Решение № 666 от 30.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Русе, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520104688 по описа за 2024 година

И. А. И. заявява, че считано от 17.07.2001г. изпълнява длъжността полицай в Отдел „*******“. През годините заемал различни длъжности в структурата на *****. На 18.01.2019г., след спечелен конкурс, бил назначен на длъжност „*******“ в сектор „********“ към Отдел „********“ при ******** – Русе, с място на изпълнение ******. През м.януари 2020г. бил преназначен на длъжност „*******“, а две години по-късно – на длъжност „******* *******“ с месторабота ******.

На 08.06.2023г., със Заповед №***** на Директора на ******** – Русе, ищецът бил командирован по реда на чл.181а, ал.2 З*****, да изпълнява служебните си задължения в ******. Същият ден работодателят превел по банковата му сметка 10 лева с основание:

„заплати“.

На 01.12.2023г. поради отпадане необходимостта от командироване, И. И. бил преназначен за постоянно в ******, но ответникът не му изплатил дневни и пътни пари за периода на командироване, чиито размер ищецът счита, че следва да се определи по реда на Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС №72/30.12.1986г.

Поддържа, че Наредбата е приложима, тъй като З***** указвал само правото на служителя, освен брутното си трудово възнаграждение, да получи пътни и дневни пари, без да уточнява условията, реда и техния размер, които се уреждали с акт на Министерския съвет.

Според чл.4 от Наредбата за времето на командировка, командирования имал право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условия и размери, определени в чл.19: 40 лева, когато командирования остава да нощува в мястото на командировката и половината от тази сума, когато не нощува в мястото на командировката.

1

Тъй като ищецът не оставал да нощува в мястото на командировка, счита, че е следвало да получи дневни пари в размер на 20 лева за всеки ден от периода на командироване.

Молителят твърди, че от м.юни 2023г. до м.деке*****и 2023г. ежедневно се придвижвал от гр.**** до гр.****, поради което претендира пътни пари. Пояснява, че работното му време започвало в 08.00 часа и поради липса на подходящ обществен транспорт се придвижвал с личното си МПС – лек автомобил „Ауди А4“. Разходните норми, определени от производителя на моторното превозно средство за комбиниран режим на движение възлизали на 5.5л/100км. При 24 км. разстояние от гр.**** до гр.**** в една посока, за всеки работен ден изминавал 48 км. За период от 121 работни дни изразходвал 326 литра гориво, при цена 2.60 за литър. Поради това претендира сумата 849 лева – пътни пари.

На 26.03.2024г. ищецът подал заявление до Директора на ******* – Русе с искане да му бъдат изплатени дневни и пътни за периода 08.06.2023г. – 01.12.2023г., но до настоящия момент претенцията му не била удовлетворена.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ****** на ***** – Русе да му заплати сумата 2919 лева – възнаграждение за дневни и пътни пари, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2024г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – ******** – Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенцията.

Не оспорва обстоятелството, че в периода 08.06.2023г. – 01.12.2023г. ищецът е бил командирован със Заповед №*****/2023г. в ******. В този интервал от време ст.******* И.

И. ползвал 21 дни платен годишен отпуск.

Заявява, че секторът към отдел „********“ при ******** – Русе, в който ищецът изпълнявал служебните си задължения е един – „******** ****** – ****** и обхваща района на ****** и ******. Счита, че в случая не е налице промяна на мястото на работа (местоизпълнение на задълженията), тъй като ****** и ****** са в един сектор към отдел „********“. Поддържа, че заповедта за командироване е основана на чл.181а, ал.2 З*****, но не е налице промяна на мястото на работа. Поради това и с оглед характера и предназначението на командировъчните плащания – възстановяване допълнителните и поголеми разходи, свързани с пребиваване на командирования в друго населено място счита, че претендираната сума е недължима.

Предвид факта, че ищецът е с постоянен адрес в гр.**** и настоящ адрес в гр.Русе, намира за нелогично твърдението, че ежедневно се е придвижвал от гр.**** до гр.****. В тази връзка сочи, че почти цялата му служба е протекла в ******, с изключение на времето (период от няколко месеца), през което е бил ******* в ******. Отбелязва и факта, че ако ищецът всеки ден е пътувал от гр.Русе до местоизпълнението на служебните си задължения в гр.****, то за спорния период е спестил средства, тъй като вместо да пътува 50 – 60 км. до гр.**** е пътувал 25 – 30 км. до гр.****, още повече, че настоящият му адрес е в мястото на командироване.

По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по 2 вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

От 2001г. до настоящия момент И. А. И. е служител на ******** – Русе, като в годините заемал различни длъжности в структурата на *****, а именно: през 2019г. е назначен на длъжност „*******“ в сектор „********“ към Отдел „********“ при ******** – Русе, с място на изпълнение ******; през м.януари 2020г. е преназначен на длъжност „*******“; две години по-късно – на длъжност „******* *******“ с месторабота ****** (Заповед №**********г.); на 01.12.2023г. е преназначен на длъжност „******* *******“ в ******, сектор „******** – ****** и ******“ към отдел „********“ при *** на ***** – Русе (Заповед №*********г.).

Не се оспорва факта, че в периода 08.06.2023г. – 01.12.2023г. е бил командирован със Заповед №*****/2023г. в ******, а на 01.12.2023г. е назначен на длъжност „******* *******“ в ******, в сектор „******** – ****** и ******“ към отдел „********“ при *** на ***** – Русе.

