сочи, че неправилно в определението на съда е прието, че съществуват нарушения на процесуалния закон при оценката на доказателствения материал, довели до немотивирано и незаконосъобразно постановление за частично прекратяване. Поддържа, че фактическата обстановка относно настъпилото ПТП на 13.08.2022г. около 00,30часа на ПП 1-4 след разклона за с. Божурка, Община Търговище, е установена в необходимата пълнота и същата подробно е описана в постановлението за частично прекратяване от 14.04.2025г. на ОП — Търговище. Прокурорът подчертава, че събраните гласни (показания на пътувалите в лекия автомобил „БМВ Х-5“ и на водачите на товарните композиции — свид. А.А. и Й.Й.), писмените доказателства и заключението на изготвената авто-техническа експертиза, не опровергават дадените на 30.11.2023г. обяснения от обв. А. М., че се е движил в лявата пътна лента, тъй като се е подготвял за изпреварване на попътно движещ се товарен автомобил, който не е бил фиксиран при огледа и не е установен в хода на разследването. Според прокурора, не съществува императивна забрана по ЗДвП лекият автомобил „БМВ Х-5“, управляван от А.

М., да се движи в лявата пътна лента при наличието на две пътни ленти, разделени с прекъсната осева линия в пътния участък на автопроизшествието, 1 поради което законосъобразно приел, че деянието е несъставомерно с оглед извършено при съпричиняване престъпление по чл.343, ал. 3, б. „б“ във връзка с ал.4 и с чл.342, ал.1 от НК за нарушение на правилата за движение по чл.15, ал.1 от ЗДвП и прекратил спрямо този обвиняем наказателното производство на основание чл.243, ал. 1, т. 1 вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът моли определението на ТОС да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство – прекратено.

Срещу определението на съда възразява и защитникът на обв. М.. В постъпилата частна жалба адв. Боев се сочи, че в обжалваното определение липсва самостоятелен анализ и мотиви от страна на проверяващия съд, а е налице декларативно заявление, че мотивите на наблюдаващия прокурор за частично прекратяване на наказателното производство не могат да бъдат споделени, тъй като доказателствата по делото не са обсъдени задълбочено и в тяхната съвкупност, за което напълно основателно и с конкретни доводи претендира и защитника на обв. З.А.. Според защитника, прокурорът в постановлението си е посочил как и защо е извел правния извод, че спрямо обв. М. делото следва да бъде прекратено, анализирал целият доказателствен материал и установил вината на всеки от участниците в ПТП. Прокурорът няма задължението в обстоятелствената част на постановлението си да изреди формално всички гласни доказателства, като ги съпостави едни със други, да заяви има ли противоречия между тях и ако има, кои кредитира. Защитникът счита, че от показанията на всички свидетели, разпитани по делото, не се установяват противоречия между обясненията на обв. М. и показанията на возещите се в неговия автомобил и останалите свидетели. Оценява като недопустимо вещото лице да дава правни изводи, приемайки, че от техническа страна обв. М. бил длъжен да се движи в най-дясната свободна лента.

Защитникът намира, че на обв. М. не може да му бъде вменено каквото и да е нарушение на правилата за движение от правна гледна, тъй като пътното платно е било с три ленти, в неговата посока на движение са били две с прекъсната маркировка, и движението му до мястото на удара не е било праволинейно предвид факта че неколкокрагно е извършвал изпреварване на попътно движещи се превозни средства и е преминавал от една лента в друга.

Преценява, че не може да се вмени като нарушение навлизането в съседна лява лента при прекъсната пътна маркировка, коато позволява да бъде преминавана при всякакви обстоятелства, а изрична забрана има единствено по отношение на навлизане в най-лява лента, която е отделена с непрекъсната пътна и предназначена за насрещно движещи се автомобили. В жалбата се обобщава, че в случая не са налице, но дори и да имаше противоречиви доказателства, преценката на кого да повдигне обвинение е на прокурора и обвинението следва да бъде доказано спрямо изискванията на НПК по безспорен и категоричен начин, каквото е по отношение на обв. З. А.. Обв. М. е пострадал участник в процесното ПТП, който се е движил правомерно в конкретната пътна обстановка, спазвайки пътната маркировка. Защитникът моли определението на съда да бъде отменено, а постановлението за частично 2 прекратяване спрямо обв. М. – потвърдено.

При задълбочена проверка на материалите по делото, актовете на прокурора и съда, и възраженията на страните в производството по чл. 243 ал.

7 от НПК, настоящият състав на въззивната инстанция, счете следното:

С постановлението от 14.04.2025 г. наблюдаващият прокурор намерил, че причина за настъпване на престъпния резултат по чл.343, ал.3, б. „б“, във връзка с ал.4 и с чл.342, ал.1 от НК е единствено виновното поведение на обв.

З. А., който нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила със скорост от 197 км/ч при максимално допустима извън населено място скорост от 90 км/ч, във връзка с чл.6, т. 1 от ЗДвП и с чл.47, ал.З от ППЗДвП и по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, и прекратил наказателното производство по ДП № 251/22г. на РУ Омуртаг срещу обв. А. М. по чл.343, ал.3, б. „б“, във връзка с ал.4 и с чл.342, ал.1 от НК, извършено при нарушение на чл. 15 ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост и при независимо съпричиняване.

