Решение № 6197 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6197 гр. С., 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110172358 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от /ФИРМА/ против Т. Г. А., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН ********** и М. Т. Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: /АДРЕС/, с която са предявени искове с правно основА.е чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът /ФИРМА/, ЕИК ***********, твърди, че ответниците Т. Г. А., А. Т. Д. и М.

Т. Г. са клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот, с адрес: /АДРЕС/. Твърди още, че ответниците използвали доставяна от ищеца топлинна енергия като не погасили задължението си в срок. Моли съда да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сума в размер на 2 805,30 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. , сума в размер на 356,37 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г. , сума в размер на 61,81 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.220 г., както и сума в размер на 11,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 39887/21 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав. Претенцията е заявена при условията на разделна отговорност при квоти, както следва:

Т. Г. А. – 4/6 част от горепосочените суми, а именно: 1 870,20 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 237,58 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г. , сума в размер на 41,21 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.220 г., както и сума в размер на 7,82 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43962/20г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

А. Т. Д. – 1/6 част от горепосочените суми, а именно: 467,55 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от 1 м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 59,40 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сума в размер на 10,30 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.220 г., както и сума в размер на 1,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43962/20г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

М. Т. Г. – 1/6 част от горепосочените суми, а именно: 467,55 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 59,39 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сума в размер на 10,30 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.220 г., както и сума в размер на 1,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43962/20г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

Ищецът /ФИРМА/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет стрА.цата на ищцовото дружество.

Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба са постъпили отговори от ответниците Т. Г. Т.ов, М. Т. Г. и А. Т. Д.. Със същите навеждат твърдения за допустимост на предявения иск, но не споделят правното основА.е и искА.ята, изложени в исковата молба, поради липса на убедителни писмени доказателства, обосноващи извод за дължимите суми. Заявяват, че не са представени доказателства относно това, че са собственици или ползватели на процесния имот. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват претенцията за лихва. Цитират практика на СРС. Претендират разноски.

Третото лице – помагач /ФИРМА/ изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № РД-41-938/10.07.1987 г., с която и въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ за нуждите на четиричленното семейство на Е.Б. А.а е определен следния недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в /АДРЕС/ срещу заплащане на сумата 4374 лв.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 1573/16.08.2022 г., издадено от СО, район „В.“ се установява, че Е.Б. А.а е починала на 24.10.2013 г. като е оставила наследници по закон преживял съпруг – Т. Г. А. и децата си – А. Т. Д. и М. Т. Г..

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в /АДРЕС/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /ФИРМА/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда, където срещу процесния апартамент са изписА. имената Т. Г.

А..

От Договор № 3725/17.09.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: /АДРЕС/, е възложено на /ФИРМА/ да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.

2 издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от представения договор № 94/01.11.2007 г., ищецът е възложил на /ФИРМА/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от /ФИРМА/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.

По делото са изслушА. и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи със задачи, формулирА. в исковата молба, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебнотехническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес /АДРЕС/ се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на /ФИРМА/ в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показА.ята на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявА. за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявА. от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

В процесното жилище е имало монтирА. 4 бр. отоплителни тела, 4 бр. топлоразпределители с дистанционен отчет и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния период са съставени документи за главен отчет, подписА. от потребител. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 214 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирА.я отоплителен период от /ФИРМА/. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е доставена топлинна енергия в размер на 2753,33 лв.

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния период към 12.12.2022 г. липсват данни за извършвА. от ответниците плащА.я, които да погасяват процесните суми. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на 2819,74 лв., от които 2757,93 лв. за топлинна енергия и 61,81 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от 15.09.2018 г. до 28.06.2021 г. в общ размер на 376,57 лв., от които 364,13 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 12,44 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение. Лихвата за забава е изчислявана на основА.е чл. 86 ЗЗД и ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочените парични задължения.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от стрА.те, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. СтрА.те са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основА.е чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързА. със съществуването на договорни отношения между стрА.те за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.

Ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи, 3 правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.