Решение № 429 от 16.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 16.01.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 5700/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД от Р.А.Г. ЕГН ********** против Б.Н.Б.за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 214 700 щатски долара /с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 19.06.2014 г. в размер на 308 309 лева/ и 132 000 евро /с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 19.06.2014 г. в размер на 251 907 лева/ - причинени от незаконосъобразни действия на квестори на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), в резултат на неизпълнение и противозаконна отмяна /анулиране/ на два банкови превода - за 214 700.00 USD и за 132 000.00 EUR наредени от сметки на ищеца в „КТБ“ АД до сметки на ищеца в БАКБ, ведно със законната лихва върху горните суми считано от 27.06.2014 г. до окончателното им изплащане, както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, причинени от непозволено увреждане в размер на 10 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.02.2010 г. е сключил безсрочен Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ с „К.Т.Б.“ АД /“КТБ“ АД/ като изпълнител, в качеството й на лицензирана от БНБ платежна институция – Банка. Излага, че в съответствие с договора за платежни услуги има открити в КТБ АД две разплащателни сметки - една в USD и една в EUR, както и други банкови сметки, сумите по които не са предмет на настоящия иск.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.06.2014 г. преди поставянето на КТБ АД под специален надзор е подал и КТБ АД е приела за изпълнение две негови платежни нареждания за плащане, както следва: 1. Платежно нареждане за валутен превод с реф. № 32/11/00107924, бордеро 468644 за сумата от 214 700 щатски долара от негова сметка при КТБ АД по негова сметка в БАКБ /доларов превод/; и 2. Платежно нареждане за валутен превод с реф. № 32/11/00107928, бордеро 467023 за 132 000 евро от негова сметка по негова сметка в БАКБ.

Ищецът излага, че е наредил плащанията да се извършат като сумите се трансферират по негови сметки в „Българо американска кредитна банка“ АД /БАКБ/, а КТБ АД е приела платежните му нареждания като редовни и с налични суми по неговите сметки за изпълнение, което е било отбелязано върху тях с печат, подпис и дата на приемане, включително час 3.19. Посочва, че през следващите дни е проверявал за получаване на парите в БАКБ, но преведените суми така и не са пристигнали, включително до завеждане на исковата молба, поради което е поискал от КТБ АД извлечения от сметките, по които е направил платежните нареждания от 19.06.2014 г. Сочи, че от предоставените му извлечения за периода 19.06.2014 г. - 08.10.2014 г. е видно, че Банката е приела платежните нареждания за изпълнение и по двата превода на 19.06.2014 г. и е удържала таксите за превод, но и двата превода са били „анулирани” от назначените от БНБ квестори.

В тази врзъка се посочва, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. по Протокол № 11 от заседание от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1 и ал.

2, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал.

2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца и са назначени квестори. С решението е спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е нейната дейност й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз и т. н.

Ищецът твърди, че за превода в евро е било записано на извлечението „анулиран издаден валутен превод, съгласно Заповед К-21/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД. В тази връзка сочи, че не е ясно как е извършено осчетоводяване на анулирането на 20.06.2014 г., предвид обстоятелството, че заповедта за анулиране е от 25.06.2014 г., поради което същата би следвало да е издадена от първоначално назначените квестори на 20.06.2014 г., а именно Славияна Стоилова Данаилова-В. и Христина Иванова Стамова.

За превода в долари е било записано „анулиран издаден валутен превод, съгласно докладна записка В-3248/04.07.2014г. и резолюция на квесторите за канцелиране на излъчените валутни преводи”. Като дата на осчетоводяване на анулиращата операция е била посочена дата 01.07.2014 г., т.е. отново дата преди докладната записка от 04.07.2014 г..

Ищецът излага, че от двата записа по извлеченията и от предадените му две Суифт съобщения е видно, че направените платежни нареждания са били не само приети от представляващите КТБ АД за изпълнение на 19.09.2014 г., но и са въведени в платежните системи и са изпратени електронни съобщения от Банката на платеца към операторите на платежните системи, в които Банката има сетълмент сметки.

Това е станало преди датата на специалния надзор, наложен от БНБ на КТБ АД на 20.06.2014г., а след тази дата незаконосъобразно са отменени от квесторите, на неизвестна дата и начин, с неизвестни електронни Суифт съобщения в платежните системи, преди завършване на платежните транзакции със заверка на сметките му в БАКБ.

По отношение на превода в евро, сочи, че платежното му нареждане е въведено в платежната система Target 2, без да е посочена дата на въвеждане, но счита, че следва да се предположи, че това е датата на приемане на платежното нареждане от КТБ или 19.06.2014 г. Твърди, че на 23.06.2014 г. сметката на КТБ е дебитирана, но не се съобщава при коя банка е тази сметка, като счита, че тя би следвало да е в БНБ, като оператор на платежната система Target 2. Ищецът счита, че анулирането на операцията едва на 25.06.2014 г. налага извод, че БНБ като агент по сетълмента по Target 2 не е заверила с парите сетълмент сметката на БАКБ.

Във връзка с изложеното, ищецът твърди, че се налага изводът, че след посочените дати квесторите или са изпратили електронни съобщения в платежната система до CITIBANK, която е кореспондентска банка за доларовия превод и са поискали отмяна на превода и връщане на парите или че БНБ незаконосъобразно не е заверила с парите сетълмент сметките на БАКБ със сумата по превода. Сочи се, че за евровия превод, съобщение на квесторите за отмяна на трансферната операция трябва да е изпратено до БНБ, тъй като там няма кореспонденти или посредници, а сметката на КТБ е в агента по сетълмента за платежна система Target 2, а именно БНБ. По този начин евровият превод е отменен от самия агент по сетълмента БНБ, чрез назначените от него квестори или други служители на БНБ с правомощия в платежната система Target 2.