Прокурорът установил, че не е налице съпричиняване на престъпния резултат при виновно нарушение на чл. 15 ал. 1 от ЗДвП от обв. М., тъй като преминавайки през прекъснатата разделителна линия между двете ленти в неговата посока и осъществявайки движението си в лявата лента с разрешената скорост не е нарушил законова забрана. Опасността е възникнала в резултат на неправомерното изпреварване на товарната композиция от обв.

А., като в този момент отстоянието между автомобилите е било в опасните им зони за спиране, и обв. М. не е бил длъжен и не е могъл да предполага изпреварването, предприето от обв. А. в десен завой с превишена скорост от около 197 км/ч. По тези съображения и на основание чл.24, ал.1, т. 1 от НПК прокурорът прекратил частично производството спрямо обв. М..

Постановлението било обжалвано от защитник на обв. А. с молба да бъде отменено. Изложени били съображения, че с оглед заключението на АТЕ, техническата причина, довела до настъпване на първия удар било неправилното поведение на водача на л.а. БВМ Х5, който е използвал лявата при свободна дясна лента, което ако би сторил, независимо от скоростта – двата автомобила биха се разминали. Според адв. А., твърдението за движение в лявата лента, тъй като бил в процес на изпреварване, е израз на защитна позиция, неподкрепена от свидетелските показания. Наличието на други автомобили в дясната лента не е, но би могло да бъде изследвано в хода на съдебния процес. Защитникът сочи, че независимо от интерпретацията, е факт, че ако обв. М. не се е движил неправомерно в неговата лява лента, ударът не би настъпил.

В разглежданото определение, обобщено, първоинстанционният съд констатирал, че обясненията на обв. М. от 30.11.2023г. не са съпоставени с другите доказателства, със заключението на АТЕ, като прокурорският акт е 3 немотивиран и не може да се прецени законосъобразността му с материалния и процесуален закон. Изложеното според съда определя невъзможност да се осъществи последващ съдебен контрол. На основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК отменил постановлението.

Предвид интересите на правосъдието, процедурата по чл. 243 от НПК налага бърз и качествен съдебен контрол, поради което настоящата инстанция дължи решаване на поставените от страните въпроси по съществото на извода за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство спрямо обв. М.. При изпълнение на правомощията си съставът на настоящата инстанция констатира:

1. Разглежданият съдебен акт не е съобразен с чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК.

Нормата налага при отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство, съдът да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. В диспозитива на определението на ТОС не е постановено връщане на делото на прокурора, не са изложени каквито и да е указания, обвързващи бъдещото разследване по делото. Прочитът на определението води до извод, че прокурорът следва да напише по-подробно постановление, в което да анализира доказателствата по делото. В сферата на предположенията остава очакването, дали при поредното запознаване с материалите по делото, прокурорът би потвърдил или отхвърлил тезата си, формулирана в постановлението от 14.04.2025г., или би установил пропуски в процеса на събиране на доказателствата, които да попълни с допълнителни следствени действия.

Безспорно е посоченото в определението, че съдът няма правомощия да замести прокуратурата в преценката й кое лице и за какво престъпление следва да привлече към наказателна отговорност. Но, с оглед смисълът и границите на съдебния контрол в производството по чл. 243 от НПК, на базата на всички материали по делото, съдът, включително съставът на настоящата инстанция, следва да провери изводите на прокурора, и при необходимост да формулира свои, както за съществуващото, така и за дължимото ниво за разкриване на обективната истина, респективно за доказателствата, които биха позволили изпълнението на принципите на чл. 13 и 14 от НПК. Затова и съдът е свободен да даде конкретни, ясни и относими към предмета на доказване указания, които имат своето значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Въпреки общата формулировка по чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, задължителните указания към прокурора и разследващите по прилагане на закона могат да обхванат всички правила, осигуряващи реалното осъществяване на принципа на разкриване на обективната истина.

В конкретния случай, решението за отмяна на прокурорския акт е било правилно, но излагането на допълнителни мотиви от наблюдаващия прокурор не би допринесло за изясняване на обективната истина по делото. Изводът за прекратяване по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК спрямо обв. М. е преждевремен и 4 необоснован, тъй като по делото не са изпълнени необходимите и достатъчни мерки за изясняване на предмета на доказване.

2. Съображенията на ТОС за изолираност на обясненията на обв. М., депозирани веднага след привличането му към наказателна отговорност на 30.11.2023г., от останалите гласни доказателства, са правилни.

Независимо от категоричните твърдения за обратното, и в протеста, и в жалбата на защитника на обв. М., простото съпоставяне на обясненията от 30.11.2023г. на обвиняемия с показанията на свид. В.С. К.А. и В.К. (приложени в т. 1, съответно л. 103, 117, 127) би подкрепило констатацията на ТОС.

Според свидетелите, обв. М. е управлявал л.а. в най-дясната лента, плътно вдясно.

Никой от тези свидетели не сочи техният приятел да е предприел изпреварване на други автомобили. Неточно е посочено в протеста, че обв. М. се е подготвял за изпреварване на попътно движещ се товарен автомобил, тъй като в обясненията си обвиняемият твърди, че е изпреварвал два леки автомобила, а пред тях се е движил и товарен. Произшествието се случило след като задминал първия автомобил и преди да изпревари товарния.