Решение № 9993 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9993 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110151699 по описа за 2023 година

Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД

От „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано гр.д.№ 21336/2023г., по което СРС е издал заповед по чл.410 ГПК, против *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 166, МАГАЗИН А1, общ.

Столична, обл. София (столица) в полза на заявителя за: сумата 315,35 лева, представляваща главница за задължение за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект за период от 03.09.2020 г. до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 19,52 лева , представляваща лихва за забава за период от 29.10.2021 г. до 13.04.2023г. по правоотношение по продажба и предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в град Созопол, улица "Одеса" № 6Б, етаж 4, ап.5, за който е създаден абонатен номер 238586, като за сочения период са издадени фактури.

В срока по чл.414 ГПК, е подадено възражение от *** по чл.414 и 414а ГПК, като е посочено, че длъжникът възразява за дължимостта на сума от 177,44 лева, и претендирана лихва от 14,80 лева за период 29.10.2021г.-13.4.2023г., като се сочи, че главницата 177,44 лева е формирана от сума 42,28 лева и натрупана лихва от 8,82 лева за период 29.10.2021г.13.4.2023г. – задължение по фактура № 0042498928/28.9.2021г. и № 0042498945/28.9.2021г.

– дължима за услуга „от разпределение“, като се сочи, че сумата не се дължи от длъжника, а от трето лице – длъжник на заявителя, защото, когато ВиК няма достъп до водомери в сградата, като разпределя прогнозно протребление на останалите добросъвестни платци; сума 82,34 лева и натрупана лихва от 4,60 лева за период 25.9.2022г.-13.4.2023г. – задължение по фактура № 0043930944/25.8.2022г., за която сума, след образуване на делото, заявителят е издал кредитно известие 0045398912/20.6.2023г.; сума 35,35 лева и лихва 1,38 лева за период 25.11.2022г.-13.4.2023г – част от задължение по фактура № 0044255723/25.10.2022г., за която заявителят е издал кредитно известие № 0045398911/20.6.2023г. Длъжникът по заповедта е направил твърдение, че е платил сумата 137,91 лева главница и 4,74 лева лихва за период 29.10.2021г.-13.4.2023, и законна лихва от 1

25.4.2023г. до 30.6.2023г./ дата на плащането. Твърди, че е посочил кои вземания на заявителя погасява, като твърди, че с плащането на общата сума 148,26 лева, погасени са: сумата 52,82 лева и лихва върху нея от падеж до плащането, по фактура № 0043771362/25.7.2022г., сумата 36,44 лева и лихва от 2,83 лева от падеж до плащане по фактура № 0043930944/25.10.2022г., сумата 48,65 лева и лихва от 2,96 лева от падеж до плащането, по фактура № 0044255723/25.10.2022г. СРС е разпоредил, на основание чл.414а ГПК,препис от възражението и доказателството да се изпрати на заявителя, като заявителят, със становище от 20.7.2023г. е посочил, че с плащането и направените кредитни известия, погасена е сума 255,60 лева – главница от 315,35 лева и сума 10,35 лева обезщетение за забава от общо 19,25 лева. Направено е искане за издаване на изпълнителен лист за сумата 59,65 лева главница и сумата 9,27 лева – обезщетение за забава и разноски. С разпореждане от 1.8.2023г., СРС, по мотивите от ТР № 4/18.6.2014г. на ОСГКТ по т.д.№ 4/2013г., е посочил, че доколкото страните спорят дали цялото вземане е дължимо, кои вземания са погасени в хода на заповедното производство, то и на заявителя следва да се дадат указания за иск. В срока, даден от съда, заявителят е предявил иск, въз основа на който е образувано настоящото исково дело. По заповедното производство, с определение № 33556/25.9.2023, връчено на двете страни, СРС е обезсилил заповедта, поради непредявявяване на иск над сумата 59,65 лева – дължима главница по фактури от 28.9.2021г. до 25.10.2022г., с отчетен период 3.9.2020г.- 29.9.2022г., и над сумата 9,27 лева - обезщетение за забава за период от 29.10.2021г. до 12.4.2023г.

Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайни фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги, като счита още, че са налице облигационни отношения, които се уреждат от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4) и от влезлите в сила на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор . Ищецът твърди, че водомерът / водомерите в имота са отчитани по електронен път. Предявява установителни искове, за горната сума.

Ответникът, в срока за отговор, счита исковата молба за нередовна, тъй като неясно е от кои компоненти се формира вземането на ищеца, в исковата молба са посочени твърдения за два водомера - 394/331 и 394/336, всяко вземане по фактура е формирано от вода, канал, пречистване и разпределение, неясно е от кой от компонентите се формира претенцията.

СРС намира този отвод за неоснователен, предвид изложеното дотук.

