Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 08.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 906/2025
Вид
Решение № 228
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53а т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 9 · Закон за наследството
  • § 127 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 103 · Семеен кодекс
  • чл. 82 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500906 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 17660/11.07.2025г., подадена от К. С. К., ЕГН **********, с адрес ***; И. С. К., ЕГН **********, с адрес ***; К. С. Т., ЕГН **********, с адрес ***; Г. С. К., ЕГН **********, с адрес ***; Н. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес ***; Й. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес ***; М.

Ж. Г., ЕГН **********, с адрес ***; П. Н. В., ЕГН **********, с адрес ***; Н. Й. В., ЕГН **********, с адрес ***, *; А. Й. В., ЕГН **********, с адрес ***, *; И. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, всички чрез адв. К. В., с адрес за пР.аване и съобщения ***, срещу Решение № 496/12.06.2025г., постановено по гр.д. № 2796/2024г. по описа на РС – Благоевград.

В въззивната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост.

Сочи се в жалбата, че с обжалваното съдебно решение PC Благоевград е отхвърлил предявеният от жалбоподателите главен положителен установителен иск, с който се иска съдът да признае по отношение на ответника, че ищците са собственици общо на 48/84 ид.ч. от процесните два имота и пет сгради построени в тях, на основание наследствено 1 правоприемство и давностно владение от общия наследодател К. В. К., починал на ***г. и на съпругата му Н. С. К., починала на ***г., продължено от жалбоподателите до момента. Като е отхвърлил положителния установителен иск, съдът е отхвърлил и иска за отмяна на процесния Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот издаден на основани чл. 587, ал. 2 от ГПК, вписан в регистрите на АВ – СВ, акт № ***г. за собствените на жалбоподателите общо 48/84 ид.ч., от всеки от процесните имоти и сгради, както е отхвърлил и искането за присъждане на разноски.

Сочи се, че районният съд е отхвърлил главния иск по следните мотиви:

1.Жалбоподателите не са доказали при пълно и главно доказване и не можело да се направи извод за наследствения характер на имотите и сградите построени в тях, както и че общите им наследодатели К. и Н. К. са били техни собственици на основание давностно владение.

2.Жалбоподателите не са доказали, че след смъртта на общия наследодател настъпила на ***г., наследниците му (преживяла съпруга и седем деца) продължили да владеят и да се грижили за процесиите имоти и сгради.

3.От своя страна ответникът е направил възражение, че е придобил процесиите имоти и изградените в тях сгради на основание давностно владение, продължаващо повече от 15 години, като установил владение през 2007г. и в хода на съдебното дирене били констатирани факти, които ясно показват, че последният е упражнявал фактическа власт спрямо имота с намерение за своене дори и след издаването на процесния констативен нотариален акт, от каквото естество били доказаните но делото обстоятелства за това, че е владеел лично и чрез родителите си спорните имоти след 2000г., като извършвал ремонти на изградените в имотите сгради, изградил е сонди за вода, в част от имотите е отглеждал зеленчуци и овощни дървета без противопоставяне от страна на жалбоподателите, като всички тези действия са били ясно манифестирани.

Изтъква се, че въз основа на тези мотиви първоинстанционния съд е направил извод, че независимо от това, че издаденият в полза на ответника нотариален акт по пътя на обстоятелствената проверка не се ползва с материална доказателствена сила, то констатациите на издалия нотариалния акт нотариус, следвало да се приемат за верни, доколкото нотариалният акт имал легитимиращ ефект за лицето в чиято полза е издаден, и съдът бил длъжен да зачете обвързващата доказателствена сила на същия.

Във връзка с твърдението за необоснованост на първоинстанционното решение се сочи, че изводите на първоинстанционния съд не са в съответствие е установените фактически положения в процеса, съдът погрешно е формирал вътрешното си убеждение вследствие на неправилно схващане за осъществилите се юридически факти и съответно е направил неправилни изводи за възникване или невъзникване на претендираните в процеса субективни права, чиято защита се търси.

