Решение № 1265 от 20.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Кюстендил, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100055 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано с искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „Мл. *4“, Бизнес парк София, сграда * чрез адв. С. В. М. от САК, със служебен адрес в гр. С., р-н „Об.“ ул. Б К.“ №*, вх. *, ет.*, ап.**, против И. Р. В., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул.

„М.“ №**.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 28.06.2022 г. за срок на действие 24 месеца. Сключен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 28.06.2022 г. за срок на действие 24 месеца, като със сключения договор е закупено на преференциална цена мобилно устройство TCL 305 32GB Black. Сключен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********от 28.06.2022 г. за срок на действие 24 месеца. Посочените договори били сключени между страните „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) и И. Р. В..

Ответникът потребявал услугите, но не изпълнил задълженията си по сключените договори. Към 05.11.2022 година длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 494,08 лв. Като последица от посоченото неизпълнение била начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, както следва:

1

- 58,55 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 28.06.2022 година, представляваща три месечни такси.

- 401,00 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 28.06.2022 година, представляваща три месечни такси и сума в размер 254,58 лева за TCL 305 32GB Black, представляващ част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор.

- 80,32 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 28.06.2022 година, представляваща три месечни такси Правото на кредитора на неустойка произлизало от т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с ответника.

Дължимите суми били фактурирани, както следва: сумата, в размер на 494,08 лева била фактурирана в следните фактури: Фактура № *******/05.07.2022г., Фактура №***********/05.08.2022 г. и Фактура №******/05.09.2022 г. Към всяка фактура било посочено как е формирано вземането. Неизпълнението на ответника довело до едностранно прекратяване на договорите от „Йеттел България“ ЕАД, като последния издал крайна фактура №******** от 05.11.2022 г.

В следствие на това, към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението било в размер на 1033,95 лева и се формирало както следва:

-494,08 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и осем стотинки) неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 28.06.2022 до 04.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на задължението;

-539,87 лв. (петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и разликата между цена на предоставено мобилно устройство без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство.

Всички непогасени и изискуеми задължения на И. Р. В. към „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) били в общ размер на 1033,95 лева.

Поради неизпълнение, иска се от съда, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че И. Р. В., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „М.“, №** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Мл., ж.к. Мл. *, Бизнес парк София, сграда *, сумите, както следва:

-494,08 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и осем стотинки) неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за 2 периода от 28.06.2022 до 04.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на задължението;

-539,87 лв. (петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и разликата между цена на предоставено мобилно устройство без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство.

Ответникът представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначен от съда особен представител, като посочва, че не се дължат предявените суми от ответното дружество, поради липсата на представени доказателства.

Липсвали доказателства по какъв начин и ред са прекратени процесните договори, не била връчвана покана за изпълнение и не могло да се приеме, че ответникът е съответно уведомен.

Отделно от това, в исковата молба липсвало изложение относно обстоятелствата, свързани с цената на устройството с и без абонаментен план, не бил представен и договор за лизинг. Посочва се, че освен предявените суми за такси за потребление се претендира и неустойка, която обаче била определена въз основата на незаконосъобразни клаузи, които противоречали от една страна на Общите условия за предоставянето на мобилни услуги и мобилен интернет и от друга страна на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, тъй като ответникът, в качеството му на потребител, е поставен в неизгодна и неравноправна позиция спрямо ответното дружество в качеството му на мобилен оператор, предоставящ мобилни телефонни и интернет услуги по занятие, поради което се иска съда да обяви клаузите за нищожни.

С оглед на посоченото се иска от съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното и приобщено ч. гр. д. № 2214/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1115 от 11.09.2024 г. по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват процесуално допустими.

За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че са сключени между страните действителни договори за предоставяне на 3 далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания и действителна неустоечна клауза и наличието на предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.

По делото са представени подписани от ответника договор за мобилни услуги от 28.06.2022 г., договор за мобилни услуги от 28.06.2022 г. и приложение към договор за мобилни услуги от същата дата. Съгласно първия договор за мобилни услуги, на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ****** и мобилно устройство TCL 305 32GB Black и сим карта с посочен номер, при стандартна месечна абонаментна такса за използване на услугите на оператора - 49.99лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 39,99 лв.

Договорът влиза в сила на 28.06.2022год. и изтича на 28.06.2024год.

Представен е и Договор за мобилни услуги от същата дата, с който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***** и сим карта с посочен номер, при стандартна месечна абонаментна такса за използване на услугите на оператора съобразно договора - 13.99лв. с вкл. ДДС, като за срок от 6 месеца от сключване на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 2,99 лв. Договорът влиза в сила на 28.06.2022год. и изтича на 28.06.2024год.

Като приложение към Договор за мобилни услуги на 28.06.2022г. на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********* и сим карта с посочен номер, при стандартна месечна абонаментна такса за използване на услугите на оператора съобразно договора - 26.99лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв. Договорът влиза в сила на 28.06.2022год. и изтича на 28.06.2024год.

Представени са и приети издадени от ищеца фактури за задълженията на ответника в процесния период. Не се установява да са налице основания за недействителност на посочените договори, като липсва оспорване на това, че ответникът е сключил процесните договори, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.

Видно от представените по делото писмени доказателства, включително обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържа изявление за предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания, както и сключени между страните действителни договори за услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че от ищеца са представени справки за детайлно потребление във връзка с всеки един от сключените договори за мобилни услуги, от които се установяват 4 действително потребените услуги, както и се установява коректното изчисление на фактурираните услуги.

По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги, поради което съдът приема, че същите са дължими в претендираните размери.

По исковете за присъждане на неустойки:

За уважаване на исковете по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договорите съществуват валидни уговорки за неустойки при прекратяване на всеки от договорите по вина на потребителят преди изтичане на срока и същият е прекратен по предвидения в него и в закона ред.

Съдът намира, че в настоящия случай се касае до хипотеза не за прекратяване на договора, както се твърди в исковата молба, а за разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Процесните договори са двустранни, като в случай че длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 от ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника (напр. Определение № 600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о.). Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито се доказа да е настъпила. Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката.

Предвид изложеното, неустойката по всички договори не се дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя. В случая не е извършено едностранно „прекратяване“ на договорите по инициатива на доставчика, тъй като само по себе си уговарянето в негова полза на това потестативно право не е достатъчно то да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че ще се породи, като освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право.