Определение № 20482 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20482 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100508259 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК ..

Образувано е по частна жалба с вх. № 135661/29.04.2026 г., подадена от Е. С. М., гражданка на Руската федерация, чрез адв. Н. Т., срещу Определение № 10352/16.03.2026 г., постановено по гр. д. № 54070/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, с което производството по делото е прекратено поради липса на компетентност на българския съд.

Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че предявеният иск не е иск за делба или за уреждане на брачен имуществен режим между бивши съпрузи, а самостоятелен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД срещу увреждаща сделка с дружествени дялове от българско търговско дружество — „НЕФ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202191442. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приравнил източника на твърдяното вземане с предмета на предявения иск. Счита, че спорът има връзка с Република България, тъй като сделката е сключена с нотариално удостоверяване пред български нотариус, има за предмет дружествени дялове от дружество, регистрирано в България, и е отразена в Търговския регистър.

Сочи, че съгласно чл.56,ал.1 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, а съгласно чл.58 КМЧП в обхвата на това право попадат и придобиването и загубването на членство, свързаните с това права и задължения, както и отговорността за задължения. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото — върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор от ответниците С.Ю.Н. и А.А.Н., чрез адв. А.С., с който жалбата се оспорва. Поддържа се, че определението е правилно, тъй като качеството на ищцата на кредитор се извежда изцяло от брачния договор и от имуществените отношения между бившите съпрузи, поради което спорът е обусловен от правоотношение, попадащо в приложното поле на чл. 23 от Договора между НРБ и СССР за 1 правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите в частната жалба, отговора и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на Е. С. М. срещу С.Ю.Н. и А.А.Н.. Ищцата твърди, че е сключила граждански брак със С.Ю.Н. на 06.09.2001 г. в гр. Москва, Руската федерация, както и че на 27.05.2015 г. между съпрузите е сключен брачен договор, уреждащ имуществените им отношения по време на брака и след неговото прекратяване.

Твърди се още, че по време на брака ответникът С.Ю.Н. е учредил в Република България „НЕФ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202191442, с капитал 100 лв.

(51,13 евро), разпределен в 100 дружествени дяла, както и че на 08.09.2021 г. е прехвърлил всички дружествени дялове на своята майка — ответницата А.А.Н.. С исковата молба се иска обявяване за относително недействителна спрямо ищцата на продажбата на 1/2 от дружествените дялове, а именно 50 дяла с номинална стойност 50 лв. ( 25,56 евро) с оглед факта, че съгласно сключеното споразумение по време на брака ½ от имуществото С.Ю.Н. принадлежи на ищцата, с оглед на което и Е. С. М. се явява кредитор на вземане спрямо бившия си съпруг в размер на ½ от стойността на дружествените дялове от „НЕФ ГРУП“ ЕООД

С обжалваното определение СРС е приел, че спорът попада в приложното поле на чл. 23 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, доколкото качеството на ищцата на кредитор се извежда от брачния договор и от имуществените отношения между бившите съпрузи. Прието е още, че страните са граждани на Руската федерация, че не е установено обичайно местопребиваване на ответниците в Република България, както и че липсват данни ищцата да има местопребиваване в България.

Делото е с международен елемент, доколкото ищцата и ответниците са чужди граждани. Международната компетентност на българския съд следва да бъде преценена самостоятелно, като въпрос, различен от приложимото материално право.

При тази преценка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 3 КМЧП, съгласно която разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. В случая правилно първоинстанционният съд е обсъдил Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, 2 семейни и наказателни дела, доколкото ищцата извежда твърдяното си качество на кредитор от брачен договор и от имуществените отношения между бивши съпрузи — граждани на Руската федерация. Съгласно чл. 23, т. 1 и т. 2 от договора личните и имуществените правоотношения между съпрузи се уреждат от законодателството, определено според тяхното местожителство и гражданство, а съгласно чл. 23, т. 4 при решаване на въпросите по личните и имуществените правоотношения между съпрузите са компетентни органите на правосъдието на договарящата страна, чието законодателство следва да се приложи. Посочената уредба е релевантна към обуславящото правоотношение, от което ищцата извежда вземането си. Тя обаче не променя характера на предявения иск по чл. 135 ЗЗД. С него ищцата не иска делба, нито пряко уреждане на брачен имуществен режим, а обявяване на относителна недействителност спрямо нея на разпоредителна сделка между длъжник и трето лице, т.е. касае за облигационен иск. С иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно преобразуващо право, което възниква в полза на кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията, извършени от неговия длъжник, с които последният го уврежда. Ето защо и въззивният съд намира, че нормата на чл.23 от Договора между НРБ и СССР по отношение на компетентния съд.

