Решение № 195 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110162018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от М. И. Ч. с ЕГН **********, чрез адв. К. К., срещу ЧСИ М. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.441, ал.1 ГПК, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, както следва: за сумата от 3600 лв., представляващи незаконно удържани суми от заплатата на ищцата по ИД № ****/2019г., за периода 27.04.2022г. - 22.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 1390 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно извършените от ЧСИ действия по ИД № ****/2019г., за периода 27.04.2022г. - 22.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на сторените в производството, разноски. Ищцата твърди, че по образуваното срещу нея ИД № ****/2019г., по описа на ЧСИ М. Б., й била връчена покана за доброволно изпълнение на 11.08.2019г., като от тази дата до 24.03.2022г./ встъпване на нов взискател/, не са били извършвани изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство, като ЧСИ е следвало да констатира настъилата перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, която е настъпила по силата на закона. Вместо това, считано от 27.04.2022г., ЧСИ наложил запор върху заплатата на ищцата, получавана от "СОТ" ЕООД и започнал да удържа по 150 лв. месечно, в посочения в исковата молба, период. Ищцата счита, извършеното събиране на суми от получаваното месечно възнаграждение за незаконосъобразни, поради което събраната сума в общ размер на 3600 лв., подлежи на връщане. Ищцата претърпяла и немуществени вреди от изпълнителните действия, осъществени по образуваното изпълнително производство, като твърди, че ЧСИ 1 не само, че удържал незаконосъобразно всеки месец суми от получаваното възнаграждение на ищцата, но и насрочил опис на нейното лично имущество, което представлявало движими несеквестируеми вещи. Тези действия са причинили силен стрес и безпокойство на ищцата, което наложило същата да потърси и психологическа подкрепа.

Ответникът, по реда и в срока по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като счита, че същите следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Извършените по образуваното изпълнително производство, изпълнителни действия са законосъобразно извършени, като същите не се явяват и прекомерни, както твърди ищцата. Липсва противоправно поведение от страна на ответника, както и липсват реално причинени вреди на ищцата. Отправя се и искане за заплащане на сторените по делото разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесното изпълнителното производство № ****/2019г., по описа на ЧСИ М. Б. било образувано срещу ищцата, по молба с вх.№40520/22.07.2019г. на взискателя "Ю Б" АД, за вземания по издаден изпълнителен лист от 04.04.2018г. С молбата на взискателя освен исканията за извършване на справки за притежавано движимо/недвижимо имущество от ищцата, е поискано изрично и налагането на запори по открити банкови сметки, в случай, че такива са налични. Към 31.07.2019г., били наложени запори по притежавани от ищцата банкови сметки, както и й била връчена покана за доброволно изпълнение, лично на 11.08.2019г. С молба с вх.№ 35480/13.07.2020г. от взискателя е подадена молба, с искане за предприемане на изпълнителни действия - налагане на запор/и по банкова/ви сметка/ки на ищцата, в т.ч. върху съответната част от получаваното трудово възнаграждение, като в случай, че от предприетите изпълнителни действия не постъпят суми, респ. имуществените интереси на взискателя не бъдат удовлетворени, чрез поисканите действия, то е поискано изрично насрочването на опис на движимите вещи на ищцата по постоянен адрес.

С молба с вх.№58107/19.10.2020г., ищцата чрез упълномощен представител е поискала от ЧСИ да й бъде предоставена възможността доброволно да изпълни дълга си, но видно от постъпилото заверено копие на изпълнителното производство, такова не е било осъществено.

Междувременно вземанията, за които е образувано процесното изпълнително производство са били прехвърлени с договор за цесия от 30.06.2021г., като с молба с вх.№ 15685/24.03.2022г., по изпълнителното производство е поискано да бъде конституиран нов взискател, както и отново изрично искане за предприемане на изпълнителни действия налагане на запор/и по банкова/ви сметка/ки на ищцата, в т.ч. върху съответната част от получаваното трудово възнаграждение, като в случай, че от предприетите изпълнителни действия не постъпят суми, респ. имуществените интереси на взискателя не бъдат удовлетворени, чрез поисканите действия, то е поискано изрично насрочването на опис на 2 движимите вещи на ищцата по постоянен адрес.

Видно от книжата по приетото заверено копие от изпълнителното дело, ЧСИ наложил запори по банковите сметки на ищцата, в т.ч. върху съответната част от получаваното трудово възнаграждение, като били удържани суми в периода 17.08.2022г. - 22.07.2024г., видно и от извършените отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист.

С молба с вх.№19817/18.04.2023г., в случай, че липсват постъпили суми по наложените запори, взискателят е поискал изрично от ЧСИ, насрочване на опис на движимото имущество на ищцата. Взискателят, е подал молба от 17.07.2023г., с идентично съдържание.

Със съобщение, връчено на 20.08.2023г., ЧСИ е съобщил дата и часа на насрочения опис на движимо имущество на ищцата.

