Определение № 2251 от 12.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2251 гр. София, 12.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000500678 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗД „Евроинс“ АД, чрез пълномощника, срещу определение № 260006/16.01.2023 г. по описа на Софийски окръжен съд /СОС/, ГО, III състав, по т.д. № 194/2020 г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението от 21.11.2022г. в частта за разноските.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се прави искане въззивният съд да го отмени и да постанови нова, с което да уважи молбата с правно основание чл. 248 ГПК.

В срока за отговор насрещната страна А. Б. Т., чрез пълномощника си, е депозирала отговор, в който се сочи, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

За да постанови обжалваното определение, съставът на СОС е приел, че при определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. не следва същото да бъде редуцирано съразмерно на отхвърлената част, а следва да бъде определено единствено на база уважения размер на иска.

Посочил е, че чл. 78, ал.1 ГПК намира приложение по отношение разноските, сторени от ищеца, но не и по отношение на възнаграждението за оказана безплатна правна помощ и съдействие.

Настоящият състав намира извода на първата инстанция за неправилен, 1 поради следните съображения:

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г., като осъди другата страна да ги заплати. В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, както и на кого следва да бъде присъдено това възнаграждение. В посочената разпоредба не се съдържат правила относно начина на заплащане на адвокатското възнаграждение. Ето защо, макар че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото заплащане се прилагат процедурните правила по чл. 78 и сл. ГПК. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Поради което разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция и това е основно правило, което не би могло да бъде игнорирано с доводите, съдържащи се в обжалваното определение.

При това положение дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, а именно съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай, при материален интерес на делото, възлизащ на 300 000 лв. (цена на иска), дължимото адвокатско възнаграждение се изчислява на сумата от 16 650 лв. Предвид това, че съдът уважава ищцовата претенция за 160 000 лв. (без този размер да бъде редуциран с оглед плащането на част от претенцията, извършено в хода на производството по делото), а за горницата до 300 000 лв. отхвърля иска, то дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 8 880лв. Адвокатът е регистриран по ЗДДС, поради което дължимото възнаграждение възлиза на 10 656 лв. / с ДДС/. Тази сума застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. О..

С оглед изложеното, обжалваното определение се явява неоснователно и като такова подлежи на отмяна. Въззивната инстанция следва да постанови друго, с което да измени решение №260043 от 21.11.2022г. в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. О. сумата над 10 656лв. /с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие.

Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260006 от 16.01.2023 г., постановено от Софийски окръжен съд, ГО, III състав, по т.д. № 194/2020 г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение №260043 от 21.11.2022г. в частта за разноските и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение №260043 от 21.11.2022г. в частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адв. В. В. О. адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие над размера на сумата от 10 656 лв. /с ДДС/.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3