Решение № 48 от 27.06.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Царево, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100072 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Х. К. Т., ЕГН: **********, с адрес *******, чрез: адв. А. З. Д., вписан в ***, с личен № *****, със съдебен адрес: ********* (*******): ********, срещу: „С.

Г. Г.“ ***, ЕИК ****, представлявано от Ю. Б. Ц., със седалище и адрес на управление: ********, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на страните, че ищеца не дължи на ответника, сумата от ****** лева, описана във влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от ******г. поради изтекла погасителна давност. Да присъди на ищеца разноските по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим и основателен. Прави признание на иска.

В съдебно заседание, ищеца и ответника не изпращат представители .

Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за 1 произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответника е признал иска, а ищеца моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК следва да бъде уважен, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С. Г. Г.“ ***, ЕИК ****и Х. К. Т., ЕГН: **********, че Х. К. Т., ЕГН: **********, не дължи на „С. Г. Г.“ ***, ЕИК *****, сумата от ***** лева, описана във влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от ****г. поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ****, ЕИК *****, да заплатят на Х. К. Т., ЕГН:

**********, сумата от ****лева за разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 2