Ищецът е собственик на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* с административен адрес: гр.Русе, ********. Според удостоверение, издадено от ЕС с адрес: гр.Русе, *********, И. И. – собственик на апартамент 1 в сградата е вписан като единствен обитател на самостоятелния обект и е внесъл дължимите за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. месечни такси за управление и поддръжка на общите части.

С приетата по делото справка от НБД „Население“ се установява, че от 04.10.2017г. ищецът е с постоянен адрес в гр.****, а от м.февруари 2024г. – с настоящ адрес в гр.Русе.

Съгласно удостоверение за промени на настоящ адрес, И. А. И. е с настоящ адрес в гр.Русе от 29.10.2021г., като на посочената дата е вписан адрес: гр.Русе, *********, вх.1, ет.3, а на 19.02.2024г. – адрес: гр.Русе, ********.

Ангажирани са писмени доказателства относно техническите характеристики на лек автомобил „Ауди А4“, от които е видно, че комбинирания разход гориво е 5.5 л/100км, както и разписания на различни видове транспорт по дестинация гр.Русе – гр.****.

В хода на производството са приети документи за извършени плащания на бензиностанции на „Лукойл България“ в процесния период, оспорени от ответника с мотива, че същите не съдържат реквизитите присъщи на касов бон (фискален бон). При внимателен преглед на касовите бележки, работодателят констатирал, че гориво е зареждано на бензиностанции в гр.Русе през почивни дни или по време, в което служителят е ползвал платен годишен отпуск, както и в часове, в които се предполага, че ищецът е следвало да е на работното си място в гр.****.

Е. С. В. – колега на ищеца поддържа, че в периода на командироване И. И. се придвижвал от гр.Русе (местоживеенето му) до гр.**** (мястото на командироване) с личния си лек автомобил, марка „Ауди А4“. От началото на 2024г. започнал да пътува с колегите си.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по чл.181а, ал.3 З*****.

3

Разпоредбата на чл.181а от З*****, на която ищецът се позовава, предвижда възможност при възникнала служебна необходимост служителите на ***** да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за не повече от 30 календарни дни непрекъснато, а в случаите, когато този срок е по-дълъг е необходимо писмено съгласие на служителя за това. Според ал.3 на правната норма, за времето на командировка служителят има право да получи освен брутното си възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари.

По своята правна същност командироването представлява едностранно изменение на мястото на работа на служителя от работодателя. Определящо за командировката е изпълнението на възложената работа извън мястото на постоянната работа на служителя. За да е налице обаче командироване е необходимо не само изпълнението на работата да е извън мястото на постоянната му работа, но и възложената работа да е извън границите на населеното място или местност, където е обичайното място на работа. В тези случаи основно задължение на работодателя е да заплати на служителя пътни, дневни и квартирни пари за периода на командироване. С пътните пари се покриват разходите за пътуване от мястото на обичайната работа до населеното място на командироване. Дневните пари осигуряват издръжка за храна в рамките на населеното място на командировката, а квартирните – средства за подслон на служителя в населеното място на командировката. От съществено значение е, че командировъчните пари нямат характера на възнаграждение, а на компенсационни плащания, т.е. целта е да се компенсират завишените разходи на служителя, които възникват за него при изпълнение на възложената му работа в друго населено място, извън мястото, където той обичайно осъществява своята дейност.

В случая не се спори, че ищецът е бил командирован за периода 08.06.2023г. – 01.12.2023г. в населено място (гр.****), различно от мястото на постоянната му работа (гр.****) и е пътувал от гр.Русе до мястото на командироване. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че на практика е спестявал пътни разходи, тъй като разстоянието до гр.**** е два пъти по-голямо от това до гр.****. Неоснователно е и възражението, че мястото на командироване е сектор „******** – РУ - **** – ******“, т.е. секторът, в който преди командироване е изпълнявал служебните си задължения, след като мястото на изпълнение е различно от мястото на постоянната му работа.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които е видно, че работодателят е поемал разходите за транспорт на служителя и му е изплащал дневни. Поради това съдът счита, че претенцията за заплащане командировъчни пари – пътни и дневни е доказана по основание.

По отношение размера на дължимите суми: Липсват данни за договорения размер на командировъчните пари (в командировъчната заповед работодателят не е посочи информация за финансовите условия на командироване), поради което съдът следва да определи техния размер на база нормативно определения минимум. Според чл.12 от Наредба за командировките в страната, когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироване има повече от един вид превозно средство, то се определя по преценка на командироващия, съобразно условията на превоза, естеството 4 на работата и др. фактори, като видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка. За периода 08.06.2023г. – 01.12.2023г. работните дни са 126. Ищецът е ползвал 21 работни дни платен годишен отпуск, т.е. командировъчните следва да се изчислят за 105 работни дни. В настоящия случай работодателят не е посочил видът на превозното средство. От приетите в хода на производството разписания е видно, че общественият транспорт се явява неподходящ, с оглед работното време на ищеца. Установено е, че И. И. се е придвижвал с личното си МПС. Молителят е ангажирал доказателства относно дневния разход на автомобила. Ноторно известно е, че разстоянието между гр.Русе и гр.**** е идентично с това между гр.**** и гр.**** – 24 км. При среден разход на гориво – 5.5л/100 км, то за процесния период необходимото гориво за придвижване е 277.20 литра ([48 х 5.5] :