Решение № 171 от 15.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330206068 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 - 2400218 / 05.11.2024 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, с което на Г. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с месторабота „Електроразпределение“ ЕАД, за нарушение по чл. 126, т. 5 от Кодекса на труда (КТ, Кодекса) във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7 / 23.09.1999 година, Наредбата) във връзка с чл. 58, ал. 2, т. 6 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (Правилника) на основание 413, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер 500 (петстотин) лева.

С Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция с молба с доводи по същество Г. П. С. чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж.

П. иска Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно; претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Въззиваемата страна Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П. Н. Т. моли да се остави Жалбата без уважение и да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно; претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 20.08.2024 година работници на „Електроразпределие Юг“ ЕАД (ЕР Юг – част от EVN група) Г. П. С., Г. Б. А. и М. А. Ч. извършват дейности по направа на ъглов адаптер 20 Kv в поле „клиент“ на Комплексно разпределително устройство (КРУ), намиращо се в Бетонен комплексен трансформаторен пост – БКТП „ЖУТИ“, в град Стамболийски, област Пловдив.

За целта от Л. М. Ц. – електромонтьор проектант в КЕЦ Стамболийски към ЕР Юг тогава – е издаден Наряд № 160663 / 20.08.2024 година, съгласно който работата трябва да се извърши в рамките на работния ден: между 09:00 и 17:00 часа с частично изключване на напрежението, със заземяване, без преминаване от една работно място на друго, като за техническа безопасност в БКТП „ЖУТИ“ трябва да се изключи полето „клиент“ на КРУ и да се поставят табелки, че работят хора и е заземено. Нарядът е връчен от Л. Ц. на Г. С. в качеството му на отговорен ръководител, който е и лице, допускащо работата на групата с изпълнител Г. А. и член на бригадата М. Ч..

Така към 10:30 часа С., А. и Ч. започват изпълнение по задачата в трансформаторния пост, в който КРУ има три полета: „вход, изход, кабел“, „мерене“ и „клиент“. При отваряне на трафопоста, обаче, установяват, че кабелите, които трябва да вържат са подведени под грешна секция и искат да ги придвижат до клетката, в която трябва да се работи. Правят няколко неуспешни опита, при което М. Ч. отваря двата капака на поле „мерене“ – необезопасено, за да може оттам с помощта на въже да придърпа жилата до правилната секция. При посягане към един от кабелите, обаче, се получава токов удар и Ч. пада на земята с обгорени ръце.

За случая е подаден сигнал на ЕЕН 112 и са уведомени органите реда.

Уведомена и Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, по разпореждане на чийто ръководител на място е изпратен *** Н. И. Б..

При пристигането си същият констатира служителите на ЕР Юг Г. С. и Г.

А., както и че вратите на последните два сектора на КРУ са отворени и че при извършването на работата по присъединяване на кабела пострадалият се е намирал непосредствено до тоководещите части на поле „мерене“, които не са били изключени от напрежението, вследствие на което М. Ч. получава 2 изгарянията по ръцете си, и прави снимка на представения на място Наряд № 160663 / 20.08.2024 година.

Впоследствие е извършена проверка по случая, в хода на която са приобщени обяснения от Г. С. и Г. А. за случилото се, като по направените констатации на 16.09.2024 година в присъствието на Г. С. Н. Б. му съставя и връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение № 16 - 2400218 / 16.09.2024 година за нарушение по чл. 126, т. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл.

58, ал. 2, т. 6 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи.

За инцидента е образувано и досъдебно производство № 246 / 2024 година по описа на РУ на МВР - Стамболийски (пр. пр. № 10427 / 2024 година по описа на Районна прокуратура - Пловдив) за престъплние по чл. 134, ал. 1, предложение 2. от НК.

Горната фактическа обстановка се приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Н. И. Б. и Л. М. Ц., които се приемат за незаинтересовани и логични, и от приобщените по съответния процесуален ред по НПК писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

Разпоредбите по вмененото на Г. П. С. административно нарушение предвиждат съответно: чл. 126, т. 5 от чл. 126, т. 5 от Кодекса на труда: При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 / 23.09.1999 година, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.1999 г.): При проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за експлоатацията на енергопотребителите и чл. 58, ал. 2, т. 6 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи: Допускащият до работа е длъжен да предаде работното място на отговорния ръководител / изпълнителя на работата и да връчи първия екземпляр на наряда, попълнен с необходимите записи и подписи.

