Решение № 3604 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3604 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100506938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от П. Ф. срещу решение № 4620/18.03.2025г. по гр.д. № 6938/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от него против „КОФИ СТАНДАРТ“ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата над 1000,00 лв. до предявения размер от 5000,00 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца вследствие на заливане с гореща вода от служител на ответника.

В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и практиката на ВКС. Твърди, че районният съд не е съобразил всички относими критерии при определяне на обезщетението при справедливост по реда на чл.52 от ЗЗЗД и изводите му, че присъденото обезщетение от 1000,00 лв. е съответно на причинените неимуществени вреди, е напълно необоснован. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменени и иска уважен до пълния предявен размер. Претендира разноски.

От насрещната страна по жалбата - „КОФИ СТАНДАРТ“ЕООД в срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното: .

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД за сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени телесни увреждания /изгаряне/ и стрес причинени от заливне с гореща вода по лявото бедро, вследствие на действия на служител на ответното дружество.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за ангажиране на отговорността на ответника като субекти носещи гаранционно-обезпечителна отговорност /като ъзложител на работата на служителя причинил разливането на гореща вода/ спрямо ищеца за сумата от 1000,00 лв.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2. вредата, 3. противоправност на деянието, 4. вина и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 ЗЗД .

Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В разглеждания случай, ищецът се позовава на увреждащо поведение на служител на ответника– поради неизпълнение на задълженията си за изпълнение на служебните си задължения за обслужване на клиенти к необходимото внимание и професионализъм.

За да възникне притезателното право на увредения от причинени телесни увреждания, е необходимо при пълно и главно доказване ищеца да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: виновно противоправно поведение на служители на ответниците – действие или бездейдствие, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, и причинени при или по повод изпълнението на възложената работи вреди в правната сфера на ищеца, 2 наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.

За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които при умисъл или непредпазливост, е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа– в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС.

Юридическото лице носи гаранционно-обезпечителна отговорност, като не може да се експулпира от същата с възражението, че не е установено конкретното физическо лице извършило/допуснало противоправното действие/бездействие.

Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо условие за противоправното действие/бездействие на лицата да е налице влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда

/решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО/.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В този смисъл не е н е е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно:

-ответното дружество осъществява търговска дейност чрез заведение – кафене „Коста кафе“ в гр. София, на бул. „Черни връх“, в мол на Парк център, а персонала в заведението са негови служители;

-на 21.10.2023г. ищецът заедно със свидетелите В.-Т. и Т. посетил описания по – горе търговски обект, в което заведение претърпява инцидент – в момент, в който държи чаша с гореща вода за чай бил блъснат с лакет служител в заведението, при което изпуснал чашата с гореща вода, която се разляла върху бара и върху лявото бедро на ищеца, вследствие на което получава изгаряне втора степен;

-въпреки отправените молби за незабавна помощ и предоставяне на лед за облекчаване на болката, служителите в заведението не се отзовали и не оказали съдействие на ищеца.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са вида и характерът на увреждането, начинът на причиняването, обстоятелствата, при които е причинени, какви 3 физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, дали е налице допълнително усложняване на здравословното състояние и трайна промяна в здравния статус, козметични и/или други външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, възможност за възвръщаемост на същия и при какви условия , продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера/ досегашния си социален и битов начин на живот. Следва да се отчита и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.

В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта увреждането – ранево увреждане по лявото бедро в горната трета част, съставляващо изгаряне от втора степен – като в участъка „към долния край на областта…зона с неправилна форма и размери около 5/2 “ /от съдебно медичиското удостоверение/ сочи на изгаряне втора степен, тип „В“, а в останалата част – първа степен към втора тип „А“, като зарастврането на раните отнема поне 14 дни, при специализирано лечение с медикаменти и превръзки, необходимост от спазване на изключително добра хигиена и антисептика, с оглед липсата на дерма върху част от засегнатите участъци, възможно е оставане на белег от изгарянето; пострадалия е изпитвал силни по интензитет болки и страдания, особено в момента на изгарянето и първите дни след него, същия не е могъл да излиза свободно, доколкото допира на дрхи върху наранения участък бил изключително болезнен; наличие на загрозяващ белег; от друга страна причинените увреждания не се характеризират с трайност, не са налични усложнения от възпалителни процеси; не са засегнати социално и битовото му обслужване, освен за кратък период от време социалния живот – необходимост от оставане вкъщи, поради болка и дискомфорт при носене на дълги панталони /показаията на свидетелите Т.и/. При съобразяване на горните обстоятелства, както и преживените болки, физически и емоционален дискомфорт и съществуващите в обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите / през 2021г. - годишният общ доход средно на лице от домакинство е 7705,00 лв., а средногодишният разход – 7042 лв, по данни на Националния статистически институт, като същите рязко нарастват и с оглед инфлационните процеси през следващите години/, въззивният съд намира, че определянето на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лв. е справедливо.

Определянето на по-малък размер на обезщетението от посочения не би съответствал на изискванията на справедливостта.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за останалите фактически и правни изводи.

Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде частично отменено и постановено друго, с което иска се уважи за още 3500,00 лв., респективнно – в отхвърлителнта част за разликата над 3500,00 лв. до пълния предявен размер от 5000,00 лв. следва да се потвърди.

4

Разноски

Страните са заявили своевременни искания за присъждане на разноски с представени списъци по чл.80 от ГПК.

В първоинстанционното производство:

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в производството пред СРС общо в размер на 600,00 лв. т.е. още 480 лв. – 245,42 евро;

Във въззивното производство:

-на основание чл.273 вр.чл.78 ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски съобразно основателната част от жалбата, а именно от общо направени съобразно списък по чл.80 от ГПК – в размер на 255,56 евро, въззиваемата страна следва да заплати 159,72 евро.