От изложените от ищеца факти, на които основава иска си и заявеният от него петитум е видно, че с предявения в процеса конститутивен иск се атакува сделка, извършена от длъжника С.Ю.Н., която представлява договор, с който се прехвърлят дружествени дялове от капитала на търговското дружество „НЕФ ГРУП“ ЕООД на А.А.Н..

Потестативното правото по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството кредитор, поради което неговото възникване се предпоставя на първо място от наличието на действително вземане на ищеца срещу единия от ответниците, което не е погасено към момента на постановяване на настоящото съдебно решение. В т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г., постановено по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за това каква проверка извършва съдът, който е сезиран с конститувния иск по чл. 135 ЗЗД, за това дали лицето, което е упражнило предвиденото в закона потестативно право, има качеството на кредитор на лицето, което е извършило действието, което се твърди да е увреждащо. В него е прието, че съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, тъй като предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

Действително в чл. 56, ал. 1 КМЧП е предвидено, че правното положение на юридическите лица се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани, като това право съгласно чл. 58 КМЧП урежда и придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения. Двете разпоредби обаче касаят единствено приложимото материално право, а не определянето на компетентния съд.

3

Общото основание за международна компетентност на българските съдилища по КМЧП е налице, когато ответникът има обичайно местопребиваване в Република България или когато ищецът е български гражданин или юридическо лице, регистрирано в Република България /чл.4,ал.1 КМЧП/. В случая по делото не е спорно, че ищцата е гражданка на Руската федерация. Ответниците също са граждани на Руската федерация. От постъпилото пред първоинстанционния съд писмо от Дирекция „Миграция“ при МВР се установява, че за ответницата А.А.Н. липсват данни в системата, а по отношение на ответника С.Ю.Н. са налице единствено данни за хотелски регистрации, последната от които от 31.07.2023 г. Липсват данни за издадени разрешения за пребиваване и за регистрирани адреси на ответниците на територията на Република България. При тези данни не може да се приеме, че някой от ответниците има обичайно местопребиваване в Република България.

Хотелските регистрации не установяват трайна фактическа връзка с държавата, а други доказателства в тази насока не са представени, въпреки дадените от първоинстанционния съд указания.

Не е установено и споразумение за избор на български съд. Напротив, ответниците своевременно са оспорили компетентността на българския съд в срока за отговор на исковата молба. Поради това не е налице основание компетентността на българския съд да бъде изведена от волята на страните.

Доводите на жалбоподателката, свързани с регистрацията на дружеството в България, нотариалното удостоверяване на сделката пред български нотариус и вписването в Търговския регистър, не обосновават различен извод.

Предмет на делото не е недействителност или прекратяване на търговско дружество, не е отмяна на акт на негов орган, не е установяване на членствени права и не е заличаване на вписване в Търговския регистър. Не се претендира и вещно право върху недвижим имот, намиращ се в Република България.

Разпоредбата на чл.135 ал.1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като за него се считат неизвършени. Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД дава на кредитора възможност да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката. Обявената по този ред относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя, т.е. не настъпва промяна в членския състав на дружеството. Касае се облигационен, а не вещен или конститутивен иск по чл.74 ТЗ. Поради това обстоятелствата, че атакуваната сделка има за предмет дружествени дялове от българско търговско дружество, че е извършена с нотариално удостоверяване пред български нотариус и че е вписана в Търговския регистър, са относими към приложимото право относно 4 дружеството, формата и регистрационните последици на сделката. Те обаче не съставляват самостоятелно основание за международна компетентност на българския съд по предявения иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото спорът не попада в хипотезите на изключителна компетентност по чл. 19 КМЧП вр.чл.104, т.5 ГПК.

Неоснователно е и позоваването на чл. 38 КМЧП. Тази разпоредба позволява на българския съд, когато е компетентен по главния спор, да вземе становище по обуславящи правоотношения. Тя не създава самостоятелно международна компетентност по главния иск. В случая брачният договор и имуществените последици от прекратения брак са обуславящи за преценката дали ищцата има качеството кредитор. За да се стигне до тази преценка обаче, първо следва да е налице компетентност на българския съд по главния иск.