Изтъква се, че от представеното Удостоверение за наследници изх. №13/16.05.2024г., издадено от Община Благоевград, се установява, че жалбоподателите са наследници на 2 общия и преките им наследодатели К. и Н. К.. От събраните в процеса гласни доказателства категорично било установено, че имота има наследствен характер. Свитедетеля С. Г. заявила, че знае от 1990г., че имота е бил на К. и Н. К., които са баба и дядо на присъстващия в залата, ищец Й. К. /стр.15 и 16 от протокола от о.с.з. проведено на 24.3.2025г./ и именно те са строили сградите в имота. Горното било потвърдено и свидетеля М. Д.. Дори воденият от ответника свидетел Т. Б. заявил „Знам, че къща на К. беше самостоятелна. Те имаха стара къща на времето... Познавам З., Б., Й. К. /деца на общия наследодател/. Те, докато станаха, семейни бяха там.... Познава К. и Н. К.“, но свидетеля между 1964г. и 1985г. нямал наблюдения върху имота защото не живеел там /стр. 37 от протокола от о.с.з. проведено на 24.3.2025г./. Останалите двама свидетели водени от ответника заявили, че не знаят на кого е бил процесния имот и сгради.

Сочи се, че всичко гореизложено потвърждава, че процесният имот и сгради имат наследствен характер и са били собственост на общия наследодател на жалбоподателите К.

К., чието дете е и бабата на ответника-Л. Г., поради което изводите на първоинстанционният съд, че не било доказано при пълно и главно доказване наследствения характер на имота, не са в съответствие с установените фактически положения в процеса, и приетите гласни доказателства.

Сочи се също, че от събраните гласни доказателства от водените от жалбоподателите свидетели, категорично е установено, че същите през годините не са се дезинтересирали от процесиите имоти и сгради и са владели същите като техни собствени. Свидетелите С. Г. и М. Д., при разпита им заявили, че от 1990г. до момента посещават имота заедно с жалбоподателя Й. Д. по няколко пъти в годината, като последните индивидуализирали имота и сградите по площ и съседи. Свидетеля М. Д. заявила, че в периода от както помни 1992г. до към 2000г. и другите ищци са посещавали и подържали имота и правили голям ремонт на едната стара жилищна сграда. Водените от жалбоподателите свидетели заявили, че в периода от около 1990г. жалбоподателите разрешили на човек от с. С. да гледа прасетата си в част от имота и да ползва част от навес за това, което продължило до 2017-2018 г. Това било потвърдено и от събраните гласни доказателства от водения от ответниците свидетел Б., който заявил: „Знам, че се бяха явили двама, които гледаха прасета в имота. Единият беше от село Б.. Единият се казваше Д., а другият се казваше С. и беше от село С..“ /стр. 35 от протокола от о.с.з. проведено на 24.3.2025г./, т.е. в периода от около 1990г. до 2017-2018г. жалбоподателите, като собственици на процесния имот и сгради са разрешили на трето лице да ползва имота и част от един навес за отглеждане на прасета и част от тях са правили големи видими ремонти на една от сградите. Според водените от жалбоподателите свидетели, същите заедно с ищеца Й. Г. посещавали имота няколко пъти в годината и в периода от 2017-2018г. до преди година, две, като в целия период от 1990г. до преди две години, според уговорките на жалбоподателя Й. Г. с останалите наследници на общия наследодател са го виждали, че прави дребни ремонти на сградите, крои, пръска и бере плодове от овощните дървета в имотите заедно с тях. Водените от жалбоподателите свидетели заявили, че в целия период от 1990г. до преди три години, процесиите имоти и 3 сгради не били променяни и били едни и същи, както и че в имота и сградите през този период не са правени подобрения с изключение на една от сградите, ремонтирана от лелята и лелинчото на жалбоподателя Й. Г., които също са наследници на общия наследодател.

