Определение № 24 от 20.01.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. В., 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на де* януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500368 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба от В. Ц. К., Егн ********** с адрес: гр. М., ул."С* П* Е*" № 1, жалбоподател по гд № 199/2025 г.по описа на БРС чрез адвокат З. А. - М., МАК срещу Определение рег.№ 418/10.11.2025 г., по грд 199 от 2025г по описа на Районен съд Б., с което се оставя без уважение молба вх № 4125 от 04.11.2025, с искане за допускане на обезпечение на предявен иск , чрез налагане на обезпечителна мярка –спиране на изпълнително дело 20241630410203 на ДСИ

Твърди се, че в Определението, Районен съд - Б. отказал да допусне обезпечение като издаде Обезпечителна заповед по делото, с мотив, че такава заповед вече е издадена по ГД № 2093/2024 г.по описа на Районен съд - М., по което производство са налице отводи на всички районни съдии от Районен съд - М., Б. и Л.. Жалбоподателят сочи, че действително била издадена такава Заповед с Определение № 1043/14.08.2024 г.по ГД № 2093/2024 г.по описа на Районен съд - М., но с Определение № 605/11.10.2024 г., постановено по ВЧГД № 455/2024 г.по описа на Окръжен съд - М., същият е отменил така допуснатото обезпечение.

Твърди се, че е налице пропуск на съдията - докладчик, която не е видяла по делото, че същата тази Обезпечителна заповед е обжалвана от другата страна и е отхвърлена от Окръжен съд - М., без да са посочени от него основанията за това.

Твърди, че издаването на тази Обезпечителна заповед е крайно належащо, тъй като е образувано изпълнително дело № 20241630410203 - първи район от 2024 г.по описа на ДСИ К.Р. при Районен съд - М., като при така насрочения въвод във владение на дата 12.11.2024 г.при посещението на ДСИ К.Р. в имота е намерено трето лице - владелец Б*П*Т* - син на длъжника В. Ц. К., респ.ищеца в настоящето производство, като той е упражнил правото си на такъв по чл.523 от ГПК, завеждайки ЧГД № 2886/2024 г.пред Районен съд - М.. След 1 дадени отводи от всички съдии от районните съдилища в градовете М., Б. и Л., Апелативен съд - София определя, че производството по ЧГД № 2886/2024 г.на Районен съд - М., ще се разгледа вече в Районен съд - В., като за целта е образувано ЧГД № 1817/2025 г.със съдия докладчик И.И., като същото е прието за решаване и самото решение може да посочи, че трябва да се извърши въвод във владение на процесния имот.

Твърди се, че са налице основания за издаване на Обезпечителна заповед, същото е възможно , съгласно разпоредбите на чл.389 от ГПК, че във всяко положение на делото, може да се иска издаване на Обезпечителна заповед.

По делото е постъпил писмен отговор От И. П. Б. от град М., ул. „2***” № *** ЕГН **********, представляван от адв. С. Д. Т. - адвокат в АК-М., Сочи, че молбата за обезпечение е изцяло необоснована - не съдържа никакви доводи за вероятната основателност на иска, за това какви права би придобила ищцата с уважаване на предявените искове, както и аргументи, че осъществяването на тези права по решението ще бъде затруднено.

Сочи, че с чл.391 от ГПК се поставя изрично изискване, за да се допусне обезпечението на един иск: 1/ наличие на реална възможност да се затрудни или осуети осъществяване на правата на ищцата и 2/ с иска да са представени убедителни писмени доказателства, които да водят до извода за вероятната основателност на иска.

Посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно.

Липсата на която и да от двете предпоставки води до неоснователност на молбата за обезпечение.

Твърди, че в конкретния случай посочените предпоставки не са налице. Сочи, че не е налице и осуетяването на осъществяване на правата на ищцата по решението:

Молителката не сочи в молбата си какви конкретно права няма да може да реализира или ще бъде затруднена да осъществи.Изпълнителното дело е с предмет - въвод във владение в имота, предмет на постигната спогодба, сключена във втората фаза на делбата. В процесния случай, предявените искове са установителни.

Поради тази причина при евентуалното им уважаване ищцата не би получила права, реализирането на които въводът във владение да може да попречи.

Ответната страна твърди, че в конкретния случай не са налице убедителни писмени доказателства, които да обосновават извода за вероятната основателност на някой от предявените искове - главен или евентуален, съответно за правен интерес от допускане на обезпечението, като представеният Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по завещание и давностно владение № 154, том Е рег.№ 5454, дело № 107 от 14.12.2020г, по описа на Нотариус И.Ф., вписан в СВ- М. под № 11, том 15, вх.рег.№ 5076, който молителката сочи в исковата молба, не е такова доказателство,той е бил представян в делбеното производство и районният съд го е обсъждал при постановяването на решението по първата фаза на съдебната делба - на стр.5, последен абзац и стр.6 от решение № 227 от 02.06.2022г. по гр.д.№ 2132/2021 г. Районен съд – М., като е налице 2 влязло в сила решение по допускане на делбата с определяне правата на страните.

