Определение № 132 от 12.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20253001000097 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила частна жалба входящ № 1179/15.01.2025 година срещу разпореждане № 246/14.01.2025 година по търг. дело № 392/2024 година на Окръжен съд – Варна, с което въззивната жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е върната поради подаването след срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Във въззивната жалба се поддържа твърдение за въззивна жалба, която би следвало да се приеме като насрещна въззивна жалба, подадена в срок и следва да бъде разгледана. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна, която има правен интерес от изложеното в нея искане. Производството е допустимо.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Няма спор в процеса, че съобщението за обжалваното решение е връчено на жалбоподателя чрез ЕПЕП на 21.12.2024г., обстоятелство което се признава в частната жалба.

По делото е постъпила първо въззивна жалба от ищеца Н. В. Г. от 18.12.2024 година.

За въззивната жалба на ищеца застрахователят е уведомен на 31.12.2024 година през ЕПЕП. Страната е подала на 09.01.2025 година, два документа – отговор на въззивна жалба и документ неименуван „въззивна жалба“.

В настоящото производство не е спорно обстоятелството, че документът наименуван „въззивната жалба“ на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подадена след изтичане на предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок. Спорен е въпросът, дали тази въззивна жалба следва да се счита за насрещна и като такава - подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК.

За да прецени действителната воля на въззивника, настоящият състав изхожда от съдържанието на сезиращите съда документи, които тълкува по съдържание, заедно и поотделно. От титулното съдържание и първия абзац на въззивната жалба (действително подадена на датата на отговора по жалбата на 1 насрещната страна) следва недвусмислен извод за насочването срещу постановеното решение на първата инстанция. В този смисъл е и цитираното от страната нормативно основание за сезирането на съда – чл. 259 и чл. 260 от ГПК, като е уточнено изрично, че въззивната жалба се подава в сроковете за обжалване на решението. Не са наведени твърдения нито в нея, нито в постъпилия от страната отговор на въззивна жалба (вх.№617/09.01.2025г.), от които да се счита, че същата следва да се цени като насрещна въззивна жалба.

За последното тълкуване настоящата инстанция съобразява и практиката на касационната инстанция обективирана в решение №64/28.02.2025 година по дело №1652/2024 година, в която ВКС,ТО се е произнесъл, уважавайки жалбата на страната, която изрично е заявила воля просрочената й въззивна жалба да се съобрази относно съдържанието си като жалба по чл. 263 от ГПК.

В цитираната практика към съдържанието на просрочената въззивна жалба има недвусмислено препращане и изрично искане, обективирано в отговора срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба. Настоящият случай не е идентичен. Частният жалбоподател е просрочил подаването на въззивна жалба, който факт признава едва с частната жалба. Върнатият с проверявания съдебен акт документ не носи формалните белези и съдържанието на насрещна въззивна жалба, като за депозирането на такава не се загатва дори в отговора. Доколкото първоинстанционният съд не може да тълкува корективно изрично заявената воля от страната, е преценил коректно документите, с които е бил сезиран. Твърденията, че е подадена насрещна въззивна жалба са изложени за пръв път в разглежданата частна жалба, поради което не е имало възможност да бъдат ценени по същество от администриращия жалбата съд.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 246/14.01.2025 година по търг. дело № 392/2024 година на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2