Определение № 1866 от 25.06.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

............/25.06.2020г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №

1384 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ИЩЕЦА С.Ж.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** срещу ОТВЕТНИЦИТЕ:

1/ Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, и 2/ П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици съответно на 49,04 % за първия ответник и 50,96% за втория ответник от недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ No 3 /мезонет/ на трети и четвърти етаж в ляво със застроена площ 228 кв. метра и идентификатор *** по кад. карта на гр. Варна, одобрена със заповед РД - 18 -98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед КД-14-03-2706/23.10.2014 г. на Началника на СГКК - Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1 - на същия етаж ***, под обекта *** и

***, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж

***, под и над обекта няма, находящ се в сградата в етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски" № 9, построена в ПИ с идентификатор ***, при граници на поземлени имот имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***.

Правният си интерес от водене на настоящото производство ищецът обосновава с твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот въз основа на учредено и изпълнено от праводателя му право на строеж, а в условията на евентуалност въз основа на давностно владение.

На съда му е служебно известно, че с влязло в сила решение No 91 / 13.07.2018г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.гр.дело № 226/18 г., въззивната инстанция е отменила решението на ВОС по гр.д. 1535 / 2017г., като са отхвърлени предявните от С.Ж.Ж. против Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, при участието на трето лице-помагач на ответника П.П.С., да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик недвижим имот: апартамент № 3 /мезонет/ на трети и четвърти етаж – ляв, със застроена площ от 228 кв. м. и идентификатор *** по КК на гр.Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1 - на същия етаж ***, под обекта *** и

***, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж

***, под и над обекта няма, находящ се в гр. Варна, ул.“Иларион Макариополски № 9, построена в ПИ с идентификатор ***, при граници на поземлени имот имоти с идентификатори: ***, ***,101, с твърдения за придобиване на правото на собственост по силата на учредено и изпълнено от праводателя му право на строеж, както и в условията на евентуалност с твърдения за придобиване на правото на собственост по давност.

С оглед на гореизложеното и предвид влязлото в сила решение по гр.д. 1535 / 2017г. на ВОС съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на производството по предявения отрицателен установителен иск между същите страни, със същия предмет и идентични заявени основания, на които обосновава качеството си на собственик. Въпреки, че в производството по положителния установителен иск П.С. е трето лице помагач, то той е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което са отречени правата на собственост за ищеца.

Предвид горното, съдът приема, че така предявеният иск е недопустим и съгласно чл.130