Решение № 824 от 10.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Варна , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500443 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Р. Х. срещу решение № 3834/11.08.2020г., постановено по гражданско дело №8635 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частите, с която е прието, че вина за прекратяване на брака има и съпругът; определените размери на дължимите от бащата издръжки в полза на децата Д. и Н. за минало време за периода 05.06.2018г.04.06.2019г. и занапред, както и размера на определения месечен наем, дължим от С.Т. Л. за ползване на семейното жилище. Твърди, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че вина за разстройството на брачните отношения има единствено съпругата, която с предприемането на безпричинно и злоумишлено извеждане на въззивника от семейното жилище, злоупотребявайки с права по ЗЗДН е предизвикала фактическата раздяла, влошаване на отношенията и невъзможност съпрузите да постигнат съгласие, разрешаване и преодоляване на проблемите в семейството. Неправилно и в противоречие на представените по делото доказателства, съда е приел, че в периода на фактическата раздяла на страните, въззивникът не е полагал грижи и не е осигурявал издръжка в натура за децата, като е закупувал необходимите хранителни продукти, дрехи и играчки. Не е взето предвид и обстоятелството, че след напускането на семейното жилище, на въззивника се е наложило да прави разходи във връзка с осигуряване на битови условия за живот и вноски за погасяване на кредит, отпуснат за закупуване на семейното жилище, което е довело до трайно намаляване на възможностите му да дава издръжка. Оспорва като неверни и некореспондиращи с доказателствата по делото изводите, че след раздялата на страните, грижи за децата е полагала единствено майката, като не е взето предвид и обстоятелството, че за период от 6 месеца, бащата е бил лишен от възможност да се вижда с децата, поради това, че майката е осуетявала срещите им. Счита, че издръжките са определени в завишен размер, който не кореспондира с нуждите на децата и доходите, получавани от въззивника. Съдът неправилно е приел, че С. Л. ползва 1/3 ид.ч. от жилището, поради което неправилно е определен и размера на дължимия от нея месечен наем. Според въззивника дължимия наем е в размер на 163,75лв. Претедира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което бракът да се прекрати по вина на С.П., да се определи размер на 1 месечна издръжка, дължима от бащата в полза на двете деца в минимален размер, да се отхвърли иска за заплащане на издръжка в полза на двете деца да минало време и да се определи месечен наем за ползването на ½ ид.ч. от семейното жилище, дължим от С. Л. Х.а в размер на 163,75лв.

Пренедира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата С.Т. Л. –Х.а е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Депозирана е насрещна въззивна жалба от С.Т. Л. –Х.а срещу същото решение, в частите, с които са отхвърлени исковете за осъждане на Н.Х. да заплаща издръжка в полза на детето Н. за разликата над 250лв. до претендирания размер от 350лв., считано от датата на исковата молба и иска за издръжка за минало време за разликата над 3000лв. до претендирания размер от 4200лв., както и в частта, с която е определен режим на лични отношения на децата с бащата. Твърди се, че решението в тези части е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи.

Претендира се отмяна на първоинстонционното решение и постановяване на ново, с което да се осъди Н.ай Хршстов да заплаща месечна издръжка за детето Н. в размер на 350лв., считано от датата на подаване на исковата молба и се уважи иска за заплащане на издръжка за минало време в предявения размер от 4200лв.; да се определи режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 9 часа в понеделник, с преспиване, като бащата взема децата от училище в петък и ги води в училище в понеделник; всяка четна година по време на Коледните и новогодишни празнични дни от 10 часа на първия празничен ден до 17 часа на последния празничен ден.

С писмен отговор Н. Р. Х. е оспорил подадената от С. Л. насрещна въззивна жалба, като неоснователна.

Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в предвидените в чл.259 и чл.263 ГПК и са допустими.

Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК. Образувано е по искова молба от С. Т. П. срещу Н. Р. Х. за прекратяване на сключения между страните брак, поради виновното поведение на ответника. Твърди се, че разстройството на брачните отношения на страните е резултат грубото и заплашително поведение и отношение на ответника към ищцата и децата, честата употреба на алкохол, проява на вербална и физическа агресия спрямо съпругата и детето на страните Н.. Посочва се, че съпрузите са разделени от 05.06.2018г., след конфликт, по повод на който ищцата е инциирала и производство по реда на ЗЗДН и от този момент тя сама се грижи за децата, а бащата ги вижда епизодично за кратки периоди. Предявени са и небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение родените от брака малолетни деца Н. и Д., за определяне на режим на личен контакт на децата с ответника, за определяне на дължимата от ответника в полза на детето Н. издръжка в размер на 350лв. и в полза на детето Д. в размер на 200лв. Предявен е и иск с правно основание чл.59, ал.2 СК, вр. чл.149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време за периода 05.06.2018г. – 0.6.2019г. в полза на детето Н. в размер на 420лв. и за Д. - 2400лв. и за предоставяне ползването на семейното жилище и възстановяване на предбрачното фамилно име – Л..