Считат, че молбата на ищцата за допускане на исканото обезпечение е неоснователна и че районният съд правилно не е допуснал обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по ИД 1-203/24г. на ДСИ при РСМ., поради което същото трябва да бъде потвърдено.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговорът на ответната по жалба страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване, като разгледана по същество е неоснователна поради следното :

В. Ц. К. е предявила против И. П. Б. граждански иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.34, ал.З от ГПК и по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - за обявяване нищожността на постигнатата и одобрена от съда спогодба по гр.д.№ 2132/2021г. на PC-М., поради липсата на дадено изрично пълномощно или съгласие от страна на ищцата за сключването й.

При условията на евентуалност тя е предявила против ответника И. П. Б. иск с правно основание чл.40 от ЗЗД - за обявяване недействителността на съдебната спогодба по гр.д.№ 2132/2021г. на MPC, тъй като особения й представител и другата страна по делото, са се споразумели в нейна вреда.

С молба вх.№ 4125/04.11.2025г. ищцата е поискала този иск да бъде обезпечен чрез спиране на производството по изпълнително дело № 1-203/2024г. на ДСИ при РС-М..

С Определение № 418 от 10.11.2025г., постановено по гр.д.№ 199/25г. Районен съд-Б. е отхвърлил молбата на ищцата за спиране на въвода във владение върху недвижим имот с идентификатор *** по изп.дело № 1- 203/2024г. по описа на ДСИ при РСМ, като неоснователна.

Обосновал се е с факта, че още с исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д.№ 2093/24г. на PC-М., ищцата е направила искане за допускане на обезпечение чрез спиране на производството по изпълнително дело № 1-203/2024г. на ДСИ при PC-М. и такова е допуснато от районния съд, както и че ищцата си е получила обезпечителната заповед.

Предвид това РС- Б. е заключил, че е необосновано повторно произнасяне по същото искане на ищцата, тъй като по този въпрос вече има постановен съдебен акт и при това положение за нея липсва правен интерес от повторно искане.

Това определение е обжалвано от ищцата с искане за допускане на обезпечение от ОС-В., тъй като допуснатото от PC-М. обезпечение е било отменено с определение № 605/11.10.2024г. на Окръжен съд М., постановено по в.ч.гр.д.№ 455/2024г. и изводите на Районен съд - Б. в този смисъл са неправилни.

Крайните правни изводи на *** районен съд , че молбата е неоснователна, са правилни.

След постановяване на определение № 605 от 11.10.2024г. по вчгрд 455 от 2024г. на Окръжен съд-М., не са налице нови обстоятелства, налагащи допускане на обезпечението.

3

Исканото допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението пред РС-М. и последващата отмяна от ОС-М., както и настоящето искане са постановени при идентична фактическа обстановка- предявена искова молба с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.34, ал.З от ГПК и по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - за обявяване нищожността на постигнатата и одобрена от съда спогодба по гр.д.№ 2132/2021г. на PC-М., поради липсата на дадено изрично пълномощно или съгласие от страна на ищцата за сключването й, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.40 от ЗЗД.

В.ски окръжен съд счита, че при произнасяне по искане за допускане на обезпечение на иск , съдът следва да установи дали иска, чието обезпечение се желае е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.

Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни.

Съдът счита,че в конкретният случай за ищцата не съществува обезпечителна нужда от исканото обезпечение. Обезпечителната нужда е налице тогава, когато без допускане на обезпечението за ищцата ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата при евентуално положително за нея решение. В случая, дори да се приеме,че искът е допустим и вероятно основателен, то евентуално положителното решение би имало установителен характер и не представлява подлежащ на изпълнение акт, поради което и няма как да се затрудни изпълнението му. Съгласно чл. 391, ал.1 от ГПК „Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2.бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. “.

В конкретния случай посочените предпоставки не са налице.Положителното решение по предявения иск не може да създаде права за ищцата, които ако не бъде допуснато обезпечението, ще бъдат осуетени или ищцата ще бъде затруднена да ги осъществи.

Изпълнителното дело е с предмет - въвод във владение в имота, предмет на постигната спогодба, сключена във втората фаза на делбата.

В процесния случай, предявените искове са установителни.Поради тази причина при евентуалното им уважаване ищцата не би получила права, реализирането на които въводът 4 във владение да може да попречи.

С оглед на това не е налице първата предпоставка за допускане на обезпечението.

Едно от основните изисквания на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещият иск е същият да е вероятно основателен и тази вероятна основателност да е подкрепена с убедителни писмени доказателства.

Молителката се позовава на Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по завещание и давностно владение № 154, том Е рег.№ 5454, дело № 107 от 14.12.2020г, по описа на Нотариус И.Ф., вписан в СВ- М. под № 11, том 15, вх.рег.№ 5076.

Същият обаче е бил представян в делбеното производство и районният съд го е обсъждал при постановяването на решението по първата фаза на съдебната делба - на стр.5, последен абзац и стр.6 от решение № 227 от 02.06.2022г. по гр.д.№ 2132/2021 г. Районен съд - М.. Това решение не е отменено и е влязло в сила .