Обратно твърдели водените от насрещната страна свидетели. Свидетеля Т. Б., заявил, че помнел, че през 2000г., когато бил Кмет на селото, ответникът депозирал до него жалба за извършена кражба от процесния имот, защото през 2000г. именно ответникът гледал градина в имота. След като на свидетеля било напомнено, че ответникът през 2000г. е бил едва на 14 години, същият заявил, че жалбата не била писмена, а устна но си спомня, че тогава ответника гледал градина в имота, което се твърди, че противоречи на здравия разум, поради което съдът неправилно е кредитирал показанията му, считайки че * годишно дете отглежда овощна градина в имот на 20 км от Благоевград, където живее. Сочи се, че съдът неправилно в противоречие със събраните от водените от ответника гласни доказателства и здравия разум е счел, че ответникът владее имота от 2007г., защото ежегодно от тогава гледа овощна градина и бостан в имота, доколкото било установено, че до преди три години в имота не е имало никаква вода. Сочи се също в жалбата, че жалбоподателите трудно биха си представили, че ответникът или друг биха могли да отглеждат градина и бостан с площ около 1 дка в част от имота, без да имат вода за напояването им. Изтъква се, че самият факт, че същите твърдели, че ответника за напояването на градината е събирал дъждовна вода от покривите на сградите в имота в бидони, противоречи на твърденията им, че сградите са рушащи се, нямат улуци, както и на заявеното от свидетеля * Р. в последното о.с.з., че сградите са нямали улуци и не си спомня да е виждал бидони или система за събиране на дъждовна вода от покривите на сградите при огледа им през 2017 г. Сочи се, че явно неверни са и показанията на свидетеля С. К., че ответника от 2004г. заключва сградите в имотите, доколкото свидетеля * Р. и водените от жалбоподателите свидетели заявили, че сградите не се заключват, защото са със стари рушащи се дървени врати, а още по съмнителни са показанията му, според които издирил ответника през 2004г., защото знаел, че той е собственик на имота, за да поправят пътя до имота и да снабдят имота с електричество, доколкото през 2004г. ответника е бил едва на 19г., а според свидетеля * Р. и изготвеното от него заключение през октомври 2017г. за съС.ието на две от сградите, същите не са имали изградени ел. инсталации. Свидетелят * Р. заявил, че при огледа му на сградите през 2017г. не си спомня в имота да е имало градина или бостан. Противоречащи на приетото като доказателство становище от * Р. са били и показанията на водените от ответника свидетели, че последният след 2007г. е ремонтирал покривите на процесиите сгради, доколкото същият през 2017г. е установил в заключението си, че покривите на сградите са в аварийно положение, т.е. самосрутващи се.

Посочва се във въззивната жалба, че безспорно от приетите по делото писмени доказателства било установено, че макар и без знанието на жалбоподателите ответникът е изискал от * Р. да изготви приетото по делото Становище за съС.ието на сградите през 2017г., което е първото негово действие по отношение на имота, част от който е собственост на баба му Л. Г., която е едно от седемте деца на общия наследодател. Сочи се, че едно от децата на Л. Г. предявила собственически иск в процеса, което установява наследствения 4 характер на имота, независимо че първоинстанционният съд не го допуснал за разглеждане.

Всички останали действия извършвани в имота от ответника са започнали след 2020г., като видимите и стигнали до знанието на жалбоподателя са след 2021г., когато ответникът е закарал строителна техника – трактор в имота, започнал ремонти на две от сградите и при посещението на имота от жалбоподателя Й. Г. го уведомил, че ще направи заснемане на имота за да може същият да се подели между наследниците на общия наследодател, като свидетеля М. Д. заявила, че по повод възраженията от Й. Г. във връзка с извършваното строителство в имота, ответникът през 2022-2023г., два пъти е идвал в жилището на жалбоподателя Й. Г. в с. Б., както и провеждал неколкократно разговори по телефона с него, за да го уверява, че правените заснемания са за да се поделят процесиите имоти и сгради.