Решение № 70 от 21.07.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Търговище, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500109 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответницата С. Г. С. от гр. Търговище срещу решение № 132/20.03.23 г. по гр.д. № 300/22 г. по описа на РС- Търговище, с което ПРИЗНАТО, ЧЕ ОСПОРВАНЕТО на истинността на документите: 1.Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 35989701.... от 27.12.2018 година /на лист 101-102 по делото/ - подписът на потребител; 2.

Договор за лизинг от 27.12.2018 година /на л.105 по делото/ - подписът на лизингополучател; 3.Общите условия на договор за лизинг /на лист 106 по делото / - името и подписът на лизингополучател, НЕ Е ДОКАЗАНО, на осн. чл. 194 ал.3 във вр. чл. 193 от ГПК.

С решението на осн.чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е ПРИЗНАТО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ , ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София - 1766, район „М..“, Ж.К. „М..“ № .., Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. действащи чрез пълномощник - адв.Никола Шущарков от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Ш.П.“ № ..., против С. Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Търговище, ул. „Х.К.“ № .. за сумата в размер на общо 466.30 лв. , която включва, както следва: 1.Сума в общ размер на 273.01 лв., представляваща неплатени неустойки, както следва: 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от 1

Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989701....; 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989922...; 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989705...; 2.Сума в общ размер на 95.43 лв., представляваща разлика между стандартната и преференциалната цена на устройство марка NOKIA 3.1 Black, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989701....; 3.Сума в общ размер на 97.86 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +35989701... за устройство марка NOKIA 3.1 Black, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2022г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед № 5/05.01.2022г. по ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РС-Търговище. С. Г. С. е осъдена да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата от 385 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски по Ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РСТ и сумата от 485 лв.- разноски в исковото производство, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

С оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, по следните основни възражения:

-За моб.№ + 359 897 012 203: 1.в представената ф-ра № 7296260827 от 05.11.2019г. за отчетен период 05.10.-04.11.2019 г. „липсва яснота и прозрачност“, както и „основателно становище“; 2.неустойката от 109.85 лв. е надвишила трикратния размер, тъй като месечната такса е 29.99 лв., промоционална-17.99 лв., или 53.97 лв. (разлика от 55.88 лв.), За моб. .№ +359 899 22....: 1.Начислената неустойка е 120.68 лв. по този номер няма неплатено задължение, въпреки това същият е бил прекратен едностранно и без предизвестие, както и останалите договори, за които ответницата има „съмнения в някои подписи, мои“; За моб.устройство: оставащата дължима сума е 97.85 лв., и този договор е прекратен едностранно от Теленор, като не е налице твърдяното от ищеца обогатяване в полза на ответницата; възражения относно присъдените разноски (хонорари) за заповедното производство (ч.гр.д. № 3/22 г.) и в исковото производство (гр.д. № 300/22) – като прекомерни; държавните такси, според въззивницата, „евентуално могат да бъдат начислени на Теленор“; в открито с.з. липсва присъствие на ищеца, в открито съдебно заседание през м. март не е получила призовка; относно моб.устройство, джобен рутер и мобилни сим карти получила отказ в офиса на ищеца в Търговище за предаването им.

Предвид изложените оплаквания въззивницата моли решението да бъде отменено за оспорените суми, относно хонорарите в заповедното и исково производство. Представя ф-ра 8280092739/20.04.19 г.

От ответната страна, в срок, е постъпил писмен отговор вх. № 4598/29.05.23 г. със становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения по всяко възражение в жалбата, относно представнената с жалбата ф-ра – счита, че е неотносима към 2 делото, тъй удостоверява заплащане цената на устройство джобен рутер, която вещ не е предмет на спор между страните, счита за неоснователно и възражението за прекомерност на адв.възнаграждение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство пред РСТ и ОСТ.

С определението по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Предявеният установителен иск с правно осн. чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата за предоставени от страна на ищеца на ответника мобилни услуги, както и предоставено мобилно устройство на лизинг, по силата на сключени договори за мобилни услуги от 24.11.2018 г. и от 03.02.2017 г. , допълнителни споразумения към тях, съответно на 27.12.2018 г. (и договор за лизинг) и 15.02.2019г. и Договор за мобилни услуги от 19.04.2019 г.; неизпълнение на задълженията по договорите, неплащане на месечни вноски, обуславящо дължимост на договорената между страните неустойка за предсрочно прекратяване на 3 бр. договори за моб.услуги – в общ размер 273.01 лв. (т.1 от уточнителната искова молба от 30.03.22 г. и стр. 3 становище от 25.07.22г.); сумата 95.43 лв. – разлика между стандартната и преференциалната цена на устройство NOKIA 3.1 Black, на основание р.ІV, чл. 2,б.б от Доп.споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 35989701... и сумата 97.86 лв.- неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.10.19 г.- 04.11.2019г. по Договор за лизинг за предпочетен номер + 35989701... за устройство устройство NOKIA 3.1 Black, за което вземане (в общ размер 466,30 лв.) по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3/22г. на РС – Търговище, възразена от ответницата в срок, обусловило предявяването на настоящия иск, в указания от заповедния съд срок.

