Решение № 257 от 20.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 92/2023
- Вид
- Решение № 257
- Подписан
- 20.04.2023
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 5 · Закон за енергетиката
- § 1, т.15 · Закон за енергетиката
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.18, ал.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл.686, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл.692, ал.4 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл.694, ал.2, т.1 · Търговски закон
- чл.694, ал.6 · Търговски закон
- чл.694, ал.7 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 257 гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000092 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по две въззивни жалби, съответно на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/, чрез органния му представител управителя В. Г., както и на синдика на същото дружество - В. С. - и двете жалби насочени против Решение № 123/19.11.2022 г., постановено по т.д. № 96/2022 г. по описа на ОС Благоевград.
Със същото по предявен положителен устновителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ на «Електрохолд Продажби»АД, ЕИК 175133827 е признато за установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на «В § ВГД Оранжерии Петрич»ООД /н/, съществуването на вземания в общ размер от 23 108,26 лв., предявени с молба от 19.01.2022 г. по т.д. № 252/2016 г. по описа на ОС Благоевград, включени в списъка с неприети вземания, обявен в ТР на 09.02.2022 г., от които : 1/ 21 285,04 лв. главница по незаплатени фактури за предоставени мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа за брой дни в месеца и предоставена мощност 1300 квт. за периода 01.03.2020 г. - 31.12.2021 г. по клиентски № 110000110047, с място на потребление - Оранжерия в гр.Петрич, м.»Амушева лъка», ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 1 823,22 лв. законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода 11.04.2020 г. - 17.01.2022 г.
Във всяка една от въззивните жалби се развиват доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на установените съдопроизводствени правила по проверка на доказателствата /едностранчива и правратна преценка на събраните по делото такива/, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа се, че анализът на наличните по делото доказателства не установява наличието на облигационна връзка между страните по делото за процесния период, за да се приеме, че въззивното дружество не е изпълнило задължението си по нея.
1
Твърди се, че още през 2015 г. «В § ВГД Оранжерии»ООД /н/ продал на «Подгорие 2013»ООД недвижими имоти - трафопости, както и други сгради, описани в нот.акт № 43, т.VII, дело № 862/2015 г. на нотариус с район на действие - РС Петрич, което било известно на „ЧЕЗ Електро България“АД, защото посоченото дружество било уведомено с молба от 15.10.2015 г., с която е направено изявление за прехвърляне на партидата. Ето защо обстоятелството, че това не е сторено, не може да се вмени във вина на въззивното дружество.
Налице били всички представки за завършване на фактическия състав на прехвърляне на партидите - изрично съгласие на лицата - прехвърлител и поемател и представяне на доказателства за осъществения факт на прехвърляне на собствеността. Бездействието на ЧЕЗ Електро България да отчете смяната на собствеността не следвало да води до неоснователното начисляване на каквито и да е задължения в тежест на въззивника търговец.
По подробно изложение доводи в подкрепа на така заявените оплаквания се иска от настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение, като неправилно и се постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли.
Насрещната страна не е взела становище по въззивните жалби.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
Благоевградският окръжен съд е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ от „ЧЕЗ Електро България” АД против „В § ВГД Оранжерии Петрич““ООД /н/.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че с решение на ОС Благоевград, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20190221131408 на 21.02.2019 г. е открито производство по несъстоятелност на „В § ВГД Оранжерии“ООД, прекратена е търговската му дейност и дружеството е обявено в несъстоятелност.
В срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, кредиторът „ЧЕЗ Електро България“АД предявил свое вземане по отношение на несъстоятелния длъжник за предоставени мрежови услуги „достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност“ за обект гр.
Петрич., местност „Амушева лъка“, обект Оранжерии Петрич, с клиентски номер 110000110047, с обща стойност на главницата в размер на 21 285,04 лв. за период от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. и лихва върху главницата в общ размер на 1823,22 лв. за период от 11.04.2020 г. до 17.01.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателно плащане.
Тези вземания били включени от синдика в списъка с неприети такива, обявен в ТРРЮЛНЦ на 09.02.2022 г., като в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ кредиторът „ЧЕЗ Електро България“АД оспорил списъка с възражение пред съда по несъстоятелността. По възражението му съдът се произнесъл с определение от 11.04.2022 г., оставяйки го без уважение.
Предвид изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на процесния иск за установяване съществуване на предявеното от него в производството по несъстоятелност на длъжника вземане.
Твърдяло се е още, че ищцовото дружество притежавало лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135- 11/ 29.11.2006 г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г, издадени от ДКЕВР /КЕВР/.
Същото се намирало в облигационни правоотношения с ответника търговец /в несъстоятелност/ по силата на сключен Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 14300122 от 01.01.2007 г., към който било подписано от страните и Споразумение № 3301025 от 08.02.2007 г. за място на доставка и продажба на електрическа енергия: гр. Петрич, обект Оранжерии Петрич, местност „Амушева лъка“.
