Решение № 352 от 28.09.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1949/2026
- Вид
- Решение № 352
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- Дарина Крумова -Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 22, ал. 6 и 7 · Закон за електронното управление
- чл. 22, ал. 6 и 7 · Закон за електронното управление
- чл. 68, ал. 1 · Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
РЕШЕНИЕ
№ 352 гр. Стара Загора, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20265530201949 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Н., подадена чрез адв. Г. К. против електронен фиш Серия К № 12108993 на ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Сочат се съображения в тази връзка. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, но чрез адв. Г. К. депозира допълнително писмено становище. Претендира заплащането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш, като претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалвания електронен фиш серия К № 12108993 на ОД на МВР, гр.
1
Стара Загора на Д. И. Н. на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 204,52 евро / 400,01 лева за това, че на 08.02.2026г. в 15,25ч. на път I-5, км. 221+950, разклон с. Змейово управлявал в посока към гр. Стара Загора МПС марка и модел: *** ***, с рег. № *** със скорост от 95 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26, като нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 120ССА64, при което превишаването на разрешената скорост е с 45 км/ч, като е отчетен толеранс от - 3 км/ч.
От приложената към административнонаказателната преписка снимка, заснета на 08.02.2026г. с АТСС № 120cca64 е видно, че на 08.02.2026г. в 15,25 часа, лек автомобил с рег. номер *** е засечен със скорост 98 км/час при ограничение: 50 км/час.
От протокол за използване на АТСС с рег. № 619/09.02.2026г. е видно, че на 08.02.2026 за времето от 14.50ч. до 15.30ч. АТСС ARH CAM S1 № 120ССА64 е използван на място за контрол - на път I-5, км. 221+950, разклон за с. Змейово, при зададено ограничение на скоростта с пътен знак 50 км/ч От удостоверение за професионална квалификация № 102620/2022г., издадено от Академия на МВР е видно, че А.К.А. е преминал обучение:
„Контрол на пътното движение чрез използване на технически средства автоматизирани информационни системи и работни станции за отдалечен достъп“, което включва и обучение за работа .
Във връзка с наличната вертикална сигнализация и хоризонтална сигнализация в участъка на път I-5 от км 221+903 до км 222+120 е представено писмо с вх. № 22269/20.07.2026г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Към него Областно пътно управление, гр. Стара Загора е приложило схема. От последната е видно, че за движещите се ППС в посока към гр. Стара Загора, на км 221+918 е поставен пътен знак В26 - „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ - в случая 50 км/ч. След този знак е и разклонът за с. Змейово, който приключва на км 221+950. След това на км 222+120 е поставен пътен знак В26, въвеждащ ново ограничение на скоростта - 40 км/ч.
Относно техническата изправност на радарния скоростомер са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 2
17.09.5126 от 07.09.2017г. и протокол за проверка № 059-СГИСИС/06.03.2025г., и двете по описа на Българския институт по метрология.
Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил марка и модел: *** ***, с рег. номер *** е Д. И. Н..
Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на електронни фишове.
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да издават електронни фишове за налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
От справка за електронен фиш серия К № 7645381 на СДВР е видно, че същият е бил връчен на 17.06.2026г.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш на това основание.
Същевременно обаче от събраните по делото доказателства не се установи по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Д. И. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци – „пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната.“
Следователно забраната важи за участъка от пътя след съответния пътен знак.
В конкретния случай, пътен знак В-26 е поставен на път І-5, км. 221+918 и въведеното с него ограничение на скоростта важи за участъка от пътя след процесния километър.
Същевременно чл. 68, ал. 3 от същата Наредба предвижда, че „въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващо кръстовище с републикански или общински път, или улица.“ Съгласно § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП - „кръстовище“ е място, където два 3 или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.“ В случая от представената от Областно пътно управление, гр. Стара Загора схема на хоризонталната и вертикална сигнализация на път I-5 от км 221+903 до км 222+120 към 08.02.2026г. е видно, че малко след процесния пътен знак В26, поставен на път І-5, км 221+918 е налице кръстовище обозначено в административнонаказателната преписка, като разклон за с.