Няма спор, че към инкриминираната дата Г. С. е в трудови правоотношения с ЕР Юг и е длъжен да спазва правилата за безопасни и здравословни условия на труд, а като отговорен служител на възложената работа по издадения Наряд № 160663 / 20.08.2024 година той е длъжен, освен за своята безопаснот, да се грижи и за безопасността и здравето на другите, 3 засягани от дейността, за която отговаря (вж. чл. 35 и чл. 52, ал. 1, т. 2 от Правилника). Същевременно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 / 23.09.1999 година е свързана със специфичните технически правила за безопасност по прилагането на подзаконовите актове, уреждащи техническата изправност и безопасната работа, важащи и за „Електроразпределение“ ЕАД като оператор на електроразпределителната мрежа в Югоизточна България (присъединяване, достъп и пренос на електроенергия), а конкретен такъв подзаконов нормативен акт е Правилникът за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи.

В случая от показанията на издателя на Наряда Л. Ц. се установява, че документът е връчен на жалбоподателя преди започване на работата и не отговарят на обективната истина твърденията на адвоката му, че в документа липсва подпис на Г. С.. Нещо повече – доказва се, че Г. С. е и допускащият работата, а по аргумент от текста на чл. 55, ал. 2 от Правилника както отговорният ръководител, така и от допускащият, носят отговорност за цялостното и правилното изпълнение на указаните в Наряда мерки за безопасност, като по делото е установено, че тези мерки не са спазени, тъй като самият жалбоподател, наред с пострадалия, работят на инкриминираната дата на необезопасено поле от БКТП „ЖУТИ“ в град Стамболийски, извън посоченото по Наряд № 160663 / 20.08.2024 година. Във връзка със съответните мерки за безопасност Г. С. е трябвало да връчи наряда на другите работници от групата в съответствие с императива на чл. 58, ал. 2, т. 6 от Правилника, но той не го е сторил, доказано от липсата на подписи за това от Г. А. и М. Ч. в документа.

Така с бездействието си да изпълни задължение по закон преди започване на работата Г. С. в качеството си на отговорен служител и допускащ работата е осъществил състава на вмененото му в отговорност административно нарушение.

Точно от наказващия орган е посочена административнонаказателната разпоредба на чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда: Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500, а Г. С. е нарушил тези правила, от което е последвал инцидент, засегнал здравето на единия от работниците в групата – М. Ч..

Наложеното наказание е съобразено с императива на чл. 27 от ЗАНН – при определянето му да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи налагането му. То е в границите на посоченото по чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда и заради обстоятелството, че от инцидента сериозно е засегнато здравето на пострадалия (причинена е средна телесна повреда, видно от данните по делото), то е в максимума на предвиденото.

4

И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57, чл. 58 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т. е. същите са изправни от формална страна.

В тази връзка са несъстоятелни защитните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при процедурата по съставянето на документите. Фактът на нарушението е описан ясно и обстоятелствено, за да не знае жалбоподателят какво нарушение му се вменява в отговорност, а че на едно място в Акта и Наказателното постановление е посочено, че трансформаторния пост, по който се извършва работата е в град Съединение, а не в град Стамболийски, както и че Г. Б. А. е посочен с грешни бащино име и фамилия, очевидно е техническа грешка при изписването на документите, която не се отразява на правото на защита на Г.

С., който знае къде и с кого е бил на инкриминираната дата, видно от приложените по преписката негови обяснения.

По чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в определен от съда размер при защита от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чийто чл. 27е в относимата редакция – към датата на нарушението и налагане на наказанието, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 150 лева.

Разглеждането на делото протича в пет съдебни заседания с разпит на двама свидетели, като с оглед обема на оказаната правна помощ справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулта е максималният от 150 лева, платими от жалбоподателя по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София по аргумент от § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК – юридическото лице, част от което е Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив и от чийто ръководител е издадено процесното Наказателно постановление.