Ищецът излага, че с посоченото решение БНБ е лишила от достъп до парите по сметките и всякакви други права по договорите им всички вложители и всички останали клиенти на банката и е направила недостъпни паричните им средства в банката. Твърди, че впоследствие със съдебно решение КТБ АД е обявена в несъстоятелност и всички негови парични средства, вкл. и тези по процесните платежни нареждания вместо да му бъдат на разположение по неговите лични сметки в БАКБ от 27.06.2014г. са се трансформирали във вземане от масата на несъстоятелността, като до предявяване на настоящата искова молба няма осребряване на нито един лев на вземането му от масата на несъстоятелността.

Във връзка с изложеното ищецът твърди, че е претърпял вреди от противоправните действия на квесторите на КТБ АД /в несъстоятелност/, назначени от БНБ, изразяващи се в незаконосъобразна отмяна /анулиране/ от страна на квесторите на подадени от ищеца платежни нареждания на валутни преводи в евро и долари, поради което е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск за компенсация на претърпените вреди.

Поддържа, че процесуалната легитимация на ответника се изразява в това, че преки извършители на деликта по чл. 45 ЗЗД са квесторите и или други лица, на които е възложено от БНБ изпълнение на функциите на БНБ като участник в платежните системи, в качеството й на централна банка или агент по сетълмента, т.е. от противоправни действия на служители на БНБ, включително такива, обслужващи платежната система ТАРГЕТ 2, изразяващи се в прекратяване на трансферната операция, на които БНБ е възложила работа и отговаря гаранционно за вредите, причинени от тях според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Поради изложеното, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искове и претендира разноски по делото.

Ответникът Б.Н.Б.е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност оспорва същите като неоснователни. На първо място излага, че искът е недопустим поради това, че назначените от УС на БНБ квестори не са служители на БНБ, нито между БНБ и квесторите възникват мандатни правоотношения, по арг. от чл. 116, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 115, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 105, ал. 1 ЗКИ.

В тази връзка сочи, че съгласно чл. 105, ал. 1 и 2 ЗКИ квесторът е физическо лице с правомощия, предвидени в чл. 106 -111 ЗКИ, които по своята същност представляват управление и контрол на банката, като квесторът се отчита за дейността си само пред БНБ, но сочи, че този факт сам по себе си не води до възникване на служебно или мандатно правоотношение между квестора и БНБ, тъй като от посочените разпоредби се налага извод, че квесторът е самостоятелна фигура, различна от органа, който го назначава (УС на БНБ) и от банката, чието управление и надзор му е възложено (в случая - КТБ). Квесторът упражнява предвидените в закон функции и правомощия и получава възнаграждение за сметка на банката, а не получава възнаграждение по служебно правоотношение с БНБ. В тази връзка се излага, че квесторът не е нито служител, нито орган на БНБ, защото не е част от структурата на Централната банка, нито изпълнява възложена от БНБ работа, като изпълнява функции, предвидени в закона, поради което квесторът отговаря за вреди, причинени на трети лица в резултат на действията му, на самостоятелно основание, предвидено в чл. 112, ал. 1, изр. 2 от ЗКИ.

В тази връзка счита, че наличито на самостоятелно основание за ангажиране на гражданската отговорност на квесторите на КТБ АД изключва ангажирането на гаранционната деликтна отговорност на БНБ за действия на квесторите на основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като последната се явява общ състав спрямо специалния състав на чл.

112, ал. 1 от ЗКИ. Предвид изложеното се твърди, че искове са предявени срещу ненадлежен ответник, тъй като БНБ не отговаря за вреди, причинени от квесторите по чл. 105 ЗКИ.

На следващо място се излага, че предявените искове са неоснователни и поради наличието на специален ред за ангажиране на отговорността на БНБ във връзка с осъществяваните от нея надзорни функции, предвиден в чл. 79, ал. 8 от ЗКИ. Съгласно цитираната разпоредба БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Счита, че нормата на чл. 79, ал. 8 от ЗКИ предписва специален ред за обезщетяване на причинените вреди при упражняване на надзорни функции на БНБ, който не съответства на общия принцип, установен в чл. 49 във връзка е чл. 45 от ЗЗД за отговорност на чужди протироправни действия. Отделно от това, сочи, че отговорността на БНБ може да бъде ангажирана само за умишлени действия на нейни органи и оправомощени от органите лица по повод осъществяваните от тях надзорни функции, а квесторите не са нито орган на БНБ, нито са оправомощени от органи на БНБ лица, поради което БНБ не може да отговаря за техни действия, което означава, че не е налице пасивна процесуална легитимация за БНБ като ответник по иска с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

На следващо място се излага, че исковете са неоснователни и поради липса на осъществен фактически състав по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, респ. поради това, че не е не е налице нито един от елементите на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД. В тази връзка се излага, че БНБ няма качеството възложител в отношенията с квесторите на КТБ АД, квесторите представляват самостоятелен орган, който функционално подпомага БНБ при осъществяването на специалния надзор, но Централната банка не определя правомощията им, нито възлага изпълнението на конкретни действия, а последиците от техните действия настъпват директно за контролираната от тях банка, а не за БНБ. Отделно от това, анулирането на процесиите валутни преводи не е в противоречие на приложимата правна уредба и решенията на БНБ, липсва виновно поведение на квесторите, за ищеца не са настъпили реално претърпени от него вреди и не е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на квесторите и твърдяните от ищеца вреди. Оспорва и предявения акцесорен иск за лихва по чл. 86 ЗЗД поради неоснователност на главния иск.

Разпечатката съдържа 30 от 180 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88387a61-834a-45d7-ab2c-24940c8eafc9