Змейово. Краят на кръстовището е обозначен на км 221+950.
Следователно на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш като място на нарушението - път I-5, км 221+950, за жалбоподателката не е важала забраната за движение със скорост по-висока от 50 км/ч.
За нея в този момент е била в сила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която предвижда задължение за водачите на ППС категория В при избиране скоростта на движение извън населено място да не превишават 90 км/ч.
Жалбоподателката се е движила със скорост от 95 км/ч на път І-5, км 221+950, като по този начин е превишила с 5 км/ч разрешената скорост за движение извън населено място, но извършеното от нея нарушение не може да се квалифицира като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, доколкото за превишение на разрешената скорост с до 9 км/ч законодателят не предвижда административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и направеното от адв. Г. К. искане за присъждане на разноски, съдът намира, че въззиваемата страна ОД на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да й заплати на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв. или 204,52 евро за процесуално представителство. Съдът намира, че същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да отбележи следното:
На първо място, по отношение на възражението на жалбоподателя Д.
И. Н. досежно размера на наложеното му административно наказание, съдът 4 намира, че същият действително е неправилно определен.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ превалутирането става като „стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагането на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон.“ В случая разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП предвижда „ водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т. 5 - за превишаване от 41 до 50 км/ч - с глоба 400 лв.“ След извършване на превалутиране по реда на ЗВЕРБ процесните 400 лв. се считат за 204,52 евро.
В конкретния случай наказващият орган е допуснал нарушение като е извършил превалутиране от евро в лева - от 204,52 евро в 400,01 лв., което е неправилно.
Това нарушение обаче не следва да се приеме като съществено, доколкото стойността на наложената глоба в евро съответства на правилата, визирани в чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ.
На второ място, несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че към административнонаказателната преписка липсват доказателства за това, че техническото средство, с което е измерена скоростта на процесния автомобил, е преминало съответната метеорологична проверка.
От представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. и протокол за проверка № 059-СГИСИС/06.03.2025г., и двете по описа на Българския институт по метрология е видно, че това не е така.
На трето място, по отношение на възраженията на жалбоподателя относно авторството на деянието, следва да се посочи, че в случая важи презумпцията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, съгласно която „За нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 5
3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В 14-дневен срок от получаването му лицето, на което е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Декларацията и копието на свидетелството за управление на МПС могат да бъдат подадени по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление и подписана с квалифициран електронен подпис, освен в случаите по чл. 22, ал. 6 и 7 от Закона за електронното управление. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира.“
На четвърто място, несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя, че в обжалвания електронен фиш липсва посочване на собственика на процесното МПС.
От съдържанието на връчения на Н. електронен фиш /л. 11 от делото/ е видно, че е посочено: „Собственик, на когото е регистрирано МПС / ползвател: Д. И. Н..“ Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че е ангажирана административнонаказателна отговорност именно на Н..
На пето място, неоснователни са и възраженията досежно нечетливо, затъмнено и лишено от какъвто и да било визуален образ веществено доказателство - снимка от АТСС - л. 14 от делото.
Действително след служебна справка в ЕИСС, съдът констатира, че сканираният екземпляр на снимката е неясен и на него не се вижда добре заснетото МПС и съответно неговият регистрационен номер. Същевременно обаче това не важи за приложената на л. 14 от делото снимка, представляваща част от административнонаказателната преписка. На нея се виждат както самият лек автомобил, така и неговите марка: *** и регистрационен номер:
6
***.
На последно място, разминаването, сочено в допълнителната жалба, касаещо засечената с АТСС скорост - 98 км/ч и вписаната като установена скорост в обжалвания електронен фиш - 95 км/ч, се дължи на отчетения толеранс от - 3 км/ч. Същият е съобразен с техническите характеристики на АТСС. В протокола за проверка – 059-СГ-ИСИС/06.03.2025г. на Българския институт по метрология е посочено, че при реални условия на измерване на скорост максимално допустимата грешка на тази система за контрол е ± 3 км/ч до 100 км/ч и ± 3% над 100 км/ч.
Разпечатката съдържа 54 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88391f0d-86a2-47c8-9c31-9b43702ad5a1