В писмения си отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е оспорила исковете като неоснователни, с няколко възражения: Фактура № 7296260827/05.11.2019г. е с неизяснен произход; Няма представени фактури за закупуване на мобилни устройства, ведно с тяхната цена, марка и номер; Няма предоставени изготвени фактури по месечни отчетни периоди, с предстоящият размер на плащане по фактури, платени по фактури размери на сума, както и неплатени суми по фактури; От оператора липсва предварителна писмена информация за прекратяване на договорите за мобилни услуги в срок от поне 1 месец; Не е ясно как при закупуване на мобилно устройство-1 бр. с мобилен номер *** в срок за 24 месеца са прикрепени още 2 договора с различни абонаментни такси; Договорите с дата 27.12.2018 г. не са подписани от ответницата.

След изслушване становището на ответницата, пред районния съд е открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на част от представените от ответника писмени доказателства - 3 бр. документи: 1. допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359897012203 от 27.12.2018 г. /л.

101-102 /; 2. договор за лизинг от 27.12.2018 г. /л. 105/ 3.Общите условия на договор за лизинг /л. 106/, в частта относно подписа й, назначена е графологична експертиза, но 3 въпреки предоставената възможност за внасяне депозит и правилно разпределената доказателствена тежест с определението по чл. 140 от ГПК, ответницата не е внесла депозит и оспорването е останало недоказано.

Предявеният иск е по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след проведено заповедно производство, образувано по заявление на ищеца, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящата искова претенция.

Заповедта е възразена от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, като заявителят е предявил иска за установяване на оспореното вземане в указания от заповедния съд срок, обуславящо неговата допустимост.

По основателността му, за да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

От събраните по делото писмени доказателства – договори, допълнителни споразумения, фактури се установява безспорно, че ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство на лизинг (на преференциални цени, при сключване на допълнителното споразумение от 27.12.2018 г.), както и 3 СИМ-карти, за което са сключени представените към исковата молба договори. Оспорването от страна на ответницата относно 3 от тези договора (горецитирани) е останало недоказано. Във всички процесни договори за мобилни услуги е отбелязано, че потребителят е направил отказ от хартиена фактура, поради което и такава не е издавана на ответницата.

В съответните договори са уговорени подробно цените на разговорите, СМС, лизингови цени, отстъпки, падежни дати, неблагоприятните последици за ответницата при неизпълнение на задълженията й за плащане в срок, съответния размер на дължимата лизингова вноска, респ. на потребените мобилни услуги (МУ) по договорените цени.

Ищецът, като изправна страна, изпълнила задължението си за предоставяне на съответното мобилно устройство и договорените мобилни услуги по предоставените 3 бр.

СИМ карти (обстотялство, което не се оспорва от ответницата), има установено по основание право да претендира заплащането на дължимите суми, на договорените неустойки, респ. лизингови вноски – при установяване на относимите към спора факти и дължимост на неустойките, респ. част от цената на устройството.

Т.е. спорно е дължи ли ответницата процесните суми, като в тежест на ищеца е да докаже наличието на основанията за ангажиране на отговорността й за неустойки и др.плащания, респ. в тежест на ответницата е да установи изпълнение на задълженията си за плащане по договорите, съобразно уговорените в тях срокове, цена и начин плащане.

1.По претенцията за неустойки:

Сума в общ размер на 273.01 лв., представляваща претендирани от ищеца неустойки, както следва:

- 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989701...;

-120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от 4

Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989922....

-42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989705....

Съобразно конкретизацията в уточнителната искова молба (т.1 – обща сума 273,01 лв.) и становището на ищеца от 25.07.22 г., неустойките са дължими поради неизпълнение от страна на С. С. да изплати изискуемите абонаментни такси по договорите и допълнителните споразумения за мобилни услуги в договорения срок, позовавайки се на неустоечните клаузи, предвидени в р.ІV, чл. 2, б.а и р.ІІІ, чл.2,б.а от допълнителните споразумения за мобилни услуги и т.11, б.а от договора за мобилни услуги.

Съгласно общата норма на чл. 20 от ЗЗД, приложима и в настоящия случай, при тълкуването на договорите отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла , който произнича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.