Решение № 2844 от 31.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100114417 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] А. П. заявява в искова молба от 01.12.2021 г., че е собственик на недвижим имот – апартамент 56 в жилищната сграда на бул. ,*******‘‘ ******* Той е придобил собствеността чрез давностно владение от декември 2008 г. до подаването на исковата молба.

[2] Ответникът ,И.‘‘ АД (И.) е вписан в Службата по вписвания като собственик на имота. Затова А. П. моли съда да признае за установено спрямо И., че той е собственик на имота (исковата молба, л. 2-4).

2. На ответника

1

[3] И. е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че А. П. не е придобил собствеността на имота по давностно владение, понеже:

1. не е упражнявал фактическа власт върху имота – той не е въведен в експлоатация;

2. дори да е упражнявал такава, на 01.10.2013 г. А. П. е поискал от И. да закупи имота;

3. е пречил на И. да бъде въведена във владение на имота, въпреки че тя е правила опити за това. Ето защо И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 33-39).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[4] На 15.04.2008 г. И. е предоставила на К.П. кредит овърдрафт от 98 000,00 евро (договора за кредит, л. 41-46). За обезпечаването на кредита, в същия ден „Ю Е.Б.Г.“ АД (Г.) е учредил договорна ипотека върху апартамент 56 апартамент в жилищната сграда на бул. ,*******‘‘ *******(апартамент 56) (нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, л. 47-49).

[5] На 20.06.2008 г., 28.07.2008 г., 01.10.2008 г. и 25.11.2008 г. А. П. е заплатил на Г. съответно 11 000,00 евро на първата дата и по 10 000,00 евро на всяка от следващите три дати за апартамент 56 (квитанциите, л. 13-16 и л. 5).

Апартамент 56 е бил без врати, прозорци, подови настилки и обзавеждане. А.

П. е поставил такива, направил го е годен за живеене и през декември 2008 г. той и приятелката му свидетелката Е.М. са се нанесли да живеят в апартамента (показанията на свидетелите М., К. и А., л. 161-165).

[6] На 31.03.2010 г. И. и Г. са сключили договор за заместване в дълг, по който Г. е поел задължението на К.П. по договора за кредит от 15.04.2008 г. (договора, л. 50-63). Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, през 2012 г. И. се е снабдила със заповед за изпълнение и 2 изпълнителен лист срещу Г.. И. е образувала срещу Г. изпълнително дело № 20137880400001 по описа на ЧСИ М. К..

[7] На 19.02.2013 г. ЧСИ К. е извършил опис и оценка на апартамент 56. Свидетелката Е.М. е осигурила достъп до имота. Към този момент апартаментът е бил в завършен вид, с луксозни довършителни работи и напълно обзаведен (протоколът, л. 67-68).

[8] От 04.03.2013 г. до 04.04.2013 г. е била проведена публична продан за апартамент 56, а на 05.04.2013 г. И. е била обявена за купувач (постановлението, л. 69-70). На 20.05.2013 г. ЧСИ К. е издал постановление за възлагане на И. за апартамент 56 (пак там). В същия ден и на 26.09.2013 г.

ЧСИ К. е издал постановление за възлагане на И. и за апартаменти 9 и 4 в същата сграда (постановленията, л. 135 и л. 132).

[9] На 01.10.2013 г. А. П. е подал молба до И.. В нея той е заявил, че по предварителен договор с Г. е заплатил на Г. 90 000,00 евро. Впоследствие е разбрал, че Г. е ипотекирал апартамента в полза на И., която е била обявена за купувач на проведена публична продан. Затова А. П. е заявил, че е желаел да закупи от И. апартамент 56 (молбата, л. 71).

[10] На 02.10.2013 г. и на 09.01.2014 г. ЧСИ К. е издал постановление за възлагане на И. за апартаменти 1 и 35 в същата сграда (постановленията, л.

131 и л. 137-138). На 12.11.2014 г. е било вписано в книгите за вписване постановлението за възлагане от 20.05.2013 г. на И. за апартамент 56 (постановлението, л. 69-70).

[11] Не се спори, че Етажната собственост на бул. ******* III” ******* e рег. номер 396/28.05.2011 г. На 21.02.2018 г. И. е превела на тази Етажна собственост 15 000,00 лева за довършителни дейности (платежното нареждане, л. 130 – двете платежни нареждания на този лист са копия на едно и също платежно нареждане).

3

[12] На 18.11.2021 г. служители на И. са направили неуспешни опити да си осигурят достъп до апартамент 56. Затова те са залепили съобщение на входната му врата. В това съобщение те са заявили, че собственик на имота е бил И. и са предоставили срок за неговото освобождаване (показанията на свидетеля М., л. 165-166; съобщението, л. 84).