При условията на евентуална редовност на претенцията, ответникът оспорва основателността на иска, като сочи, че ищецът не доказва дължимост на исковата сума, налице е „надписване“ от страна на ищеца, с цел да покрие финансови загуби от несъбрани вземания, сметката на ответника е увеличена, след което са проведени множество разговори затова, като ищецът не е коригирал фактурите. Счита се, че доказателство затова са издадените кредитни известия, посочени по – горе, като се сочи, че оспорената сума е формирана от компонент „от разпределение“ – неясно какъв, като за периода, за който са издадени две фактури – фактура № 0042498928/28.9.2021г. и № 0042498945/28.9.2021г., ответникът няма консумация на вода, като за калкулираната сума не е ползвал услуга.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за период от

03.09.2020 г. до 29.09.2022 г, ответното дружество е клиент на ищеца за водоснабден имот с адрес град Созопол,улица „Одеса“ № 6Б, етаж 4, ателие 5, с партида № 238586, за този период са издадени пет фактури, че след образуване на заповедното производство, заявителят –ищец е издал кредитно известие 0045398912/20.6.2023г. за сума 82,34 лева и натрупана лихва от 4,60 лева за период 25.9.2022г.-13.4.2023г.; за част от задължение по фактура № 0044255723/25.10.2022г., за която заявителят е издал кредитно известие № 0045398911/20.6.2023г. - 35,35 лева и лихва 1,38 лева за период 25.11.2022г.13.4.2023г –както и че на 30.6.2023г., ответното дружество е заплатило общата сума 148,26 лева.

По делото е представено заявление за откриване на партида, подадено от ответното дружество до ищцовото на 16.7.2019г. за обект в град Созопол, улица Одеса 6Б, етаж 4, 2 ателие 5 с посочен водомер номер 190129061.

Ищцовото дружество е представило справки – извлечения за показания на водомерза клиентски номер 238586, с адрес в град Созопол, улица Одеса 6Б, етаж 4, ателие 5 : справка – извлечение на лист 10 от делото касае водомер 394/331, същата е за период от 7.2019г.- до 8.2022г., справка – извлечение на лист 11 от делото касае водомер 394/336, същата е за период от 7.2022г.- до 8.2022г, справка – извлечение на лист 12 от делото касае водомер 394/116, с адрес в град Созопол, улица Одеса 6Б същата е за период от 8.2019г.- до 8.2022г. В рамките на представените копия от фактури фигурират начислени данни за двата водомера - 394/336 / вписан като номер 1000348802 и водомер 394/331, вписан като 1000364083. Във всяка една фактура се съдържат две показания – начисление за водомери и „от разпределение“.

По искане, направено от ответника, ищецът представи електронна справка за начина на извършване на отчет на цялата етажна собственост за период от 6.9.2018г- до 8.1.2024г.

Справката е оспорена, като документ от страна на ответника. В справката фигурират вписвания за етажната собственост с адрес в град Созопол, улица Одеса 6Б, в която са вписани ателиета и апартаменти. От внимателен прочит на справката е видно, че липсва вписване за: ателие 2 , 3, както и за апартаменти: 10,19.

От първоначалното заключение на вещото лице, депозирано на 1.3.2024г. е видно, че при огледа към 22.2.2024г. вещото лице е посетило апартамент на по –долен етаж, както и общия водомер, за които сочи, че са с дистанционно отчитане, като информацията за консумация се събира посредством радиовръзка, която се предава към съответния оператор или отчитаща фирма. Вещото лице сочи, че със специализирани слушалки е установил, че монтираният ръчен обезвъздушител с денажен кран включва често и едновременно с това изпуска по малко вода, която изтича в канализацията, което, според съдебният експерт, може да е причина за разликата между сбора на индивидуалните водомери и показанието на общия водомер. Вещото лице сочи, че не е установил течове от спукани тръби, фитинги или постоянни течове от неизправни тоалетни казанчета, както и признаци за незаконна включване.

Вещото лице сочи, че „служебно отчитане“ се вписва, когато имотът не се посещава за отчитане. В имота на ответното дружество има два водомера - водомер 394/331 и водомер - 394/336, като общата консумация се отчита за водомер 394/116. Вещото лице е работило по справки – извлечение към делото, посочени по – горе, за двата водомера в имота, и общото количество. Съгласно т.6 от заключението, след отчет на три месеца, на показанията на индивидуалните водомери и общият водомер /който обхваща цялото количество разходвана вода в сградата/, като ако се констатира разлика между показанията на общия водомер и водата по индивидуални водомери, тя се разпределя пропорционално на индивидуалния разход на всеки имот, което съставлява „общо потребление“ и се включва във фактурите веднъж на три месеца. За исковия период, за разпределение като „общо потребление“ по партидата на ответното дружество е 22,53 куб.м., на стойност 28,12 лева.

Според допълнителното заключение, водомерите в сградата – индивидуални и общ, са отчитани дистанционно ежемесечно от страна на ищеца. Относно общото потребление, вещото лице сочи, че за апартамент 5 пропорционалното разпределение се извършва по еднакъв за всеки месец коефициент, който се формира като количеството потребена вода се умножи по ежемесечен коефициент на разпределение. В таблица 2 е видно, че за всеки водомер коефицентът, който ищецът прилага, е еднакъв. Видно от отговора на задача 2 на допълнителното заключение, до 26.1.2024г., индивидуалните водомери са били 4 по – малко, на която дата има поставени нови 4 водомера.

От представените в о.с.з. на 9.5.2024г. справки от ответното дружество е видно, че в сградата съществува отделен обект – ателие 3 и апартамент 19.

Други релевантни за спора доказателства не са ангажирани.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:

3

Възражението на ответната страна за недопустимост на производството.

Предметът на правния спор, въведен от ищеца, е положителен установителен иск за установяване на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение. Основанието на иска е въведено от ищеца в исковата молба – твърди се, че исковата сума се дължи, защото страните по делото за исковия период са били обвързани от облигационно правоотношение по доставка на питейна вода. Съгласно разпоредбата на Чл.

3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:

1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;