Решение № 49 от 04.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив , 04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай З. Петров при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20215330200127 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Билд инвест сит“ ООД с ** Я.С.Д., действащо чрез пълномощника си адв. И.И.М.-А. против Наказателно постановление № 92 от 18.12.2020г. , издадено от Директор на РИОСВ гр.

Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател „Билд инвест сит“ ООД с ЕИК 201233027, на основание чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 , вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 20 000 / двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл.

156, т. 2 вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС.

В жалбата и в съдебно заседание, действащ чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа конкретни доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като издадено при неизяснена фактическа обстановка и съществени процесуални нарушения. На тази база е формулирано искане за отмяна на обжалваното постановление, алтернативно за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител юрк.С. ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски в полза 1 на РИОСВ и релевира възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за изменение.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 02.07.2020 г. от експерти в отдел „Контролна дейност“ при РИОСВ град Пловдив била извършена извънредна проверка на „Централа за производство на ел. енергия чрез индиректно използване на биомаса, находяща се в местност „Тънкия път“, имот № *** по КК на село Труд, Община Марица, обл. Пловдив, стопанисвана от „Билд инвест сит“ ООД.

Проверката била извършена във връзка със сигнал, подаден на „Зелен телефон“ чрез център 112 в 20.30 ч. на 02.07.2020 г. При осъществяване на същата бил съставен Констативен протокол № 0009176/ 02.07.2020 г. , в който на дружеството – жалбоподател било дадено предписание да не се допуска разпространение на неприятни миризми, извън границите на работната площадка на „Билд инвест сит“ ООД, село Труд – обект електроцентрала за производство на енергия чрез индиректно използване на биомаса, със срок – постоянен.

На 30.10.2020 г. експерти от отдел „Контролна дейност“ при РИОСВ Пловдив извършили извънредна проверка на „Централа за производство на електрическа енергия, чрез използване на биомаса със собственик „Билд инвест Сит“ ООД, находяща се на територията на село Труд, община „Марица“, област Пловдив. Повод на проверката бил подаден сигнал за усетена силна миризма от биоцентралата, разположена в землището на село Труд, местност „Тънкия път“.

Обходът на село Труд продължил като било извършено обследване около биоцентралата, собственост на дружеството – жалбоподател.

Участващите в проверката установили миризма, характерна за производствената дейност в обекта – биоцентрала. Установено било, че миризмата е на силаж и смесена миризма на ферментирал продукт и канализация /от заустването на битовите води на село Труд/. Миризмата била усетена от всички присъстващи при проверката на територията на гробищния парк, разположен от десния бряг на река Пясъчник.

Установените по време на проверката факти и обстоятелства били обективирани в съставен Констативен протокол който бил връчен на **я на дружеството – жалбоподател.

Въз основа на констатираното по време на проверката, извършена на 30.10.2020 г. и предвид даденото на 02.07.2020 г. предписание с КП № 2

0009176/ 02.07.2020г. да не се допуска разпространение на неприятни миризми, извън границите на работната площадка на „Билд инвест сит“ ООД, село Труд – обект електроцентрала за производство на енергия чрез индиректно използване на биомаса, контролният орган приел, че от страна на дружеството – жалбоподател е извършено административно нарушение на чл.

166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС, за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 73/ 06.11.2020г. Актът бил съставен в присъствието на ** на санкционираното юридическо лице, който след запознаване със съдържанието на АУАН, се подписал и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2, вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ „Билд инвест сид“ ООД е санкционирано с „Имуществена санкция“ в размер на 20 000 / двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл.

156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС.

Така описаната и въприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М.К., който описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът кредитира показанията на свид. К. като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Констативен протокол , АУАН, покана, заповеди 2 броя и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, съгласно представеното по делото копие от Заповед № РД-57/13.03.2020г. на Директора на РИОСВ гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено от Директора на РИОСВ гр. Пловдив, в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл. 168 от ЗООС .

АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакуваният акт и 3 да налага неговата отмяна. Фактическата обстановка, изложена в АУАН е възпроизведена по идентичен начин и в НП. Спазени са давностните срокове п о чл. 34 ЗАНН, касаещи съставяне на акта и издаване на НП. Предвид изложеното изцяло неоснователни са възраженията в обратна насока, релевирани от процесуалния представител на жалбоподателя.

На санкционираното дружество е вменено нарушение по чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 ЗООС, съгласно които разпоредби за неизпълнение на предписания, дадени в констативни протоколи, издадени от директорите на РИОСВ или упълномощени от тях лице, на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер между 2000 и 20 000 лева.

При така установената фактическа обстановка и извършен анализ на приобщените доказателства и относимата правна уредба, съдът намира, че от правна страна е изпълнен и доказан съставът на нарушението, вменено на дружеството – жалбоподател. На 02.07.2020 г. на дружеството е дадено ясно и точно предписание, а именно да не се допуска разпространение на неприятни миризми, извън границите на работната площадка на „Билд инвест сит“ ООД, село Труд – обект електроцентрала за производство на енергия чрез индиректно използване на биомаса, със срок – постоянен. Предписанието е било дадено по надлежния ред и обективирано Констативен протокол № 0009176/02.07.2020 г., съставен от оправомощени за това лица. Въпреки даденото предписание, същото не се е изпълнявало от дружеството – жалбоподател, тъй като на 30.10.2020 г. в хода на извършвана извънредна проверка е било констатирано разпространяването на неприятни миризми извън границите на работната площадка на „Билд инвест сит“ ООД, село Труд – обект електроцентрала за производство на енергия чрез индиректно използване на биомаса. Разпространението на миризми и то точно от обекта на електроцентралата се установява по безсъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свид.

К.. Показанията на същата се открояват с необходимата еднопосочност, последователност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради което съдът ги намира за напълно достоверни и обективни. Същата с категоричност заявява, че е усетила спацифичната миризма, емитирана от биоцентралата. Подчертава, че е в състояние да я различи от други миризми, тъй като повече от 20 пъти е ходила на проверка в процесната биоцентрала, като става въпрос за миризма на силаж и на емитирани от обезвъздушаването на ферментаторите газове.

Изводът на съда за това, че констатираните неприятни миризми са емитирани именно от обекта на процесната биоцентрала се затвърждава от показанията на свид. К., като същата изрично посочва, че е проверяващите, сред които е и тя, са имали визуален контакт с вътрешността на централата, като забелязали, че перколатната вана не била покрита изцяло с винилово покритие.

Предписанията по ЗООС, дадени от контролните органи имат 4 задължителен характер.

Същите представляват индивидуални административни актове, с които се създават задължения за адресата и се предписва конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда. Като не е изпълнявало даденото с протокол № 0009176/02.07.2020 г. предписание, дружеството - жалбоподател е осъществило административно нарушение по смисъла на чл. 166, т. 3 вр. чл.

165, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС.

Съдът намира, че в настоящия случай не е налице и основание за приложение на чл. 28 ЗАНН. Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 НК , като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е пониска от обичайните за подобни нарушения.

В конкретния случай съдът намира, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушението, а типичната такава. Целта на дадените предписания е било ограничаването и предотвратяване на емитирането на миризми от обекта. Формално нарушение би имало дори и при неизпълнение на предписанието, без да се е стигнало до нежелани за околната среда последици. В случая обаче, освен неизпълнението на предписанието, се е стигнало и до вредния резултат от емитирането на миризмите, който съдът не счита че е маловажен по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, а напротив – резултатът нарушава конституционно установените в чл. 55 от Конституцията на Република България права на гражданите да имат здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Опазване здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от Държавата, като в случаи като настоящия няма как да не бъде отчетено въздействието, което оказват върху физиологичното и психосоматичното състояние на човешкия организъм миризмите с постоянен или персистиращ характер, излъчвани в жизнената среда. Здравето на гражданите и гарантирането на високо качество на живот винаги стоят над индивидуалните интереси на отделната личност и стопанските субекти.

Разпечатката съдържа 41 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88414aa1-5df8-465c-88c6-fac41ea0aae6