Определение № 446 от 31.05.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. София, 30.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500297 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „Ю.Б.“ АД срещу определение № 8 от 04.04.2023 год. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при РС-гр. П., с което е постановен отказ да се разпореди отбелязване чрез подновяване вписването на особен залог на търговско предприятие на залогодателя „Р.Ф. 1“ ООД, вписан под № 002 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ при АВ, по заявление вх. № 515/04.04.2023 год. по описа на СВП., депозирано от помощник-нотариус по заместване Георги Нейков при нотариус Милена Георгиева с рег. № 622 на НК с район на действие РС-София.

Счита, че подадената молба съдържа всички изискуеми данни, като към нея са представени необходимите писмени доказателства за извършване на отбелязването. Моли съда да отмени отказа на съдията по вписванията и да разпореди извършване на исканото отбелязване.

Частната жалба е подадена в срока по чл.577, ал.1 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

Съдът като прецени данните по делото прие следното:

Производството, в което е постановен обжалваният отказ, е започнало по заявление от помощник-нотариус Георги Нейков по заместване на нотариус Милена Георгиева с рег.

№ 622 с район на действие РС-София, придружено с молба-съгласие на „Ю.Б.“ АД за подновяване вписването на залога чрез съответното отбелязване на Удостоверение по чл.

22а, ал. 1 от Правилника за вписванията, като подновяването бъде отбелязано по отношение на недвижимия имот, индивидуализиран в чл. 1, буква „а“ от Договора за особен залог, приложен към молбата, който към момента на учредяване на залога е бил част от състава на заложеното предприятие, а именно: поземлен имот № 037001 в местността „Ж.“ в землището на с. Д., община П., при посочени граници и съседи. С молбата са представени три броя преписи от Удостоверение по чл. 22а, ал. 1 от ПВ с изх. № 20230313095536 от 13.03.2023 год. на ТР при АВ, нотариално заверен с рег. № 6958 от 14.03.2023 год. на нотариус с рег. № 622 на НК, издадено по партидата на „Р.Ф. 1“ ООД, част „Вписани обстоятелства“, Раздел „Залог на търговско предприятие“; два броя преписи на Удостоверение с изх. № 20180328111907/28.03.2018 год. на ТР при АВ, нотариално заверен 1 с рег. № 9033 от 30.03.2023 год. на нотариус с рег. № 622 на НК, вписано в АВ Служба по вписванията – гр. П., заедно с договор за особен залог на търговско предприятие № 1002295-1 от 01.03.2018 год., сключен между „Ю.Б.“ АД – заложен кредитор и „Р.Ф. 1“ ООД – залогодател с нотариално удостоверени подписи с рег. № 1040/01.03.2018 год. по описа на нотариус Комсалов рег. № 646 на НК, както и един брой препис от съгласие за вписване на подновяване на залог на търговско предприятие на „Р.Ф. 1“ ООД, нотариално заверен с рег.

№ 9032 от 30.03.2023 год. на нотариус с рег. № 622 на НК; нотариално заверен препис от пълномощно и преводно нареждане за внесена държавна такса по чл. 4, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ.

За да откаже вписването, съдията по вписванията е приел, че не са спазени изискванията на закона, тъй като когато удостоверението за вписване в ТР не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението следва да се приложи и вписаният в търговския регистър договор за залог, като в случая такъв липсвал; представеният от молителя препис от декларация-съгласие за подновяване на особен залог на търговско предприятие не отговарял на изискванията на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, а самият щемпел бил поставен на гърба на частния документ – декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, както и поради това, че държавната такса била заплатена по електронен път и не може да се приеме наличието на валидно плащане на същата по подновяването на залога.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВ съдията по вписванията следи за спазването само на установените в този нормативен акт изисквания.

Осъществяването на контрол върху спазване на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Съдията по вписвания следва да провери дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал.

1 ГПК, чл. 7 ПВ), както и на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса или липсват други изискуеми от закона приложения.

Видно от съдържанието на заявлението, с което е сезиран съдията по вписвания и приложените към него документи, предмет на това заявление е подновяване на вписването на договор за залог на търговско предприятие на „Р.Ф. 1“ ООД. Предмет на искането е не първоначално вписване на акт /договор за залог на търговско предприятие/, а извършване на подновяване на вписването на вече вписан акт, доколкото действието на вписването на определени актове /какъвто е и договорът за залог на търговско предприятие съгласно чл.

30, ал. 2 от ЗОЗ/ е обвързано със срок и предвидената в закона възможност то да бъде продължено преди изтичане на този срок. Подновяването на вписването на такъв акт се извършва чрез подреждане в съответната книга на един екземпляр от молбата за подновяване и отбелязване на подновяването върху вписания акт – арг. от чл. 18, ал. 3, вр. чл. 22а, ал. 4 от ПВ. Очертаният в чл. 32а, ал. 1 от ПВ /както и в ТР № 7/ 25.04.2013 г. по т. д.

