Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18620 от 16.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8395/2025
Вид
Решение № 18620
Подписан
16.10.2025
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18620 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110108395 по описа за 2025 година

Ищецът „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Лозен, общ Столична, ......., твърди, че въз основа на трудов договор от 27.1.2023 г. бил в трудово правоотношение с ответника Р. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Своге, .............

По искане на работника, след като преди това три дни не се явил на работа, работодателят издал заповед № 3944В от 6.4.2023 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

326 КТ, връчена на ответника на следващия ден. С оглед прекратяване на трудовия договор по този ред ответникът следвало да плати обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено тримесечно предизвестие съгласно трудовия договор, в размер на три месечни заплати по 780 лв. Ищецът моли да се осъди ответникът да му плати обезщетението в размер на 2340 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Оспорва трудовото правоотношение да е прекратено по негова инициатива без предизвестие.

Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение. Въвежда възражение за изтекла давност. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Не е спорно по делото съществувалото между страните трудово правоотношение въз основа 1 на трудов договор от 27.1.2023 г., по който ответникът следвало да се яви на работа на 30.1.23 г. за изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“, с основно трудово възнаграждение 780 лв. и уговорено тримесечно предизвестие при прекратяване за всяка от страните.

С покана от 5.4.23 г. от управителя на дружеството-работодател от Р. Й. са изискани обяснения за неявяване на работа на 3 и 4.4.23 г.

На 6.4.23 г. ответникът депозирал обяснения, че неявяването е по лични причини.

На 6.4.23 г. работодателят издал заповед на основание чл. 326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор с Р. Й. считано от същата дата с причини „по инициатива на работника без предизвестие“, като на работника да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ, а на работодателя съгласно чл. 220 КТ. Заповедта е връчена на работника на 7.4.23 г.

Според разпоредбата на чл. 335, ал.1 КТ, трудовото правоотношение се прекратява писмено, като съгласно ал.2, моментът на прекратяване с предизвестие е изтичането на срока му, при неспазване на срока на предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието, а при прекратяване без предизвестие – с получаване на писменото изявление за прекратяване. Т.е. в хипотезата на отправено предизвестие прекратяването настъпва или с достигането му при неспазване изцяло на срока му или с изтичане на срока на предизвестието, като и в двата случая издадената от работодателя заповед само констатира настъпилото преустановяване на трудовоправната връзка, но не е условие за прекратяването й. В третата хипотеза прекратяването настъпва с достигане на писменото изявление на едната страна /заповед на работодателя или молба на работника/ за прекратяване на трудовото правоотношение от насрещната страна, независимо дали е налице посоченото в него основание.

С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ, законодателят е уредил потестативното право на работника/служителя едностранно да прекрати трудовото правоотношение, без значение на мотива за същото, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

В случая не се установява работникът да е отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, при липса на което не може да се приеме, че такова е настъпило по реда на чл. 326 КТ.

Всъщност при установените по делото факти следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с получаване от работника /ответника/ на издадената от работодателя /ищеца/ заповед за прекратяване на трудовия договор, като е ирелевантно посоченото в нея основание. В този смисъл трудовото правоотношение между страните е прекратено въз основа на издадената от работодателя заповед и получаването й от работника, а не в резултат на упражнено от последния преобразуващо право да прекрати трудовия договор.

Доколкото обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ се дължи само при неспазено от иницииралата страна прекратяването предизвестие и при липса на отправено такова от ответника, то за ищеца не е възникнало правото да получи претендираното обезщетение.

Предявеният иск като неоснователен, следва да се отхвърли в цялост.

Относно разноските: С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски.

2

На основание чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът – в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение /съгласно представените договор и списък/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Лозен, общ Столична, ......., срещу Р. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Своге, ............, иск за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, в размер на 2340.00 лв.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Лозен, общ Столична, ......., ДА ЗАПЛАТИ НА Р. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Своге, ............, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 600.00 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3