Решение № 14815 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14815 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т.А при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20221110139006 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца Т. С. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********** срещу ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 6934,63 лв., принудително събрана по изп. дело № 2609/2019 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното й погасяване, и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за заплати сумата 2300 лв., представляваща сторени от ищеца разноски, в качеството му на длъжник по изп. дело № 2609/2019 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ищецът Т. С. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с влязло в сила Решение № 266074/12.10.2021 г., постановено по гр.д.

№ 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в, по предявен от ищеца и другите длъжници иск с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че същият и другите длъжници не дължат на ответника „Юробанк България“ АД следните суми: 1) по изпълнителен лист от 01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 17735/2008 г. на СРС, 44 с-в, сумата от 120000 лв. главница, 9141,67 лв. просрочени лихви за периода 21.11.2007 г. до 26.06.2008 г., 1048,13 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 26.06.2008 г., 1200 лв. такса за обслужване на кредита за периода от 12.12.2007 г. до 26.06.2008 г., 2627,80 лв. разноски по делото и 1453,90 лв. юрисконсултско възнаграждение и 2) по изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в, сумата от 75695,21 лв. главница, 7034,41 лв. просрочени лихви за периода 22.09.2007 г. до 28.05.2008 г., 972,52 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 28.05.2008 г., 1500 лв. такса по договор за кредит, 1704,04 лв. разноски по делото и 1192,02 лв. юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Докато се е водило производството по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК по образуваното изпълнително дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински е принудително събрана сумата от 6934,63 лв., която ищецът претендира, че е събрана 1 без основание, поради което я претендира. Твърди, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв. за представителство по образуваното изпълнително дело, която претендира като вреда поради предприетото от ответника неоснователно принудително изпълнение.

Ответникът „Юробанк България“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че всички суми по процесното изпълнително дело са събрани по редовно и законосъобразно изпълнително дело, като решението по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК не води до отпадане с обратна сила на изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното дело и са събрани процесните суми. Прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщеното по делото изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, същото е образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД, преобразувано чрез вливане в „Юробанк България“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с № -------------, въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 17735/2008 г. на СРС, 44 с-в, за сумата от 120000 лв. главница, 9141,67 лв. просрочени лихви за периода 21.11.2007 г. до 26.06.2008 г., 1048,13 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 26.06.2008 г., 1200 лв. такса за обслужване на кредита за периода от 12.12.2007 г. до 26.06.2008 г., 2627,80 лв. разноски по делото и 1453,90 лв. юрисконсултско възнаграждение и изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в, за сумата от 75695,21 лв. главница, 7034,41 лв. просрочени лихви за периода 22.09.2007 г. до 28.05.2008 г., 972,52 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 28.05.2008 г., 1500 лв. такса по договор за кредит, 1704,04 лв. разноски по делото и 1192,02 лв. юрисконсултско възнаграждение, срещу длъжника ЕТ „Милитан – ММ“, ЕИК 118017677 и М Й М

По изпълнителното дело е приобщено удостоверение за наследници изх. № 1200/27.01.2016 г. на СО, район „Младост“, видно от което длъжникът М Й Ме починал на 17.01.2016 г. и е оставил за наследници ищецът Т. С. М., ************, които са конституирани като длъжници по изпълнителното дело.

Между страните не е спорно, а това се установява и от представеното по делото решение, че с влязло в сила на 23.11.2021 г. Решение № 266074/12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в, по предявен от ищеца и другите длъжници иск с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че същият и другите длъжници не дължат на ответника „Юробанк България“ АД следните суми: 1) по изпълнителен лист от 01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 17735/2008 г. на СРС, 44 с-в, сумата от 120000 лв. главница, 9141,67 лв. просрочени лихви за периода 21.11.2007 г. до 26.06.2008 г., 1048,13 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 26.06.2008 г., 1200 лв. такса за обслужване на кредита за периода от 12.12.2007 г. до 26.06.2008 г., 2627,80 лв. разноски по делото и 1453,90 лв. юрисконсултско възнаграждение и 2) по изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в, сумата от 75695,21 лв. главница, 7034,41 лв. просрочени лихви за периода 22.09.2007 г. до 28.05.2008 г., 972,52 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 28.05.2008 г., 1500 лв. такса по договор за кредит, 1704,04 лв. разноски по делото и 1192,02 лв. юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.

От представеното по делото удостоверение с изх. № 46810/12.07.2022 г., издадено по образувано изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински се установява, че по същото изпълнително дело от принудителното изпълнение, проведено спрямо имущество на ищеца Т. С. М. е събрана сумата от 7049,63 лв., от която 115 лв. подлежат на възстановяване, част от която сума – 5826,81 лв. е постъпила от запор върху трудово възнаграждение на ищеца, което се установява от представеното Удостоверение от „Ван Холдинг“ ООД, а друга част – 2238,62 лв. са внесени от ищеца, видно от приложеното по делото удостоверение (л.15).

2

По делото е приобщено и съобщение по същото изпълнително дело, видно от което от общо постъпилите суми в размер на 7049,63 лв., 6325,63 лв. са преведени на взискателя, 585,00 лв. са разпределени за такси по ЗЧСИ, 24 лв. разноски по изп. дело и 115 лв. върнати на длъжника.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. М. П. за оказване на правна защита и съдействие по изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че чрез проведеното принудително изпълнение по изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински е събрана претендираната сума, която е разпределена на ответника, а ответникът следва да докаже основанието за получаването й.

В конкретния случай по делото е безспорно доказано, че с влязло в сила на 23.11.2021 г. Решение № 266074/12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в, по предявен от ищеца и другите длъжници иск с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че същият и другите длъжници не дължат на ответника „Юробанк България“ АД сумите по изпълнителен лист от 01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 17735/2008 г. на СРС, 44 с-в и сумите по изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в, за събиране на които е образувано изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, поради изтекла погасителна давност на 09.05.2019 г.

Доказано беше също така, че настъпването на погасителната давност на 09.05.2019 г. чрез принудително събиране по изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински от ищеца е събрана общо сумата от 7049,63 лв., от която 6325,63 лв. е преведена на ответника като взискател по изпълнителното дело.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприето срещу него принудително изпълнение въз основа на съдебно изпълнително основание. Претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – чл. 439, ал. 2 ГПК. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска по чл. 439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай е видно от мотивите на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в, че новонастъпилият факт е изтекла погасителна давност към 09.05.2019 г. Решението по чл. 439 ГПК отрича със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на вземането по издадения въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнителен лист, поради което и съдът разглеждащ иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е длъжен да приеме, че сумата, която е принудително събрана от длъжника, е получена без основание от взискателя (чл. 298 и чл. 299 ГПК); давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/ – в този смисъл виж например Решение № 45 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1281/2020 г., IV г. о., ГК.

Обстоятелствата дали действията на взискателя и съдебния изпълнител по провеждане на принудително изпълнение до влизането в сила на решението по иска по чл. 439 ГПК са били съобразени или несъобразени със закона са напълно ирелевантни за предмета на настоящия спор.

Ето защо съдът намира, че така предявеният иск е основателен до размера на 6325,63 лв. – сумата, която взискателят е получил чрез принудителното изпълнение по изпълнителното дело, поради което следва да бъде уважен до този размер, а за 3 горницата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.

По предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по незаконосъобразно образуваното и проведено изпълнително производство от страна на ответника, съдът намира, че в конкретния случая е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото ответникът е образувал процесното изпълнително дело след като вземането му вече е било погасено по давност, респективно и изгубил правото на принудително изпълнение – съобразно приложеното по делото решение по гр.д. № 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в погасителната давност за вземането е изтекла на 09.05.2019 г., а ответникът е подал молба за образуване на процесното изпълнително дело на 19.06.2019 г. Следователно ответникът неправомерно е образувал изпълнително дело за събиране на погасено по давност вземане, за което вече е отпаднала възможността за принудителното му събиране, което от своя страна е причинило на длъжника вреда, съизмерима с платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 2300 лв., срещу който размер ответникът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът намира, че в настоящото производство, въпреки че съдът разглежда претенцията за платено адвокатско възнаграждение, като вреда от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, а не като отговорност по чл. 78 ГПК, правилата на чл. 78, ал. 5 са приложими по аналогия на тълкувателно решение №1/2017 от 11. 12. 2018г. по т.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС, доколкото исковете по ЗОДОВ и искът по чл. 45 ЗЗД имат аналогичен фактически състав, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка. С посоченото тълкувателно решение е приетото, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес, в който случай съдът не упражнява правомощието си по чл.78,ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение.