Решение № 5579 от 16.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5579 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506353 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение от № 2438 от 20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 62066/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, първоинстанционният съд частично е уважил кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, като е осъдил К. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „****, действащ чрез процесуалния си представител адв. В. Б. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** да заплати на М. Р.

Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „****, действащ чрез процесуалния си представител адв. В. Д. А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, кантора 28 сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено от ответника на 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 27.01.2017 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3 000,00 лева до пълния претендиран размер от 4 000,00 лева, като неоснователен; сумата от 115,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено от ответника на 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 27.01.2017 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 115,00 лева до пълния претендиран размер от 475,00 лева, като неоснователен. Разноските са разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, като К. Т. П. е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М. Р. Ц., сумата от 633,44 лева, а М. Р. Ц. е осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на К.

Т. П. сумата от 285,68 лева.

1

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ищцата по делото М. Р. Ц., с която обжалва решението в частта, с която претенциите са отхвърлени. Въззивникът смята, че претендираните в исковата молба суми следва да бъдат уважени изцяло, като на ищцата се изплати обезщетение в пълния претендиран размер. Смята, че съдът, въпреки правилно установяване на фактическата обстановка и претърпените вреди, неправилно е оценил интензитета и отражението на последните върху ищцата – въззивник. Счита, че и възрастовата група, в която попада ищцата – въззивник, не е отчетена достатъчно от първоинстанционния съд, а възрастта е от значение за степента на изживения стрес, чувството за притеснение, безпокойството и т.н. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответник К. Т. П., в която се излагат твърдения за неоснователност на въззивната жалба, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Намира, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е преценил в съвкупност и пълнота обстоятелствата по делото, както и претърпените от ищцата увреждания. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а първоинстанционното решение в обжалваната част да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от страна на ответника, с която обжалва решението в частта, с която е уважена претенцията за лихви изцяло, респ. за целия претендиран период. Според ответника, както е отбелязал и в отговора на исковата молба, лихвите се погасяват след изтичане на 3 – годишен давностен срок, поради което сумите, попадащи в период повече от 3 години назад не следва да се присъждат. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Р. Ц. срещу К. Т. П. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и негативни емоции, безпокойство, преживян страх, притеснения, главоболие, безсъние и повишено кръвно налягане през периода от 27.01.2017 г. до м.юни 2017 г., както и сумата от 475,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане от страна на ответника – нанесен побой и закани, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 27.01.2017 г. около 16:30 ч. в гр.София, ж.к.****, на площадката между ет.3 и ет.4, ответникът й се заканил с убийство с думите „Ще ви убия, 2 ще ви унищожа цялото семейство“, като й нанесъл удари с юмруци в 2 областта на лицето, причинявайки и болка и телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето.

Поддържа, че за горепосочените деяния на ответника било повдигнато обвинение по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК и образувано НОХД 20812/2017 г. по описа на СРС, 21-ви състав, по което на 05.10.2021 г. била постановена присъда, с която ответникът бил признат за виновен.

Разказва още, че на горепосочената дата ответникът нападнал нея и синът й Д.Ц., след направена забележка от страна на ищцата. С изключителна агресивност й нанесъл удари, избил й два зъба и отправил закана за убийство. Единствено намесата на сина й, който чул виковете й за помощ, предотвратила да се стигне до по-тежък инцидент. Ищцата поддържа още, че след инцидента се почувствала зле и посетила специалист по съдебна медицина.

След извършения преглед било издадена съдебномедицинско удостоверение, в което били описани констатираните наранявания. Ищцата поддържа, че освен физическите болки преживяла и силен стрес, довел до безсъние и стягане в областта на сърдечната област.

Предходното обусловило ново посещение при лекар на 30.01.2017 г. Във връзка с избитите й зъби, ищцата провела дентално лечение в продължение на 4 месеца, за което заплатила сумата от 435,00 лева. Според ищцата, противоправното поведение на ответника довело до продължително влошаване на здравословното й състояние /физическо и психическо/, като освен физическите болки, изпитвала постоянно безпокойство, тревожност, главоболие, имала стягане в сърдечната област и повишено кръвно налягане. В резултат на отправените й закана за убийство от страна на ответника, ищцата твърди, че у нея се породил основателен страх за осъществяването й, тъй като с ответника живеят в един и същи вход.

Предходното довело до промяна и в начина й на живот, тъй като се изолирала от околните и не смеела да излиза навън. По изложените в исковата молба обстоятелства и доводи ищцата моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че присъдата, на която се позовава ищцата все още не е влязла в сила, поради което следва да докаже всички елементи от състава на деликта. В случай, че ищцата се позовава на разпоредбата на чл.300 ГПК, изразява становище, че са налице предпоставки за спиране на производството. Поради липса на влязла в сила присъда, ответникът оспорва изцяло изложените в исковата молба факти и обстоятелства – относно нанесен побой и отправяни закани. Не се спори, че страните са съседи. Твърди се, че отношенията им са влошени трайно до степен нетърпимост, като са подавани жалби до различни институции и от двете страни. Сочи се, че съпругът на ищцата е осъден за закана за убийство на ответника, както и да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, а настоящата претенция е насочена към постигане на своеобразно „възмездие“. Разказва, че на процесната дата и място между него и ищцата е възникнало словесно противоречие във връзка с ползване на общи части – поставени картини от страна на ответника, които последната премахвала. Поддържа, че ищцата била агресивно настроена, като започнала да му нанася удари по главата с дръжка на парцал. Докато ответникът звънял на вратата на друг съсед за съдействие, на площадката излизал синът на ищцата – служител на МВР, който без да й оказва съдействие започнал да снима с 3 телефона си твърдяното 3

„нападение“. Ответникът твърди, че взел парцала, използван от ищцата като оръжие и се прибрал в дома си, без каквито и да било вербални заплахи, а последната го последвала с репликите, че ще бъде осъден преди съпруга й. Оспорва твърдяните в исковата молба увреждания на зъбите да са в резултат на виновно и противоправно деяние от страна на ответника, като излагат доводи, че се касае за коронки и мъртви зъби, които предвид възрастта на ищцата, е достатъчно да паднат и от минимално съприкосновение с твърд предмет. Сочи се, че в представената фактура за дентално лечения фигурира лечение на кариес, което няма как да се намира в причинна връзка с твърдяното деяние. Оспорва твърденията на ищцата за преживяна стресова реакция с доводи, че на монтираните на етажната площадка камери ясно се вижда как непосредствено след инцидента ищцата гони ответника до жилището му, рита обувките пред вратата и отправя неприлични жестове, което поведение не отива на уплашен и стресиран човек. Оспорва получената от ищцата хипертонична криза да е във връзка с инцидента, като се излагат доводи, че ищцата вероятно страна от хронична хипертония, а по делото няма данни хипертоничната криза да е на стресова основа. Сочи се, че в представения по делото документ няма резултат от прегледа и заключение на лекаря. Оспорват се твърдения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, страх, главоболие, стягане в сърдечната област, страх за живота и изолация. В условията на евентуалност се навеждат доводи за съпричиняване от страна на ищцата и се излагат доводи за прекомерност на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Оспорва се претенцията за лихва като погасена по давност за периода по-голям от три години. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ответникът в отговора на исковата молба прави възражение за съпричиняване с правна квалификация по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В конкретния случай горепосочените обстоятелства са безспорно установени с Присъда №20194525 от 05.10.2021 г., постановена по НОХД № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, с която настоящия ответник е признат за виновен в извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК.

С оглед предходното съдът е длъжен да приеме, че ответникът е извършител на противоправно деяние – закана с убийство, което деяние е извършено виновно, при условията на пряк умисъл /видно от мотивите към присъдата/. Предмет на настоящото производство са въпросите за вредата – настъпила ли е, в какъв обем и има ли причинна връзка. Пред въззивната инстанция остава спорен въпроса за обемът на вредите, които е претърпяла ищцата. С оглед релевираното в насрещната въззивна жалба и относно погасяване на част от сумите за лихви по давност.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 4 решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното: