Акт от 26.08.2019, Окръжен съд - Видин

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е №166

Гр.Видин

26.08.2019 г.

ОКРЪЖЕН

СЪД - ВИДИН гражданско отделение на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета година В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

ЧЛЕНОВЕ: Д. М.

Г.Й.

Секретар

........................като разгледа докладваното от съдията Й. ч.гр.д № 273 по описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на Чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 279 ГПК вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т…"

ЕАД с ЕИК…. чрез адв. З. Й. Ц… – САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:гр. С…, ж.к. „Г…", ул. „А…" №., ет. . срещу Разпореждане № 43/28.06.2019 г. по ч.гр.д. № 173/2019 г. по описа на Районен съд – К., ГК, I състав.

В частната жалба са изложени подробни мотиви ,като се иска да се отмени като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила Разпореждане № 43/28.06.2019 г. по ч.гр.д. № 173/2019 г. по описа на Районен съд - Кула, ГК, I състав, с което съдът е разпоредил връщане на подаденото Заявление по чл. 410 ГПК от „Т…." ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение срещу лицето В.Й.В. с ЕГН **********.Иска се да се присъдят в полза на „Т…" ЕАД сторените за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса в размер на 15 лв.

За да се произнесе ,Съдът взе предвид следното :

Пред

Районен съд-Кула е подадено заявление от

„Т…." ЕАД, с ЕИК … за издаване на заповед за изпълнение срещу В.Й.В. с ЕГН: ********** гр. Г…, за сумата 638.93 лева, по шест договора - договор за мобилни услуги №********* и приложение към него от 19.02.2016 г.; допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 24.03.2016г. договор за лизинг от 24.03.2016 г.; допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.03.2016г договор за лизинг от 23.03.2016г.; договор за мобилни услуги №********* от 06.04.2016г.Посочено е, че за тези договори са издадени две фактури-една на стойност 120.17 лева и една за 518.76 лева.Съдът е приел, че заявлението е нередовно, тъй като не е индивидуализирано вземането по всеки един договор. Не е посочено по всеки договор каква сума се претендира. Дори и с посочването на фактурите не е ясно коя фактура по кой договор е издадена, тъй като договорите са шест, а фактурите две. Освен това не е представен документ за всички дължими държавни такси. С разпореждане от 30.05.2019г. заявлението е оставено без движение като нередовно и са дадени указания за отстраняване на нередовностите, като е определен едноседмичен срок, който тече от 11.06.2019 г., когато разпореждането е връчено на заявителя.Съдът е приел, че заявителя търси защита на шест интереса и съответно дължи шест държавни такси. По всеки договор таксата е 2% върху интереса, но не по-малко от 25.00 лева и следва да се представи документ за внесени още 125.00 лева.До изтичането на срока, а и до постановяването на настоящето разпореждане указанието не е изпълнено.

Постъпила е молба от заявителя, в която са посочени сумите по всеки от договорите, по които претендират вземанията по заявлението. Излага се, че не се дължи такса върху вземанията по всеки договор, а върху сбора от претендираните вземания, като е посочена и съдебна практика в този смисъл, а именно Определение №623/15.07.2010г. по ч.т.д. №419/2010 на ВКС.

Районният съд приел, че становището на заявителя е неоснователно ,като е изложил подробни съображения и въз основа на тях е разпоредил да се върне заявлението на „Т…." ЕАД, с ЕИК … за издаване на заповед за изпълнение срещу В.Й.В. с ЕГН: ********** гр. Г…, за сумата 638.93 лева, по шест договора - договор за мобилни услуги №********* и приложение към него от 19.02.2016 г.; допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 24.03.2016г. договор за лизинг от 24.03.2016 г.; допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.03.2016г договор за лизинг от 23.03.2016г.; договор за мобилни услуги №********* от 06.04.2016г.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-Видин намира за установено от правна страна следното :

Районният съд неправилно е приложил процесуалния закон и по-специално нормата на чл. 72 ГПК .Формирана е трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС относно това ,че таксата в заповедното производство се определя в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лева и че когато с едно заявление са предявени няколко вземания в различен размер всяко едно ,то дължимата такса в заповедното производство се определя в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лева.След изменението на разпоредбата на чл. 72 ГПК (в редакция след ДВ, бр.

86 от 2017 г.) е формирана практика по прилагането на нормата,като в Определение № 469 от 09.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3147/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е застъпено следното тълкуване: „Ако по делото се претендира едно благо - таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието .В конкретния случай е налице един интерес ,тъй като страните са едни и същи и претенцията на заявителя произтича от незаплатени телекомуникационни услуги.

Що се касае до дължимите такси в заповедното производство ,то формираната задължителна практика на ВКС приема ,че когато с едно заявление по чл.410