Решение № 89 от 12.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. **, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело № 20235600900129 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Н. И. Д. против „ТЕДИИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ ** ЕИК **** ул.*** с правно основание чл. 266 ал.5 от ТЗ за заплащане на 104 012,15лв. представляващи неизплатени месечни възнаграждения по договор за възлагане на ликвидацията на еднолично дружество с ограничена отговорност за период от януари 2019г. до април 2023г.,ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.В заявените обстоятелства се твърди,че ищецът е имал сключен с ответника договор за възлагане на ликвидацията на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество за времето от 16.12.2015г. до освобождаването му от 26.04.2023г. като възнаграждението е определено в размер на 4 –ри минимални работни заплати за страната,като за времето от януари 2019г. до декември 2019г. са в размер на 1738,20лв.месечно,за януари 2020г. до декември 2020г. са в размер на 1899,59лв. месечно, за януари 2021г. до март 2022г. са 2049,04лв. месечно и за април 2022г. до април 2023г. са в размер на 2421,05лв.Според ищеца дължимото възнаграждение е начислено в счетоводството на дружеството и плащанията към държавния бюджет за данъци и осигуровки са извършени,поради което е налице и правен интерес от завеждане на иска и осъждане на ответника„ТЕДИИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ ** ЕИК **** да заплати исковата сума,ведно със лихвата и 1 разноските по делото.

В отговорна исковата молба ответникът „ТЕДИИМПЕКС“

ЕООД /в ликвидация/ ** ЕИК **** не оспорва иска по допустимост, а оспорва основателността и размера.Доводът е,че възнаграждение не се дължи поради неизпълнение на задълженията по договора за ликвидация.Прави се възражение за погасяване на част от вземането поради давност на основание чл.111б.“а“от ЗЗД.Иска се отхвърляне на иска.

Хасковският окръжен съд въз основа на твърденията на ищеца,оспорванията на ответника и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна.

Страните по спора Н. И. Д. и „ТЕДИИМПЕКС“

ЕООД /в ликвидация/ ** са сключили договор за възлагане на ликвидацията на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество за времето от 16.12.2015г. до освобождаването му от 26.04.2023г. като възнаграждението е определено в размер на 4 –ри минимални работни заплати за страната-факти които съдът приема за безспорни.Безспорно е,че този вид договори съгласно чл.141 ал.7 от ТЗ имат характеристиката на договор за поръчка с основна негова характеристика равнопоставеност на страните и управителят няма качеството на работник или служител съгласно КТ. Именно мандатния характер на този договор предопределя регламентацията му от разпоредбите на търговското и гражданско право

Спорните обстоятелства са размера на месечното възнаграждение обусловило цената на иска,неговата дължимост с оглед оспорването на ответника за неизпълнение на задълженията по договора за ликвидация на дружеството и прилагането на погасителна давност за вземането по договора за ликвидация.

Относно дължимото на управителя възнаграждение следва да се отбележи,че е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение и без значение как то е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него.Относно неговата дължимост и размер съдът изслуша заключение на съдебно счетоводна експертиза и от констатациите на която се извеждат следните изводи:За претендирания период 01.01.2019г. до освобождаването на ищеца 26.04.2023г. начислените и неизплатени възнаграждения възлизат в размера заявен от ищеца 2

104 012,15лв.като заплатения размер на осигуровките според заключението на вещото лице съответства на нормативно определеният размер спрямо претендираното възнаграждение.В случая с процесния договор за възлагане на ликвидация на дружеството е уговорено възнаграждение,което се дължи.Относно неговия размер по календарни години и с оглед размера на минималната работна заплата като база за определяне на възнаграждението 4ри минимални работни заплати за страната в своето заключение вещото лице е определило размера в границите на заявения от ищеца размер. Доколко начисленото възнаграждение по месеци не са били изплатени в този смисъл съдът намира иска за доказан по основание.

По отношение на размера и с оглед възражението на насрещната страна за изтекла давност възниква въпроса възнаграждението по договор за възлагане на управлението респективно ликвидация на дружество,което няма характер на трудово възнаграждение както се посочи по-горе,но същото представлява периодично плащане с предварително определен размер и падеж кой режим на погасителна давност е приложим в случая по чл.110 от ЗЗД или по чл.111 б.“а“ и „б“ от ЗЗД . Настоящия състав като изхожда че правоотношението,което възниква по договор за управление има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското право и ТЗ е възнаграждението е дължимо за резултат,а не за престиране на работна сила,то в случая приложима е нормата на чл.110 от ГПК за погасяване на вземането с изтичането на пет години от падежа.

И не на последно място спорния момент за неизпълнение на задълженията по договора за ликвидация на дружеството.Такова неизпълнение съдът не намира в доказателствата по делото. Разпитаният свидетел Й. Т. юрист към дружеството обяснява,че ищецът регулярно е изпълнявал задълженията си по договора, като някои изпълнение на задължения са били обусловени от трети лица.Самият факт,че сключеният договор за възлагане на ликвидацията на дружеството е подновяван няколкократно в годините до прекратяването му през април 2024г. не подкрепя тезата на ответника за неизпълнение на задълженията по този договор.

Всичко изложено до тук и с оглед заключението на съдебно счетоводната експертиза,съдът намира иска за основателен и доказан в предявения размер,който съответства и на размера определен от вещото 3 лице,поради което следва да бъде уважен за сумата в размер на 104 012,15лв.ведно със законната лихва, считано от 23.11.2023г. датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските –претенцията на ищеца е за присъждане на такива за обезпечително производство 2540лв.,за пред ЧСИ 711,12лв. и пред настоящото производство 14160лв. общо в размер на 17411,12,от които 4216,61лв. държавни такси и такса за образуване на изпълнително дело. Договореното и претендирано адвокатско възнаграждение във връзка с делото възлиза на 12 000лв.С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,съдът намира претендираното такова за прекомерно завишено от минимално определеното в НМРАВ,което е 8810лв. пред настоящата инстанция,което с оглед прилагането на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, имащо задължителен характер съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда и отчитайки степента на фактическата и правна сложност на делото, проведените две заседания, съдът намира заявеното възнаграждение следва да бъде намалено на половина от претендираното ,а именно да се присъди общо 6000лв.за обезпечителното производство и настоящото производство,които ответникът следва да заплати на ищеца,както и 4216,61лв. държавни такси и такса за образуване на изпълнително дело.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Осъжда „ТЕДИИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ ** ЕИК **** ул.*** да заплати на Н. И. Д. ЕГН ********** сума в размер на 104 012,15лв. представляващи неизплатени месечни възнаграждения по договор за възлагане на ликвидацията на еднолично дружество с ограничена отговорност за период от януари 2019г. до април 2023г ведно със законната лихва, считано от 23.11.2023г. датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда „ТЕДИИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ ** ЕИК **** 4 ул.*** да заплати на Н. И. Д. ЕГН ********** разноски по делото 4216,61лв. държавни такси и такса за образуване на изпълнително дело и 6000лв. адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – **: _______________________ 5