Решение № 74 от 15.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. П., 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330205696 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-000016 от 16.01.2024г. издадено от ***** в ОДМВР П., Сектор Пътна полиция П., с което на Т. Б. М. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят М., чрез **** адв. Р. обжалва процесното наказателно постановление. Излага мотиви, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Не било изяснено мястото за което се твърди, че било извършено нарушение дали е отворено за обществено ползване или не. Също така, практиката била такава, че голяма част от автомобилите не били регистрирани и били без регистрационни табели. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира е молба -становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащ на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 05.07.2023г. в гр. П., на ул. „Н. е управлявал МПС - ,,БМВ 530 ХД‘‘ с рама *****, което не е било регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства‘‘. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл. 143, ал. 11 ЗДвП със ЗПАМ 22-1030-001340 от 02.12.2022 г. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят управлява МПС, след като СУМПС № 285065177 му е било отнето по реда на чл. 171, т. 1, буква ,,Б‘‘ от ЗДвП със ЗППАМ № 22-1030-001340 от 02.12.2022 г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите П. Ф. и С. С..

П. Ф. е лицето, което приема документите за регистрация на МПС-та и при подаването на документи за регистрация от жалбоподателя същата е установила, че той е временно лишен от право да управлява МПС, поради което го е проследила с поглед и е установила, че той се качва в процесния лек автомобил. Това е предизвикало и подаването на сигнал от същата, като по същия е реагирал свидетелят С. С.. Той не е бил свидетел на нарушението, но е взел отношение като е съставил АУАН против жалбоподателя. От показанията на свидетелите П. Ф. и С. С. се установи безспорно, че Т. М. е придвижил процесния лек автомобил, макар и за кратко. Това, обаче е станало вътре на паркинга на сектор ,,Пътна полиция‘‘. Установи се също така, че голяма част от автомобилите, които пристигат са нерегистрирани и без регистрационни табели и се придвижват така на паркинга на сектор ,,Пътна полиция‘‘.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От копие от Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 14.07.2023 г. се установява, че е било образувано бързо производство с № 430/2023г. по описа на Трето РУ към ОДМВР гр. П. като същото е било е било прекратено, като е изпратено за реализирането на административно- наказателната отговорност на лицето.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП:

2

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 ЗАНН вменяват задължение на актосъставителя и наказващият орган да посочат описание на нарушение, както и място на извършване на същото.

Мястото на нарушението е вписано, именно – гр. П., ул.“Н.“, което е административният адрес на КАТ - П.. От събраните по делото гласни доказателства дори се установи, че жалбоподателят бил установен вътре в двора на КАТ – П., след преминаване на оградата. Установи се също така, че повечето коли в двора на последното учреждение не са регистрирани, както и са без постановени регистрационни табели.

Ето защо, съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то не е на посоченото място същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно в тази му част.

Относно нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП:

Съдът намира, че с действията си жалбоподателят М. е извършил вмененото му нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.

Тази разпоредба предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая жалбоподателят Т. М. е управлявал МПС, след като СУМПС № 285065177 му е било отнето по реда на чл. 171, т. 1, буква ,,Б‘‘ от ЗДвП със ЗППАМ № 22-1030-001340 от 02.12.2022 г. Дори и в двора на КАТ – П., същият няма право да управлява МПС.

Следователно безспорно е установено извършването на административно нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП, установяващ задължение за всеки водач да притежава валидно свидетелство за управление. По този начин е квалифицирано едно от нарушенията.

Правилно на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя за нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, като това е минимумът предвиден в закона.

Настоящият случай не може да се отчете като маловажен, доколкото 3 същият не се откроява от останалите подобни случаи със своята по-ниска степен на обществена опасност или с някакви други непредвидими обстоятелства. От друга страна от справката за нарушител/водач се установява, че по отношение на жалбоподателя са налице множество издадени наказателни постановления и фишове.

Ето защо, в тази му част наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-П..

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в 650 лева.

От друга страна е налице възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При определянето на същото се отчете, че съдебното производство приключи за едно съдебно заседание, единствено със събирането на гласни доказателства. Ето защо, трябва да се намали до минимума предвиден в закона от 400 лева. С оглед уважената част от претенцията на жалбоподателя в полза на същия по съразмерност трябва да се присъди сумата в размер от 266,67 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН,

Съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 24-1030-000016 от 16.01.2024г. издадено от ***** в ОДМВР П., Сектор Пътна полиция П. в частта с която на Т. Б. М. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-000016 от 16.01.2024г. издадено от ***** в ОДМВР П., Сектор Пътна полиция П. в частта с която на Т. Б. М. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по 4 чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на Т. Б. М.

ЕГН ********** сумата в размер от 266,67 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в

Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5