Ответникът бил регистриран като небитов клиент по договорна сметка за ел. енергия с клиентски № 110000110047, с място на потребление - посоченото по-горе, като обектът бил 2 присъединен към електроразпределителната мрежа на страна средно напрежение с предоставена мощност 1300 квт.
Твърдяло се още, че ответникът ползвал предоставени от енергийното дружество мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни в месеца и по предоставена мощност 1300 квт. за период от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г., като договорните отношения между страните се регулирали и от Общи условия /ОУ/ за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, издадени на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР, които били публично известни чрез публикацията им в централния и местния печат и на интернет страницата на продавача.
ОУ обвързвали всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите (чл. 98а, ал. 4 ЗЕ). Съгласно чл. 98а, ал.
5 от ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Поддържано е, че ответникът не е внасял заявление и цитираните общи условия го обвързват.
Така съгласно ОУ и сключения договор между страните, ищцовото дружество изпълнило договорните си задължения по предоставени на ответното дружество мрежови услуги в период от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. на клиентски № 110000110047, за което е издало отделни данъчни фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми и периоди, подробно изброени по счетоводна справка за задълженията към 17.01.2022 г.
Според справката стойността за използваната мрежова услуга за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. е 21 285,04 лв. - главница и 1823,22 лв. - лихва за забавено плащане за период от 11.04.2020 г. (датата, следваща падежа на най-старата неплатена фактура) до 17.01.2022 г. (датата на изготвяне на счетоводната справка). Подробно са посочени и задълженията за всяка една от издадените фактури. За посочените в тях суми били начислени и лихви за забава на обща стойност 1 823,22 лв. за период от 11.04.2020 г. до 17.01.2022 г.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца, индивидуализирано погоре по основание и размер.
В отговора на исковата молба ответното дружество, чрез законния си представител, е оспорил предявените искове.
Оспорило е фактическите твърдения на ищеца, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.енергия за процесния период като е твърдял, че всички ползватели на електрическа енергия на територията на бившия оранжериен комплекс се снабдявали с такава чрез електропровод 20 киловолта, който е от възлова станция „Оранжерии“ до подстанция „Петрич“, захранващ се с електрическа енергия от „Топлофикация Петрич“ АД и е негова собственост, като електрозахранването е от Ко генерация.
Твърди, че след изграждане на Ко генерационните централи на територията на комплекса е запазена като резервно захранване въздушна кабелна линия, която била свързана с оранжерийния комплекс чрез трансформатори, които били собственост на ответното дружество по силата на приватизационната сделка на предприятието. Същото дружество обаче продало тези трансформатори на „Подгорие 2013“ ООД на 10.09.2015 г.
/н.а. № 074, т.II, рег. № 7784, дело № 235 на нотариус с № *** от РНК/.
Ето защо и нямало основание „В § ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/ да бъда задължавано да заплаща стойността на издаваните срещу него фактури от ищеца, защото не му е предоставяло каквито и за е услуги.
Твърди се още, че след извършената продажба на 10.09.2015 г. до „ЧЕЗ Трейд 3
България“АД били изпратени декларации за съгласие за прехвърляне на партида с вх. № 1014012607/3007 от 2015 г. и с вх. № 1014021324/3107 от 2015 г., с което ответното дружество едностранно е заявило желание за прехвърляне на партидата си, а с писмо изх.№ 13/15.10.2015 г. „Подгорие 13“ООД изразило изрично съгласие да стане собственик на партидите.
По този начин ответникът сторил всичко необходимо, което се изисква от него, но ищецът не отчел смяната на собствеността на партидите и продължил да издава фактури срещу „В § ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/, вместо на новия им титуляр „Подгорие 13“ООД.
На отделно основание ответното дружество било с прекратена дейност, считано от 20.02.2019 г., но въпреки този известен и на ищеца факт, последният продължил да издава фактури срещу него, вкл. предявените вземания били за периода от 01.03.2020 г. - 31.12.2021 г. , когато договорът между страните вече бил прекратен.
Идентични съображения са развити и в отговора по исковата молба, депозиран от синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ООД.
В допълнителна искова молба ищецът /с променено наименование „Еврохолд Продажби“АД/ е оспорил доводите на ответника за прекратяване на договорните правоотношения помежду им и поддържа, че страните са обвързани от такива и към момента, поради което независимо от липсата на потребление на ел. енергия за процесния период 01.03.2020 г. - 31.12.2021 г., ищецът е начислил по утвърдени от КЕВР цени за предоставени мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички небитови клиенти, какъвто е и ответника, поради наличие на присъединен към ЕРМ обект - Оранжерии Петрич, за който присъединяването не е прекратено.
Поддържа се, че и към настоящия момент обектът на несъстоятелното дружество има достъп до електроразпределителната мрежа на „Електрохолд продажби“ АД, а този достъп не може да бъде прекратен и едностранно от разпределителното дружество, т.к. ел. съоръженията се намират вътре в границите на недвижимия имот на длъжника, до който същият отказва да осигури достъп на служителите на ищцовото дружество за демонтиране на съоръженията за присъединяване.