Решение № 1571 от 29.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Пловдив, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330201171 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-1030-000237 от 24.01.2022 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.И.М. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 контролни точки.

Жалбоподателят моли да се отмени НП, като излага общи аргументи за незаконосъобразност. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява лично и с адв. С.П.. Двамата поддържат възраженията от жалбата и допълват нови за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП свързани с описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Отделно от това се пледира да е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушенията доказани и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в 1 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.01.2022 г. в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в близост до кръстовището с бул. „България“ служителите при *** Н.Ф. и А.Г., осъществявали контрол по ЗДвП. Около 16:00 ч. жалбоподателят Н.И.М. управлявал лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № *** в гр. Пловдив по бул. „България“. Когато приближил кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител“ предприел маневра завой надясно в посока на бул. „Цар Борис III Обединител“. Ф. възприел приближаващият М. и това, че бил без поставен обезопасителен колан, и подал сигнал със „стоп“ палка по образец С8 на водача, който обаче не се съобразил с подадения сигнал и продължил движението си в посока моста над река Марица. Доколкото Г. се занимавал с проверката на друг водач, Ф. се качил на служебния автомобил и последвал жалбоподателя, като му подал светлинен и звуков сигнал да отбие в дясно след моста.

Жалбоподателят отбил и спрял на бул. „Марица“ № 108.

В хода на проверката възникнали пререкания между двамата, като жалбоподателят подал сигнал на тел. 112 за извършваната му проверка и поискал на място да бъде изпратен дежурен офицер. След малко на мястото пристигнал и служителят А.Г., както и дежурен офицер.

Във връзка с горното от Н.Ф. на длъжност - ***, бил съставен АУАН Серия GA № 403522/01.01.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно че не ползва обезопасителен колан по време на движение, с които МПС е оборудвано и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Нарушителят отказал да подпише акта, което било удостоверено в присъствието на свидетел – С.Т., и с негов подпис.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП № № 22-1030-000237 от 24.01.2022 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив. С последното на М. са били наложени следните наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н. Ф. – актосъставител, и частично от показанията на свидетелите Г.Б. и А.Г..

Съдът се довери на показанията на свидетелите Ф. и Г. като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото, а именно докладните записки. Ф. заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е констатирал и при която са извършени нарушенията, като категорично потвърждава, че е възприел водачът на автомобила как се задал от бул. „България“ и е преминал покрай него, без поставен обезопасителния колан, същият видял контролните органи, обърнал се на другата страна, тръгнал да маневрира в най-лявата лента на платното за движение и си продължил движението напред, въпреки подадения „стоп“ сигнал. Ясно забелязал, че жалбоподателят го видял. Предвид поведението му тръгнал след него и му дал знак да отбие. В тази връзка показанията му са детайлни и последователни, описващи хронологически възприетата от него фактическа обстановка. Не се констатираха 2 противоречия в показанията му или нелогичност и непоследователност, която да ги дискредитира. Изцяло кореспондират с показанията дадени от Г., който бил свидетел на случилото се, въпреки че останал на място, тъй като проверявал друг водач. Лично забелязал как колегата му Ф. подал сигнал със „стоп“ палка, с който водачът на движещия се автомобил не се съобразил, както и че при това положение колегата му се качил в служебния автомобил, за да го настигне.

Съдът не дава изцяло вяра на показанията на свидетеля Г.Б., тъй като същите страдат от вътрешни противоречия, а и същият не е пряк свидетел на случилото се. От тях не става ясно, къде точно са се движили двамата с жалбоподателя. Според показанията му, движейки се по бул. „България“, жалбоподателят завил по ул. „Хан Пресиян“, след това е завил в ляво, другите улици не ги помнил и преди ул. „Ибър“ го оставил. На съда е служебно известно, че движението по ул. „Хан Пресиян“ е еднопосочно и то се осъществява в посока обратна на описаната от жалбоподателя, т.е. посоката на движение е от ул. „Подофицер Георги Котов“ към бул. „Полковник Бонев“. Затова съдът приема, че движението не би следвало да е осъществено по този начин, освен ако жалбоподателят не е извършил друго нарушение на ЗДвП.

Същевременно показанията му са нелогични поради маршрута, който жалбоподателят е избрал, за да остави свидетеля Б., тръгвайки от заведение „Ескейп“, доколкото найестествено е да поеме изцяло по ул. „Ибър“, вместо да извършва навлизане в насрещно движение. Показанията на свидетеля Б., относно мястото на нарушението противоречат и на показанията на разпитания актосъставител. В противоречие са и с показанията на свидетеля Г.. Освен това, показанията му не се характеризират и с достатъчна логичност и подробност, противоречиви са относно обстоятелството след като свидетелят напуснал автомобила на жалбоподателя, къде точно той е продължил своето движение – в посока „…Мисля, че продължи по „Полковник Бонев“, по-долу е ул. „Белград“, другата улица е „Котов“….“ или „…Като ме остави си продължи по ул.

„Ибър“…“ Затова и показанията на свидетеля воден от жалбоподателя следва да не се възприемат по отношение на обстоятелството къде се е движил жалбоподателят и съответно къде се установява да е извършено на нарушението. В останалата им част показанията му относно факта, че на въпросната дата жалбоподателят е управлявал МПС в гр. Пловдив следва да се приемат за достоверни.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН Серия GA № 403522/01.01.2022 г., справка за нарушител/водач, пет броя докладни записки, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, възражения и докладни записки.

Съдът не оцени с доверие обясненията на жалбоподателя. От една страна се отчете неговата заинтересованост от изхода от делото, доколкото е страна в него.

Прецени се относителна тежест на обясненията му и най-вече поради липсата на други доказателства, оборващи фактите в АУАН и показанията на свидетелите, се прие, че не може да бъде възприета изложената от нарушителя фактическа обстановка. Не следва да се обсъжда приложеното към делото веществено доказателство компакт диск от РЦ 112 – Кърджали и извършения му оглед, доколкото в същите не се съдържат релевантни данни за предмета на доказване, а именно твърдените нарушения, а за последващи обстоятелства извън тях. Съдът оцени положително и приложените снимки, извлечения от Google maps street view, във връзка с които свидетелят Г. посочва, че местоположението на проверяващия полицейски автомобил се намирал преди мястото, отразено на снимките, което съвпада и с показанията на Ф., и много преди твърдяното място на преминаване на жалбоподателя с неговия автомобил.

Същевременно именно последното не може да се приеме за достоверно, независимо от местоположението на полицейския автомобил, защото при всяко положение 3 вниманието на служителите би било заето от преминаващите по бул. „Цар Борис III Обединител“, а пресечката, от която излязъл жалбоподателят, при във всеки случай е далеч от органите на реда.

С оглед на горното и не се възприеха и възраженията, свързани с установяване на различна фактическа обстановка по делото, доколкото не се доказаха.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

От постъпилото от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив писмо с вх. № 30187/14.04.2022 г. се установява, че актосъставителят Н.Ф. е служител в *** и заема длъжността „***“. Притежава нужните правомощия да извършва контролни действия, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР. Същият е бил на работа на 01.01.2022 г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. Следователно бил е на работа и е изпълнявал служебните си задължения по време на установяване на извършените нарушения от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушенията, от значение за съставомерността им и за параметрите им, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в 7-дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Възползвал се от това си право, като възразил, че полицейският служител поискал от него да премести автомобилът си на място различно от мястото където бил спрян в движение, че се държал арогантно с него и му лъхал на алкохол.

Към момента на установяване на нарушението с АУАН нарушителят е бил известен и актът бил съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.