Решение № 104 от 27.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000501917 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261319 от 23.11.2020 г., по гр. д. № 460/2020 г. (изменено в частта за разноските с Определение 269063/21.05.2021 г.) по описа на Софийски градски съд, ГО, I-27 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на ищeца И. Д. Х. с ЕГН: ********** от гр. *** сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от обвинение в извършването на престъпление по чл.313 НК, по което е бил оправдан с влязло в сила решение по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС - 12 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила - 10.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 5000лв./пет хиляди лева/ до 55 550лв. /петдесет и пет хиляди петстотин и петдесет лева/. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Постановеното решение е обжалвано със самостоятелни жалби, както от Софийска градска прокуратура, така и от ищеца Х., съответно в осъдителната и отхвърлителната част, с доводи за необоснованост и неправилност, що се отнася до преценката по чл. 52 ЗЗД.

Исканията на страните към САС са противоположни – докато от страна на ПРБ се желае отхвърляне на иска или намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, което се 1 счита за прекомерно, то И.Х. сочи, че същото следвало да се увеличи до посочената в исковата молба сума – 55 500 лв.

Страните не са депозирали писмени отговори, но в съдебно заседание взаимно оспорват жалбите си, като пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

САС констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими.

По същество:

Производството е образувано по предявен от И. Д. Х. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55 550лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършването на престъпление по чл.313 НК, по което е бил оправдан с влязло в сила решение по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС - 12 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила 10.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с постановление на СРП ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК, като досъдебното производство е приключило с внасянето от СРП на постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. С решение от 13.10.2017г. по НАХД № 1890/2017г. по описа на СРС – 122 състав ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание глоба, на основание чл.78а НК. Въз основа на подадена от ищеца жалба било образувано ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС – 12 състав, като след продължително съдебно следствие, решението на районния съд било отменено, а ищецът бил признат за невиновен. По време на цялото производство - от 2013г. до 2019г., ищецът изпитвал ужас, че може да бъде осъден и че ще остане без работа, а е в напреднала възраст, притеснявал се и относно продължителността на делото, както и от поведението на представителите на ответника в досъдебното и съдебното производство, което му се отразило негативно. Воденото разследване му причинило здравословни проблеми, като преживял стрес, унижение и срам от гаврата с него, постоянно изпитвал дискомфорт. Реномето му, градено в продължение на години, било съсипано, като съседи, близки и роднини вече имали негативно отношение към него. Самочувствието му се сринало. Ищецът излага, че през целия му живот не бил унизяван по такъв брутален начин, като дори в полицията се държали с него като с престъпник. Силно се влошило здравословното му състояние, тъй като получил исхемична болест на сърцето, триклонова коронарна болест, артериална хипертония трета степен, хипертонично сърце, захарен диабет, дислипидемия, обезитас, холелитиаза. След преглед в УМБАЛ“Света Екатерина“ ЕАД му била предписана оперативна интервенция, след което претърпял перкутанна коронарна интервенция в Александровска болница в клиниката по кардиология през м.10.2018г., както и през м.11.2018г. претърпял перкутанна короналнарна интервенция в същата болница. През м.01.2019г. претърпял интервенция на долен крайник в 2

Александровска болница, а през м.05.2019г. и перкутанна коронарна интервенция. През м.06.2019г. се наложило отново да постъпи по спешност в клиниката по кардиология.

Всички тези неизлечими болести довели и до инвалидизирането му с ЕР на ТЕЛК № 1425/17.09.2019г., с което му била призната 50% трайно намалена работоспособност. След квалифицирано медицинско изследване на 02.08.2019г. било констатирано и наличието на тежка степен на обструктивна сънна апнея. Ищецът твърди, че не бил страдал от всички тези заболявания преди да бъде образувано наказателното производство срещу него и че същите са в причинна връзка с него. Прави се искане за уважаване на предявения иск и се претендира присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете и желае отхвърлянето им.

По основателността на иска за обезщетяване на неимуществени вреди:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството.

Безспорно е в случая, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от Софийска районна прокуратура с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004г. на ВКС по тълк.д. №3/2004г., ОСГК, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, т.2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане – арг. от чл.154, ал.1 ГПК.

Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в закона.

Следователно, спорен се явява в случая само размера на обезщетението за неимуществени 3 вреди, каквото ПРБ трябва да заплати на пострадалия ищец.

При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно – времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното деяние се квалифицира като „тежко” предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение, евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.

Не се спори, че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство ЗМ № 15076/2015г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 30233/2014г. на СРП, като на 06.04.2016г. е разпитан в качеството на свидетел, а с постановление от 29.11.2016г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 05.11.2013г. в гр. София престъпление по чл.313 ал.1 НК.

Въз основа на внесено от прокурор при СРП постановление от 27.01.2017г. за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е образувано НАХД № 1890/2017г. по описа на СРС, НО, 122 състав, приключило с решение от 13.10.2017г., с което ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.313 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв.

С решение № 335/10.04.2019г., постановено по ВНАХД № 5991/2017г. на СГС, НО, 12 въззивен състав, същото е отменено и вместо него е постановено друго, с което ищецът е признат за невиновен и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК. Решението на въззивния съд е влязло в сила на датата на постановяването му – 10.04.2019г.

От показанията на свид. А. се установява, че същата познава ищеца от повече от 10 години, тъй като работи като медицинска сестра в арестите на „Г. М. Димитров“, а той бил стоматолог там, имали и вили в едно и също село. Преди заведеното срещу него през 2014г. наказателно дело, по което по-късно бил оправдан, ищецът бил много общителен, но след това се променил. Бил много притеснен, защото се страхувал, че ако бъде осъден ще загуби работата си, гледал да се изолира в кабинета си. Стресът му се отразил зле. Започнал да вдига кръвна захар и имал високо кръвно налягане, а преди нямал такива оплаквания.

Според свидетелката, заради притесненията, свързани с наказателното дело, вследствие високото кръвно, ищецът имал сърдечни проблеми, като се наложило да му бъдат поставени стендове, след направена коронарография. След поставянето на стендовете бил около шест месеца в болничен, а след това се явил на ТЕЛК и взел група инвалидност за тях и за диабет, тип 2. Ищецът все още не се бил възстановил психически, станал асоциален и все още бил в депресия. Колегите му не били настроени негативно към него, а по-скоро му съчувствали заради физическото и психическото му състояние.

Видно от показанията на свид. И. е, че същият е в приятелски отношения с ищеца, когото 4 познава повече от 25 години. През 2014г. започнало наказателно дело срещу ищеца, като същият бил много притеснен от случващото се и че може да остане без работа. Затворил се в себе си, станал потиснат и изнервен, а преди това бил душа на компанията. След като започнало наказателното дело срещу него, се появили здравословни проблеми. В началото ищецът се оплаквал от повишено кръвно налягане и сърцебиене, а след като му направили изследвания, му открили начален стадий на диабет. Имал повишен холестерол и получил стесняване на кръвоносните съдове. Искали дори да го оперират. Дори след оправдаването му от съда ищецът все още не се бил възстановил емоционално.

Приложени са като доказателства по делото епикризи за престой в две лечебни заведения, както следва: от УМБАЛ“Света Екатерина“ ЕАД – София за периода от 08.10.2018г. до 10.10.2018г. и от Клиника по кардиология в Университетска болница „Александровска“ за следните периоди: от 24.10.2018г. до 26.10.2018г., от 26.11.2018г. до 29.11.2018г., от 08.01.2019г. до 10.01.2019г., от 02.05.2019г. до 05.05.2019г. и от 06.06.2019г. до 08.06.2019г.