№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6/ предметен обхват на проверката, която съдията по вписвания може да извършва при заявено искане за вписване на определен акт, е съответно приложим и при отправено искане за подновяване на вписването на такъв акт /т. е. на отбелязване към вече вписан акт/, съгласно чл. 32б от ПВ. Прилагайки "съответно" 2 установените в чл. 32а, ал. 1 от ПВ правила към молбата за подновяване на вписване, съдията по вписвания в тази хипотеза следва да извърши проверка дали вписването на съответния акт подлежи на подновяване в имотния регистър, която е обусловена от проверка дали е налице първоначално вписване на акта, чието подновяване на вписването се иска, както и дали са спазени изискванията относно съдържанието на молбата за подновяване на съответния акт и необходимите приложения към нея, ако такива са установени за подновяването на такъв акт.

В случая е заявено надлежно искане за подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на „Р.Ф. 1“ ООД. В приложената към заявлението декларациясъгласие на кредитора "Ю.Б.“ АД ясно е обективирана волята на банката-кредитор по сключения с дружеството - залогодател договор за залог на търговско предприятие за подновяване на вписването на залога. Видно е от представените удостоверения от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на залогодателя, че към датата на заявлението до Службата по вписвания, подновяването на особения залог е вписано в тези регистри. При подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на вписване в книгите по вписвания подлежи не конкретен акт, тъй като не се касае за първоначално вписване, а за продължаване на действието на вписването на вече вписан акт. Аргумент за това е и посоченият в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ПВ, към която препраща чл. 22а, ал. 4, начин на извършване на самото подновяване на вписването в имотния регистър – чрез подреждане в съответната книга /в случая в книгата по чл. 33, б. "д" от ПВ/ на екземпляр от молбата за подновяване, след което вече извършеното подновяване се отбелязва върху вписания акт /в случая върху удостоверението за първоначалното вписване на обособения залог в търговския регистър/. С молбата за подновяване е представен и договора за залог на търговско предприятие от 01.03.2018 год. с нотариално удостоверени подписи, който е вписан по партидата на „Р.Ф. 1“ ООД както в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при АВ, така и в Службата по вписвания-П.. Представеният препис от декларация-съгласие за подновяване на особения залог на търговско предприятие също отговаря на изискванията на закона. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори „При удостоверяване документите и преписите, които са на повече от един лист, се номерират и подлепват /подшиват/, като всеки два листа се скрепяват с подписа и печата на нотариуса най-малко на две места“, което изискване в случая е спазено от нотариуса, удостоверил преписа. Пред нотариуса е бил представен за препис нотариално удостоверен документ – „Съгласие“ за вписване на подновяване на залог на търговско предприятие на дружеството – залогодател, към което е приложена и Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, които два документа, обективиращи волеизявление за подновяване на залог на търговско предприятие, са скрепени с подписа и печата на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване на подписите на законните представители на „Ю.Б.“ АД, а именно – нотариус Маргарита Гечева с рег. № 303. Следователно, представеният препис, нотариално заверен с рег. № 9032 от 30.03.2023 год. на нотариус с рег. № 622 на НК, е пълен и точен препис на целия документ /а не препис-извлечение/.

Правните последици на договора за залог на търговско предприятие настъпват с вписването му в търговския регистър – чл. 21, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ, т. е. вписването в ТР има конститутивно действие за възникване на заложното право върху търговското предприятие като съвкупност. Вторичното вписване в книгите по вписвания, предвидено в чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 4, б. "л" от ПВ, има за последица противопоставимост на заложното право на кредитора спрямо последващи вписвания на актове на трети лица, които черпят конкуриращи права от тях върху отделни активи на търговското предприятие /недвижими имоти/. Вписването на залога на търговско предприятие се извършва от съдията по вписвания, в чийто район се намира недвижимият имот, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" на удостоверението за вписване на залога в ТР – чл. 22а, ал. 1 от ПВ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, вписване в първичния регистър /ТР/ може да се заяви от длъжника, 3 залогодателя и заложния кредитор. С оглед на това и молбата на заложния кредитор за подновяване на вписването на особения залог е допустима и основателна.

Представено е и платежно нареждане за внасяне на държавна такса - електронен документ, удостоверяващ, че в действителност направеното плащане е валидно и надлежно извършено. В разпоредбата на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК е уредено, че електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Съгласно приетата трайна съдебна практика, разпоредбата на чл. 7а ТДТСАВ частично възпроизвежда разпоредбата на чл. 184 ГПК, която е с императивен характер относно формалната доказателствена сила на електронния документ. Доколкото нормата на подзаконовия акт частично възпроизвежда разпоредбата на ГПК, досежно заверка от страната по акта за вписване, а чл. 184, ал. 1 ГПК се явява съответно приложим, съгласно чл.

540 ГПК, за всички охранителните производства предвидените в ГПК и други закони /чл.

530 ГПК/, същата следва да бъде изпълнена стриктно. В този смисъл са Определение № 218/15.07.2020 г. по ч. т. д. № 828/2020 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 456 от 11.11.2020 г. по ч. т. д. № 2047/2020 г. на ВКС, II т. о. В конкретния случай жалбоподателят е представил всички необходими документи, за да бъде извършено вписването, включително заверено копие от платежно нареждане за извършено плащане чрез онлайн банкиране на дължимата държавна такса. Безспорно, това е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, като в случая не е нарушено нормативното изискване, съдържащо се в чл. 7а. на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията (Нов - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), тъй като държавната такса е заплатена по електронен път, като в службата по вписванията е представен и заверен препис от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната по акта.