[13] На 14.01.2022 г. Е.М. е превела 2 840,00 лева по сметка на Етажна собственост на бул. „******* III“ ******* (преводното нареждане, л. 112). На 18.05.2022 г. ЧСИ К. е направил опит да въведе И. във владение на апартамент 56. При въвода ЧСИ К. е заварил А. П. в апартамент 56, който е заявил, че е бил собственик на апартамента. ЧСИ К. е дал на А. П. тридневен срок да поиска спиране на изпълнението (протокола, л. 93-94). На 20.05.2022 г. А. П. е поискал от съда да спре изпълнението (молбата, л. 95-96).

[14] Към 2023 г. сградата, в която се намира апартамент 56, все още не е въведена в експлоатация. Поради това живущите в нея нямат обособени самостоятелни партиди за битовите си сметки. Затова задълженията за битови сметки се плащат на ръка на домоуправителя или на други лица, които ги събират (показанията на свидетелите М. и К., л. 158-167).

[15] А. П. е заплатил: 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 23); 1 430,41 лева за държавна такса (л. 28); 12 000,00 лева за адвокат (л. 147). Общо разноските му са за 13 440,41 лева. И. е заплатила 9 600,00 лева за адвокат (л.

151-152).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] А. П. е предявил иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо И., че той е собственик на процесния имот поради изтекла в негова полза придобивна давност.

4

1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК

[17] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. имотът да може да бъде придобит чрез давностно владение;

2. А. П. да владее имота;

3. да е изтекъл давностният срок, предвиден в закона.

[18] Съдът установи, че за апартамент 56 липсва удостоверение акт 16 за ползването му. Въпреки това обаче, апартамент 56 може да бъде обект на давностно владение. Това е така, защото чл. 177 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) забранява имотите да се ползват преди да са въведени в експлоатация, но не забранява действия по тяхното опазване, поддържане, подобряване, ремонтиране и извършване на довършителни работи.

Следователно не съществува пречка за извършването на действия, чрез които се осъществява фактическата власт върху един апартамент, макар да не е въведена в експлоатация сградата, в която е той. Затова такъв апартамент може да бъде обект на давностно владение (решения на ВКС: 108-2012-ІI Г.

О. по гр. д. 1 063/2010 г.; 117-2011- I Г. О. по гр. д. 718/2010 г.). Налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

[19] Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1-2 от ЗС). Владението трябва да е несъмнено и явно. Владението е несъмнено, когато е осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя. То е явно, когато намерението на владелеца да свои вещта за себе си е противопоставено на собственика и се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като това е достигнало и до собственика (решения на ВКС: 1222-2008-ІV Г. О. по гр. д. 3 941/2007 г.; 118-2013-ІІ Г. О. по гр. д. 1 535/2013 г.).

[20] Владелецът е добросъвестен, когато е придобил собствеността от 5 несобственик, но на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му е несобственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание (решение на ВКС 10332010- II Г. О. по гр. д. 11/2009 г.). Давностният срок е пет години при добросъвестно владение и 10 години при недобросъвестно владение (чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС).

[21] В случая съдът не установи А. П. да е придобил собствеността на правно основание, годно да го направи собственик. Следователно евентуалното му владение е недобросъвестно и срокът на придобивната давност е 10 години.

[22] Съдът установи, че от декември 2008 г. А. П. е упражнявал фактическа власт върху имота – ремонтирал го е и го е подържал. Той обаче не го е своил, защото е знаел, че собствеността не му е била прехвърлена от Г.. А. П. не е своил апартамента и към 01.10.2013 г., когато е предложил на И. да закупи апартамента. Възможното своене на апартамента от А. П. е обективирано спрямо И. едва на 18.05.2022 г., когато при извършвания въвод във владение на И. за апартамент 56 А. П. е заявил, че е негов собственик.

Това обаче, е станало по време на делото и 10-годишният давностен срок не е бил изтекъл.

[23] Дори съдът да приеме, че А. П. е започнал да свои апартамента още през декември 2008 г., 10-годишният давностен срок отново не е бил изтекъл към момента на подаването на исковата молба. Това е така поради две причини: първо придобивна давност е непротивопоставима на ипотекарния кредитор до извършването на публична продан на ипотекирания имот, когато се погасяват правата на ипотекарния кредитор (решение на ВКС 204-2017-IV Г. О. по гр. д. 4 806/2016 г.). В случая съдът установи, че публичната продан за апартамент 56 е приключила на 05.04.2013 г. и И. е бил обявен за купувач. Следователно дори до този момент А. П. да е владял имота, това владение не е било противопоставимо на И., а от 06.04.2013 г. до подаването на исковата молба 10 години не са изтекли.

6

[24] Второ, придобивната давност се прекъсва с признанието от владелеца на правото на собственост на този, спрямо когото е насочено владението (чл. 84 от Закона за собствеността, връзка с чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите). В случая съдът установи, че на 01.10.2013 г. А. П. е поискал от И. да закупи от нея апартамент 56. Така А. П. е признал правото на собственост на И. за апартамент 56 и е била прекъсната придобивната давност, която евентуално е текла до този момент в полза на А.

П.. От 02.10.2013 г. до подаването на исковата молба не са изтекли 10 години.

[25] Не са налице втората и третата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.