Решение № 11655 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11655 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110147752 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е от ищеца Б. Д. Г. срещу ответник „фирма“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено спрямо ответника недължимостта на сумата от 340,58 лева, представляваща ½ от общото задължение за начислена топлинна енергия, лихва за забава и дялово разпределение за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. за имот, находящ се в /населено място/, като погасена по давност.

Ищецът Б. Д. Г. , твърди, че има интерес от предявяване на иска, тъй като ответникът претендира плащане на процесната сума с изпращането на извънсъдебни покани под формата писма, фактури, публикация на справки за дължими суми на интернет страницата на дружеството, обаждания и посещения на адреса. Поддържа се, че вземанията, предмет на настоящото производство са погасени по давност. Моли съда да уважи иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „фирма“ ЕАД оспорва предявения иск като недопустим, като в условията на евентуалност счита същия за основателен и моли за уважаването му. Оспорва ищецът да разполага с правен интерес от завеждане на иска. Не оспорва, че процесното вземане е погасено по давност. Оспорва да е претендирало неговото плащане чрез принудително изпълнение. Поддържа, че ищецът е имал възможност да поиска от дружеството да обяви процесните вземания за погасени по давност, но такова искане не било отправено. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, с оглед което моли разноските да бъдат присъдени на ищеца.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.

235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства от фактическия състав на предявената претенция, а именно, че претендираното от ответника и оспорено от ищеца задължение за заплащане на исковата сума е погасено по давност, тъй като не са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Посочените обстоятелства изцяло се признават от ответника с депозирания отговор на исковата молба.

Поради изложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника исковата сума и предявения отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен.

По разноските:

Предвид приетото с Определение № 95/22.02.2018 година по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, тълкуване, следва да се има предвид, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговора на исковата молба. Ето защо и съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

С оглед направеното признание и предвид формирания извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските в процеса следва да бъдат възложени върху ищеца. Дружеството ответник е представлявано от юрисконсулт, с оглед на което разноски за процесуално представителство следва бъдат определени съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес и фактическата и правната сложност на процесния правен спор, претенцията се явява основателна за сумата от 100 лева.

Освен гореизложеното, настоящият състав счита за допълнителен аргумент за неприсъждане на разноски в полза на ищеца и процесуалния представител за предоставена безплатна правна помощ обстоятелството, че същите не съставляват необходими разноски за водене на делото. След служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищцата Б.

Д. Г. е предявила срещу ответника „фирма“ ЕАД 16 /шестнадесет/ на брой идентични претенции за отричане на вземания за топлинна енергия за различни периоди от по няколко месеца всеки. Макар същото да е 2 гарантирано от закона право на страната с оглед предприемане желаната стратегия за защита на субективните права, при добросъвестно упражняване на правата, не би се стигнало до разноски в искания размер. Предвид цената на исковете по всяко едно от предявените дела (58,57 лева по гр.д. № 34491/2022 г., 36,41 лева по гр.д. № 34494/2022 г., 40,64 лева по гр.д. № 34495/2022 г., 64,18 лева по гр.д. № 34497/2022 г.) генерирането на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, несъмнено сочи на явна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. Г. , ЕГН ********** с адрес /населено място/ НЕ ДЪЛЖИ на „фирма“ ЕАД, ЕИК .............. със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „...”, ул. „....” № 23Б сумата от 340,58 лева, представляваща ½ от общото задължение за начислена топлинна енергия, лихва за забава и дялово разпределение за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. за имот, находящ се в /населено място/, като погасена по давност.

ОСЪЖДА Б. Д. Г. , ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ н а „фирма” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....” № 23Б на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 100 лева – разноски в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3