Решение № 146 от 28.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000097 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „НОВО ФИНАНАС“ООД срещу решение № 468/26.10.2022, постановено по ТД644/2021г на ВОС(електронно дело 20213100900644) в частите, с които са били отхвърлени съединени претенции на този кредитор за установяване на дължимост на задължения на оспорващия длъжник ЕТ“ДОМ – ИГНАТ РАДЕНКОВ“ по издадена заповед за изпълнение за начислени по два договора за ипотечни заеми уговорени наказателни лихви за просрочие на изискуеми предоставени главници в размер на 20104.17 лв. по договор №387-ВН-28.03.2019 г. и 804.17 лв. по договор № 386-ВН-27.03.2019 г. и са разпределени разноските.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани от въззивния съд в определение № 136/17.02.2023г., и докладвани наред с оплакванията по обжалваните части от първоинстанционния акт.

Въззивникът „НОВО ФИНАНАС“ООД, чрез пълномощника адв. Т. се оплаква за необосновани изводи по преценката на възражението за нищожност на уговорка за размера на наказателната лихва, като сочи, че не са приложени адекватно критериите за преценка на справедливостта в договорни отношения между търговци и това е довело до неправилен извод за опорочено договаряне на несъобразена с добрите нрави необосновано висока надбавка върху лихвата.

В пледоария по същество и в писмени бележки, пълномощникът на въззивното дружество обосновава завишеният размер на лихвата като неустойка, договорена както за покриване на вреди от неизпълнение на 1 паричния дълг на уговорен падеж, така и да стимулира длъжника към изпълнение поради риска от санкционирането му с размер на неустойката, надхвърлящ реално понесените вреди от кредитора. Позовава се на практика на съдилищата, възприемащи силно ограниченото приложение на етични правила в търговските отношения при повишени изисквания към договарящи се със завишена грижа професионалисти. С доводи за липса на обоснована свръхпрекомерност на размер на наказателната лихва, уговорена като мораторна неустойка само поради липса на краен предел или фиксиран срок, моли за признаване на действителност на клаузата, отмяна на неправилното решение и уважаване в цялост на претенцията за установяване и на тези акцесорни задължения, оспорени неоснователно от длъжника по издадена заповед за изпълнение.

Въззиваемата страна ЕТ“ДОМ – ИГНАТ РАДЕНКОВ“ , уведомен чрез упълномощения адв. Н., не е упражнил право на отговор по жалба. В писмено становище по съществото на спора излага подробни съображения за несъответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на мораторна неустойка на договореното обезщетение за забава като наказателна лихва от 5 % месечно или 60% годишно върху цялата ползвана главница, а не върху просрочена вноска по заема, както и за период, надхвърлящ действието на договора дори и след обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи, че при този начин на обвързване на заемополучател, учредил и ипотека като обезпечение, кредиторът си гарантира средство за сигурна печалба, а не компенсация според обема на неизпълнението, като оскъпява ипотечния дълг в нарушение на изискванията за справедливост.

Моли за потвърждаване на решението по правилно установени факти на съдържанието на договарянето на неустойката и обосновано отречено съществуване на задължения, породени от недействителни клаузи по двата процесни договора. В допълнителни писмени бележки се излагат и доводи относно липсата на обоснован търговски характер на кредитирането, като се сочи приложим закон, уреждащ ипотечни кредити, предоставени на физически лица – потребители и се излагат множество твърдения за нарушения на ЗКНИП при поемане на задълженията, обезпечени с ипотеката.

Само въззивната страна е заявила претенция за определяне на разноски за настояща инстанция. Обявеният в списък по чл. 80 ГПК (л. 34) размер на хонорара на адвоката е оспорен от насрещната страна като прекомерен.

За да се произнесе по оплакванията на страните, въззвиният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на предявения иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по автентичен документ (чл. 417 ГПК). Индивидуализацията на установените изискуеми вземания за наказателни лихви по два договора точно възпроизвеждат претенциите по твърденията на заявителя за обезпечени с ипотечен акт парични вземания, произтичащи от неизпълнени в срок задължения на кредитополучател по Договор за заем No 387-ВН-28.03.2019 г./28.03.2019 г. и 2

Договор за заем No 386-ВН-27.03.2019 г./27.03.2019 г. Кредиторът е обосновал искането си за издаване на заповед №260930/03.02.21г по ЧГД 1508/2021 г. на ВРС, като се е позовал на изискуемост на уговорени обезпечени с ипотека задължения на заемател, действал в качеството си на търговец. В т. 9 от заявлението са изложени подробни фактически твърдения, съвпадащи с тези, посочени и като основание на претенцията в исковата молба, като кредиторът е пояснил, че уговорил със заемателя допълнително заплащане на наказателни лихви (в чл. 2.6 от съответното съглашение за предоставена на заем) в размер на 5% на месечна основа върху заемната сума, считано от дата на допусната забава на заемодателя и именно на тази уговорка е основал искането си за плащането на начислени на това основание суми за период от 28.04.2019г. (пропуснат падеж на първа вноска за погасяване на текуща възнаградителна лихва) до 23.11.2020г. (прекратяване на договора при обявена предсрочна изискуемост за цялата ползвана главница). Същите твърдения са посочени за обосновка на основание на претендирани за установяване след издаване на оспорената от длъжника заповед за изпълнение, въз основа на ипотечния акт.