Ответникът Н. Р. Х., с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, е оспорил изложените от ищцата фактически твърдения, като твърди, че причината за изчерпване на отношенията е поведението на съпругата. Твърди че фактическата раздялата е провокирана от ищцата, която искала да го отстрани от семейното жилище и да прекъсне връзките му с децата, чрез подаване на молба по ЗЗДН. Посочва, че тази молба за налагане на мерки за защита е оставена без уважение.

Оспорва твърденията в исковата молба за проявявана от негова страна физическа и вербална агресия спрямо съпругата и децата, както и да е злоупотребявал с алкохол. Твърди, че след 2 отстраняването му от семейното жилище ищцата отказала на родителите на ответника да се срещат с децата. Излага, че проблемите в семейството са свързани с начина на обгрижване на децата. През последните години, преди раздялата на съпрузите, ответникът е осъществявал ежедневните грижи за децата, поради ангажираност на майката. Той също така работел и в семейния магазин, като поемал обслужването на клиенти след 20 часа до края на работното време – 23 часа. В магазина обособил отделна стая с бюро за Н., която често оставала до обяд при него. Ответникът полагал грижи и за домакинството, като осигурявал необходимите на семейството хранителни и други продукти; само той се грижел за децата при боледуване. Счита също, че състоянието на Н. се влошило поради лошото отношение на ищцата към нея. Ищцата проявявала агресия към децата, не подхождала с разбиране и търпение към проблемите им. Майката отказала да прилага, предписана от лекар терапия за Н. и прилагала такава, препоръчана от приятелка. След раздялата на съпрузите – 05.06.2018г. ответникът продължил да се грижи за децата, като предоставял издръжка в натура – храна и дрехи на стойност не по-малко от 200лв. месечно за всяко от децата. Предявява насрещен иск за прекратяване на брака по вина на съпругата; отправил е искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата, като на майката се определи режим на лични контакти и същата за плаща издръжка в размер на по 150лв.; за предоставяне ползването на семейното жилище.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:

Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак Н. Р. Х. и С.Т. Л. са сключили граждански брак на 07.07.2007 год.

Видно е от приложените по делото Удостоверения за раждане №78260 и № 200131407, че децата Н., р. на 14.07.2008г. и Д., р. на 27.07.2013г., са родени от брака на Н. Р. Х. и С. Т. П..

Не се спори между страните, че бракът им е изчерпан от съдържание и от м.юни 2018г. те са разделени. Семейно жилище, което страните са обитавали до фактическата раздяла е апартамент в гр.Варна, ул.“Иван Драсов“ №16, вх. Б, ет.5, ап.25 и към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция, същият е продаден от страните с договор, обективиран в НА № 111, рег.№ 1601/2020г. и не се ползва от тях. Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищцата и децата са се установили да живеят на адрес в гр. Варна, в жилище, под наем.

Не са спорни и въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца и местоживеенето им при майката, като решението на ВРС не се обжалва в тези части.

По делото е приобщено гр.д. № 8998/2018г. по описа на ВРС, образувано по подадена от С. Л. молба по реда на ЗЗДН за защита срещу Н.Х., по което е издадена заповед за незабавна защита от 11.06.2018г. С влязло в сила решение, постановено по в.гр.д. № 2635/2018г. по описа на ВОС, молбата на С. Л. е отхвърлена.

От представените по делото служебни бележки се установява, че детето Н. през учебната 2018г./2019г. е било записано в трети клас в ОУ “В.Априлов Варна“, а Д. е посещавала трета група в детска градина №8, гр.Варна. През учебната 2020/2021г. Н. е ученичка в 5-ти клас в ОУ“Васил Априлов“ и се обучава по индивидуална програма.

От представените пред въззивната инстанция доказателства се установява, че детето Д. е ученичка в първи клас, редовна форма на обучение през учебната 2020/2021г..

Пред въззивната инстанция са представени: карта за оценка на индивидуалните потребности и определяне на необходимост от допълнителна подкрепа за личностно развитие, план за допълнителна подкрепа за личностно развитие за 2020/2021г. от които е видно, че на детето Н. се оказва допълнителна подкрепа в училище, чрез осъществяване на психо-социална рехабилитация, рехабилитация на кмуникативните нарушения, ресурсно подпомагане. Представен е договор за ползване на социална услуга от 10.07.2020г., въз основа на който на С. Л., в качеството й на родител на Н. Х.а се предоставя социална услуга в Център за социална 3 рехабилитация и интеграция, включваща ерготерапия, арт терапия, логопедична терапия, психологична консултация за срок до 09.07.2021г.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че детето Н. е диагностицирано с „разстройство на експресивната реч“;С решение на НЕЛК №586/23.07.2019г. му е определена степен на увреждане от 75 %, с чужда помощ, определена е диагноза“ смесени разстройства в поведението и емоциите у дете с леко умствено изоставане, нарушение на активността и вниманието, разстройство на училищните умения, хиперактивност, чести възбуди и кризи и поведенчески нарушения“.

От представените пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че страните са закупили семейното жилище със средства от предоставен им от „Юробанк България“АД ипотечен кредит в размер на 152 550лв., със срок за погасяване до 09.06.2049г., който е обявен за предстрочно изискуем. Представени са и доказателства за теглен от страните потребителски кредит в размер на 20 200лв. със срок – 28.02.2023г.