В отговор на насрочения опис на движимо имущество, ищцата подала жалба по реда на чл.435,ал.2, т.2 от ГПК, по която било образувано ч.гр.д.№ 13101/2023г., по описа на СГС, с твърдения, че ЧСИ незаконосъобразно е предприел изпълнителни действия срещу несеквестируемо имущество на ищцата, насрочвайки опис на движимото й имущество.

Съдът е оставил без разглеждане процесната жалба, като определението на първостепенния съд е потвърдено и е влязло в законна сила на 11.07.2024г.

Междувременно с молба с вх.№07434/16.02.2024г., е поискано конституирането на нов взискател по производството.

С разпореждане от 22.07.2024г., ЧСИ е прекратил образуваното изпълнително производство на основание чл.433, ал.2 от ГПК, поради погасяване на дължимите суми, като е вдигнал наложените запори по банкови сметки на ищцата.

Горепосочените факти и обстоятелства, се установиха от събраните по делото писмени доказателства. От събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на св.

Е, се установява, че в периода 2022-2023г., ищцата изпаднала в силно стресово състояние, като през 2024 - 2025г. започнала да търси медицинска помощ. Започнала да вдига кръвно, в резултат на което получавала хипертонични кризи и се налагало да приема успокоителни медиК.ти, както и да посещава медицинското лице на работното си място. Колегите на ищцата разбрали, че същата има заем, който трябва да изплаща, след като започнали да й удържат от заплатата. Свидетелката Е сочи, че ищцата започнала да си изплаща заема, като неочаквано за нея /за ищцата - бел. ред./ получила призовка, че ще влязат в дома й с полиция, да й вземат имуществото. Ищцата разбрала това, респ. получила призовката у дома си, като в същия момент със съпруга си е трябвало да заминат на море, но не го направили.

Всичко това създало негативни преживявания и стрес у ищцата, влошило се здравословното й състояние.

С оглед приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ. В тежест на ищцата е да докаже, при условията на главно доказване, наличието на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в 3 извършване на конкретно посочените в исковата молба, действия по принудително изпълнение, насочени срещу ищцата; наличието на вреди /характера и размера на същите/, възникнали от осъществяване на посочените действия по изпълнението; наличието на причинна връзка между твърдяното като осъществено противоправно поведение и настъпилите вреди - имуществени и неимуществени такива.

Относно основателността на иска за твърдени като претърпени имуществени вреди в общ размер на сумата от 3600 лв., представляващи незаконно удържани суми от заплатата на ищцата по ИД № ****/2019г., за периода 27.04.2022г. - 22.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на наложени от ЧСИ запори, съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна. Твърденията на ищцовата страна за незаконосъобразност на осъществените изпълнителни действия през посочения период, се обосновават с наличието на настъпила перемпция по см. на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в процесния период. От приетото за установено от фактическа страна, се установява, че такава не е настъпила, като наличието на молба/би от взискателя по изпълнителното производство, съдържаща/и искания за прилагане на конкретен/ни изпълнителни способи, обвързват ЧСИ, като последният е задължен да пристъпи към осъществяването им. Резултатът от тяхното предприемане, респ. дали в действителност предприетия изпълнителен способ е дал конкретен резултат, обаче не е от значение за настъпването на премпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, щом е налице осъществена процесуална активност от страна на взискателя по изпълнителното производство, която се изразява в конкретно искане за прилагането на даден изпълнителен способ/би, каквато процесуална активност на взискателя по ИД № ****/2019г. е била действително налице. С оглед на изложеното, съдът приема, че осъществените изпълнителни действия, изразяващи се в налагането на запори върху банкови сметки на ищцата, в т.ч. върху съответната част от получаваното трудово възнаграждение, осъществени в периода 27.04.2022г. - 22.07.2024г., са законосъобразни. Същите са осъществени по изрична молба на взискателя по производството, като към момента на тяхното прилагане, перемпция по изпълнителното производство не е била настъпила, в т.ч. процесното вземане не е било погасено по давност. Поради изложеното се налага правният извод за липса на твърдяното като осъществено противоправно поведение от ЧСИ, т.к. липсва първата предпоставка от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което съдът не следва да се произнася по останалите, а следва да приеме, че предявената осъдителна искова претенция за обезщетение за имуществени вреди в посочения размер следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.

По основателността на исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че единствено в молбата, подадена от първоначалният взискател за образуване на изпълнителното производство е поискал само налагане на запори по банкови сметки на ищцата. В останалите молби, освен налагането на запори е поискано и насрочването на опис на движимо имущество, 4 притежавано от ищцата като изпълнителен способ. В исковата молба се твърди, че ЧСИ незаконосъобразно е насрочил опис на движимото имущество на ищцата, с оглед на вече наложените запори на същата, като стореното представлява злоупотреба с право. Твърди се и че предприетите действия от ЧСИ са в причинна връзка с твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди.

На първо място, следва да се има предвид, че самото насрочване на описа не представлява по своята правна същност нито действие по изпълнението, нито насочване на индивидуалното принудително изпълнение срещу несеквестируемо имущество на ищцата, както се твърди в исковата молба.