В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира, че в своевременно оспорена от длъжника заповед (след въззивен контрол, този въпрос е разрешен по ВЧТД 1315/21г. на ВОС), са били включени както процесните наказателни лихви, така и вземанията на кредитора за предсрочно връщане на предоставени главници, съответно в размер на 62500лв по първия договор и 2500лв по втория договор) и начислените договорни лихви за ползването им до 23.11.2020г., когато е обявена предсрочната изискуемост, както и още една еднократна неустойка и законна лихва за забава след 23.11.2020г. и това е наложило съдебно установяване на правата на кредитора по специалния ред за всички съединени претенции.

В първа инстанция съдът е уважил своевременно предявения иск по чл.

422 ГПК само по отношение на изискуемите главници, възнаградителни лихви и законната лихва след отпадане на срока за ползване на главницата в резултат на надлежно упражнено право на предсрочна изискуемост. В тази част решението не е било обжалвано. Обжалваната част от съдебното решение включва само двете съединени претенции за допълнителната „наказателна“ лихва, отхвърлена поради уваженото възражение за нищожност на уговорките за задължаване на търговец със свръхпрекомерно обезщетение за забава в нарушение на правилата на морала. Производството по този предмет на делото е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред апелативния съд няма спор по установените в първата инстанция факти(които са и общи като правопораждащо основание с установени със сила на присъдено нещо по влезлите в сила необжалвани части) относно съдържанието на сделките, сключени между въззивника заемодател и заемателя:

Въззиваемото дружество заемодател договорило със свой клиентвъззиваемия Раденков, представил се като едноличен търговец с фирма ЕТ „ДОМ ИГНАТ РАДЕНКОВ“, разполагащ с текущи приходи от отдавани под наем активи, последователно в два дни двата кредита, чието обслужване е било обезпечено общо с ипотека на недвижим имот. По първия договор 3 заемополучателят издал на 27.03.2019г. разписка за получена в брой главница от 2500лв, съвпадаща с уговорената в подписан договор за ипотечен заем No 386-ВН-27.03.2019г., а на следващия ден договорил и ползване на предоставена по банков път главница от 62 500лв, по сключен договор No 387-ВН-28.03.2019г. и учредил ипотеката върху два търговски обекта, собственост на предприятието с ипотечен акт вписан на 29.03.2019г. в СВВарна. Няма спор по еднакво уговорените срокове за ползване на заетите суми(60 месеца), срещу заплащане на периодично дължима фиксирана годишна лихва, съответно само 15 % за първа година и 25% за остатъка от ползването, с уговорени ежемесечни падежи на 28- мо число(с погасителни планове с първи падеж 28.04.2019г.). И по двата договора е предвиден един падеж за цялата ползвана главница, съвпадащ с последна падежна дата за лихва 28.03.2024г., който е съответно и краен срок на действие на договорите.

В двата договора са включени и съвпадащи уговорки (чл. 2.1 б.„й“) за неустойка от 1 % при предложено предсрочно връщане на главниците в рамките на първите 12 месеца и допълнително задължение (чл. 2.6) за наказателна ежемесечно начислявана лихва от още 5 % месечно върху цялата остатъчна заемна сума (над действащ за съответен период годишен лихвен процент), която се дължи от заемополучателя в случай на допусната забава на цяла вноска с поне един ден или непълно плащане на уговорена в погасителния план вноска. Освен това задължение, договорите съдържат и други клаузи, третиращи последиците на забавата на длъжника: при надхвърляне на 30 дни забава, възниква право на предсрочна изискуемост (чл.

2.7), а наред с упражняването му кредиторът може да иска и неустойка от 60 % от цялата главница, както и да продължи да събира наказателна лихва по 5 % месечно до пълното погасяване на всички задължения, но тази друга наказателна лихва е ограничена до не повече от 30 дни за всяка просрочена вноска. Същите обезщетения за забава се свързват и с просрочие на крайния срок на договорите с повече от 10 дни ( чл. 2.9).

Действието на двата договора било отложено до внасяне на гаранционни вноски в размер на от 15 % от главницата, предназначени да обезпечат изпълнението на заемателя за първите 12 месеца от ползването на кредитите, за които няма спор че са били получени от кредитора(чрез превод от наличност, осигурена с предоставената главница по втория договор) и ползвани от него за покритие на вноските за лихви, уговорени по плана и падежирали до 28.03.2020г. вкл. (установено и от назначения по делото експерт), след което поради липса на каквито и да било насочени към кредитора плащания, с уведомления изх.№ 197/23.11.2020 год. и изх. № 198/23.11.2020 год., адресирани до ЕТ „ДОМ – Игнат Раденков“ и връчени на същата дата лично на Игнат Раденков кредиторът е обявил предсрочната изискуемост.

В първата инстанция е било установено предоставянето на втората главницата по банковата сметка на предприятието, като назначеният експерт е потвърдил, че наличността е усвоена от заемателя за внасяне на гаранционните вноски, разплащания с друг търговец и тегления в брой от едноличния собственик. Съдът е установил с показания на свидетеля, предлагал кредитния продукт на пълномощник на търговеца, обявената като цел на кредитирането нужда от капитал по планирано инвестиционно строителство и уреждане на отношения именно с партньора, който е получил и първия значителен превод след усвояването на заема.

4

При така установените факти въззивният съд намира за неоспоримо поради установяване със силата на присъдено нещо, търговското предназначение на кредитирането, поискано от заемател, който е действал в търговското си качество (като физическо лице, регистрирало предприятие) и ползвано за обслужване на търговски отношения. Затова изцяло неотносими към установените между страните характеристики на сделката са всички доводи, посочени в писмени бележки на въззиваемия по прилагане на специалната правна уредба за закрила на физически лица - потребители, приложими само към договори, сключвани от лица, действащи извън своя професионален интерес(пар. 1 т. 20 от ЗКИНП и пар. 13 т.1 от ЗЗП).